Днес ми се наложи да споря с един около 20-тина годишен младеж защо на съответната каса в супермакета аз имам предимство. От 30 каси само над тази и още една в другия край на магазина имаше надпис "За бременни, майки с деца и инвалиди". Тъй като вън беше порой, всичко живо беше по моловете и в супермаркетите. (Взех си бележка да не излизам от къщи в такива дни в България.) Естествено всички каси имаха огромни опашки. И когато се опитах да застана някъде в тълпата (дори не целях да пререждам младежа, просто не беше ясно кой за къде чака), той ми се скара, че го пререждам. Както ще се досетите бях с Ани. Той пък беше с баща си. (А може би затова са били на тази опашка!? :-))
На опашката имаше поне 5 човека преди него, които също не влизаха в посочените на табелата групи. Когато аз учтиво му показах табелата, той ми се изрепчи "Че да не би да е само за такива хора?" Явно ние сме заразни и затова ни отделят на странични опашки, пък който реши да си слага главата в торбата може и той да се нареди. Аз се ядосах, на по-висок тон му обясних какво значи табелата отново, а той продължи да си повтаря едно и също. Хубаво, че телефона ми звънна, та можах да се отърся от изблика на гняв. Ядосах се, ама много се ядосах. И то съвсем не защото бързах за някъде или беше чак такъв проблем да изчакам дори още няколко човека. С Ани все намираме как да се забавляваме по такива места. Проблемът беше, че изобщо трябваше да обяснявам. Проблемът беше, че баща му стоеше до него мълчеше като пукал. Проблемът беше, че всички други преди него на опашката ме чуха и се направиха на глухи. Проблемът беше, че и поне около 30-тина други овчи души наоколо ме чуха и въобще не им направи впечатление (включително на касиерката).
Писна ми от безхаберието, писна ми да има правила само, за да имат работа чиновниците дето ги набират и разпечатват, за да не стоят принтерите без работа и за да се изхабява поне толкова хартия, колкото е нормата за деня. Писна ми хората да мислят само и ЕДИНСТВЕНО за собствения си задник. Някои от вас сигурно ще си кажат, че много се впрягам или преувеличавам...
Тия дни сме свидетели (макар и много далечни) на безредици във Великобритания. Млади хора, които грабят и чупят безразборно. И цяло едно общество, което се опитва всячески да обясни защо и как. Какви ли не причини се дадоха, какви ли не политически, икономически и социални езикови еквилибристики не се изтъкнаха, за да се намери някакво друго обяснение за тъжната истина, която според мен може да се сумира под знаменателя "липса на авторитет". Защото всичко се свежда до там. Ще кажете - пак религиозно го раздавам. Ами принципно да, напълно съм убедена, че в крайна сметка на хората им липсва Бог, Неговата любов, Неговия авторитет и от там тръгва всичко. Да кажем обаче, че не вярвате в 'такива неща'. От къде получаваме ние чувството за наличие на авторитети, знанието си, че такива съществуват. Ами преди всичко и най-първо идва семейството. Възпитанието на тези неща започва от там. От момента в който този баща си замълча. От момента в който остави сина си "да се оправя сам".
От дълго време наблюдавам майките, които срещам из градинките и по площадките. И забелязах едно интересно нещо. Всички казват и повтарят думата 'не'. 'Недей', 'не пипай', 'не ходи там'... Позната история. Обаче почти всички го повтарят като латерна без да следва почти нищо след като детето наруши тази 'заповед'. 'Не ходи там!', детето отива, майката търчи след него, връща го и само казва 'Ох, хич не ме слушаш'. И всичко продължава. Кажете ми честно - ако вие сте на неговото място, ще я послушате ли? Аз не. И тук не визирам майките само, говоря и за двамата родители. И не ги 'нападам', защото сама знам колко лесно се пада в този капан.
Много хора ми се подиграваха, когато първата дума, която Ани разпознаваше беше думата 'не'. Разплакваше се веднага щом я кажех. И то не защото я беше страх от мен или съм я била за нещо, слава Богу. Тя беше още мъничка, дори не беше проходила. Разплакваше се, защото знаеше какво значи. Дори тогава мъничката й главица вече знаеше, че щом мама каже 'не', значи няма да стане или не трябва да прави нещо. Така продължаваме да се възпитаваме и сега. Има хора, които смятат, че на децата всичко трябва да се обяснява, докато те схванат защо не трябва и не решат сами да не правят даденото нещо. Аз пък смятам, че децата трябва преди всичко да се научат що е това авторитет и че когато не разбираш нещо или то не ти харесва, не можеш просто да го пренебрегнеш и да правиш каквото пожелаеш, а трябва да му се подчиниш. Поне в конкретния момент. Друг е въпросът, че ако си убеден, че е грешно трябва да се бориш да го промениш, но това е една друга тема. Разбира се, обясняването си върви, то се подразбира за мен.
В Библията има един стих, който казва, че '
който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме'. Много хора предпочитат да видят агресия и да изтъкнат 'несъвременността' на Библията като цяло. Това, разбира се, е по-лесният начин, защото все пак си е трудно да приемеш, че 'ти си на топа на устата' и отговорността да възпиташ детето правилно всъщност е най-вече твоя.
В заключение на мислите си да добавя, че не искам да обидя някого и не визирам конкретни хора от обкръжението си. Молбата ми е само да не прибързвате с етикетите и да видите дали пък не сте съгласни с поне изречение от казаното и дали няма нужда да обмислите и вие някои неща отново. Все пак, аз говоря и на себе си, и докато размишлявах пак открих, че куцам в много отношения.
Един приятел, Джеймс, тази вечер публикува статус във Фейсбук, който за мен сумира кратко, точно и ясно нещата случващи се в Англия. Той гласеше:
"
Opportunism? Consumerism? Racism? Weak policing? Spending cuts? Social exclusion? Welfare dependence? Na... I vote for 'Lack of Fathers"
(Приблизителен превод:
Опортюнизъм? Консуматорство? Расизъм? Слаба полиция? Орязано финансиране? Аутсайдерство? Зависимост от помощи? Не мисля... Аз гласувам за "Липса на Бащи") Аз бих добавила - 'И в прекия, и в преносен смисъл!'
