За бебешкото готвене

   Откакто Ани се роди, на дневен ред излезе и бебешкото готвене в нашия дом. Как, кога, с какво, в какво, колко... Въобще - свят да ти се завие. Никак не е лесно и съчувствам на всяка мама, която е на този етап в момента. Желанието и старанието да дадеш най-доброто на детето си взимат своя данък върху спокойствието на майката (най-вече на нейното що се отнася до храненето).

  След доста месеци умувания, пробвания и търсения изработих някаква система за себе си, която ми се ще може би да бях измислила по-рано. В началото беше сравнително лесно - кашите и пюретата са еднокомпонентни и няма какво да експериментираш или разнообразяваш. После обаче си е мъка. Аз изработих следния принцип за себе си:

   1. Готвех й основното пюре веднъж на два или на три дни. Знам, че много от вас ще направят забележката, че най-добре е всеки ден. Да, така е. Само че аз работех 2 различни неща, които не можех да си позволя да прекъсна и вместо да направя компромиса с това да я записвам на детска кухня, аз реших да го направя с всекидневно прясната храна. Лично аз не смятам, че: 1. даването на съмнително месо, бяло брашно, нишесте, обикновено рафинирано олио; 2. добавянето на краве мляко в почти всичко; 3. липсата на зеленолистни зеленчуци или 4. даването на пюре от бурканче от магазина, било то и 3 лева едното и с огромен надпис Био - е по-добро хранене за детето, та макар и било то прясно приготвено. И аз съм давала пюрета от бурканче, но определено не се гордея с това и смятам, че е било минус и моя слабост, за да ми е по-лесно в един момент. Не налагам мнението си на никого, но се опитвам да насърча майките, които имат желание да готвят на детето си сами, че има начини. И не е чак толкова трудно.

   2. Един път готвех с месо, един път с риба, един път постно. Тъй като Ани си е месарка от малка и постните хич не ги обичаше гледах да разнообразявам месата. Взимахме по един цял заек от едно село, разделях го на малки порцийки наведнъж целия и ги замразявах. Така винаги ми беше удобно да имам готово месо, което да сложа в тенджерката. Същото правех с по едно пиле, пак взето от село, този път от баба ми. Ако ми попаднеше и домашно пуешко, веднага ставаше на порции за Ани. Същото и с телешко, но се оказа, че то е сред противопоказните храни на Ани заради дерматита и се наложи ние да си изядем порцийките. :-)

   3. Бях си купила една тенджерка специално за Ани. Тя беше достатъчно малка за 2-3 яденета, но и достатъчно малка, за да не се оливам с количеството, ако се отплесна.

   4. Всеки път редувах различен въглехидрат - картоф или вариво. Мелех всичко каквото ми дойде на ум - елда, киноа, просо, ориз, камут, спелта, нахут. Аз не можех да давам на Ани леща, но една моя приятелка готвеше често на момченцето си например. Мисля, че предимно червена леща, че е обелена и много полезна.

   5. Слагах тенджерата на котлона с малко вода и започвах да прибавям последователно всичко - месо или риба (ако има), зеленчуци (от по-твърди към по-меки) и накрая смляния въглехидрат (уж като за сгъстяване). Спирах котлона и винаги гледах да завърша с нещо зелено, което прибавям последно на изключен котлон. Ако е магданоз, го режех по-ситно, защото остава по-твърд, ако е спанак или лапад ги пусках и на цели листа, защото топлината и пасирането са им достатъчни. Когато имах броколи или тиквичка, правех пости същото и с тях. Добавях ги нарязани в края на готвенето, с най-много 1-2 минути топлинна обработка, останалото го свършваше пасатора и остатъчната топлина в пюрето. Не се притеснявайте да пасирате, докато е още твърдо, защото миниатюрните парченца ще си омекнат идеално в последствие.

   6. Вместо вода понякога добавях домашен почти безсолен доматен сок, без люспи и без семки.

   7. Солта (когато вече се прибавя сол в пюретата, не от самото начало разбира се) беше задължително или морска , но на кристали, за да съм сигурна, че е такава, или хималайска (розова, каменна сол) - пак на кристали.

   8. Преди пасирането, но на задължително изключен котлон, слагах 2-3-4 лъжици студено пресован зехтин. Може да ви се струва, че ще стане мазно или ще стои отделен - нищо подобно, омесва се идеално в пюрето. Дори да ви струва, че миризмата е силна в момента, когато изстине до температура за хапване - вече не е така.

   9. Не се притеснявах да слагам в пюрето неща, срещу които съществува едва ли не 'стигма' в правилата за детско хранене, според някои хора. Примери: лук, чесън, маслини, коприва и т.н. Дори напоследък опитах да сложа мъничко чесън в края на готвенето. Ани беше хремава малко и реших, че ще се опитам да 'пробутам' някой естествен антибиотик. Сложих 1-2 скилидки. Миризмата на чесън остана и след пасирането и остатъчната топлина, което значи, че и 'хубавото' все пак е била там в голяма степен. Личеше си, че й е странно на вкус малко, но определено не се противеше чак. Дори съжалих, че не съм се сетила да опитвам по-рано. Но пък на нас ни беше забранен и чесънът заради пустият дерматит, та чак сега след 2 годинки, когато вече очевидно надраства този проблем се сещам да експериментирам и с него.

   10. Накрая пасирах всичко още горещо и веднага напълвах 2 бурканчета, като затварях плътно капачките. Оставях да изстинат (понякога ги обръщах с капачката надолу, понякога не. Изстинали ги слагах в хладилника за следващите 2 дни. Останалата 1 порция давах веднага, винаги гледах да готвя пюрето като наближава хранене, разбира се.

   11. Плодовите пюрета правех по същия начин - 1-2 плода, мъничко вода, на котлона, прибавям елда или ориз накрая за сгъстяване и пасирам. Винаги, когато имах възможност да дам суров плод - го правех. Ние бяхме доста ограничени в това кои можем да ядем, заради дерматита, но се справихме някакси.

   12. Една от най-честите закуски на Ани, която и досега си хапва е така нареченият 'porridge' - овесена каша сварена при съотношение 1 овес : 3,5 вода плюс щипка сол. Затова и не споменах овесените ядки като възможен сгъстител по-горе. Просто при нас те влизат в друго ядене. Та, оставя се да заври, ври не повече от минута (за толкова малко количество), разбърква се и се оставя да се поохлади. Когато достигне температура за консумация се слага малко кафява захар - мусковадо (има я във всеки супермаркет вече и в България) и малко канела. За възрастни или по-големи деца става супер и като се прибавят и малко стафиди и кашата постои малко с тях, да набъбнат.

   13. И накрая да кажа, че за мен лично вкусовите качества се заформят още от бебе. Има изследвания, че дори от утробата започвало формирането още, в зависимост какво яде майката. Дали е така или не - не мога да кажа със сигурност, НО според мен децата не бива от бебета да се оставят да имат кой знае какви прищевки на тема какво ще ям и какво - не. За КОГА и КОЛКО е отделен въпрос - там е най-добре да слушаме тях определено. Но аз лично не съм отстъпвала много много на тема КАКВО ще е то. Освен ако, разбира се, не видя, че детето е тотално отвратено и наистина не му понася даденият вкус. Но това се е случвало много рядко. Обикновено ключът е бил в правилната занимавка, защото за моята дъщеря храненето винаги е било или активен процес (ще цапам и мажа всичко и всички) или пълна загуба на време, която не бих желала да толерирам. Дълго време се хранехме с филмчета, за да яде нещо различно от прищевките си (солети, бисквити и тем подобни глупости). И на мен ми беше трудно да го преглътна, защото това ми се струваше като най-ужасния ми кошмар понякога, НО пък мога да кажа на онези, които бяха много притеснени за нас, че въпреки това, Ани не стана телеман и вече не яде с филмчета, защото порастна и гледаме да възпитаваме у нея интерес и апетит към храната.

Ами май е това, дано съм била полезна или поне да съм ви дала идеи и материал за мислене, за да достигнете и вие до вашата формула. Успех и не се отказвайте, дори да се провалите веднъж дваж! Practice makes perfect, както се казва. :-)

Мисли за хляба... и живота

   Тъй като започнах да отговарям на един коментар, но той провокира в мен мисли, които витаят отдавна и отговорът стана много дълъг, реших просто да го пусна в един нов пост. Конкретно става въпрос за вредата от „купешката мая” и има ли такава. А като цяло за мен тук се засяга един основен принцип с който взех много често да се сблъсквам напоследък.

   Нещата по конкретния въпрос тръгнаха от там, че прочетох една статия в която се говори за това, че купешката мая е напълно изкуствена и доста вредна. Под самата статия има много коментари в някои от които се казва, че това са пълни глупости. Четох коментарите и от всичко събрано най-много ми харесва последния отговор на Милен от 04/06/2012. За мен той съвсем отговаря на истината. За мен въпросът не е просто - вредна ли е тази мая или не? За мен въпросът е много по-всеобхватен. Въпросът е по-скоро – убеден ли съм аз, че натуралното е най-добро за мен или не?

   Лично моето мнение за всичко свързано с храненето е, че няма по-добро от суровоядството, яденето на собствено произведени и приготвени с минимална обработка плодове, зеленчуци и ядки. За съжаление обаче, в нашия свят, за мен лично това е изключително трудно изпълнимо и дори граничещо с невъзможното. Поне засега. Та, по този повод ми е напълно ясно, че НАЙ-хубаво друго няма. Обаче, тук идва сблъсъкът ми с много хора напоследък. Това, че няма НАЙ-хубаво, не значи, че не можем да се опитваме ежедневно да правим поне малки усилия към ПО-хубавото. Не може (поне за мен) това, че не се храня ИЗЦЯЛО добре, да значи, че не трябва да се опитвам да правя поне онова, което мога, за да се храня МАЛКО ПО-добре.  

   Това като общо казано до тук. Конкретно за маята - и аз в момента правя хляб с купешка мая. За мое голямо съжаление. Точно сега нямам времето, силите и психическия капацитет да се впрегна да си подредя готвенето и да си завъдя пак натуралната закваска. Убедена съм обаче, че ще го направя пак отново, може би доста скоро. И независимо от това какво казват учените АЗ ще се чувствам по-добре от това. Защото УСЕЩАМ разликата. Страшно много хора ми се смеят като им кажа, че съм убедена, че има Бог (това е друга тема, но принципът е долу-горе същият от тази гледна точка). Много хора ми се смеят и когато кажа, че от свинско месо ме боли главата. Ами - и за двете - не си измислям. Както съм виждала и виждам как Бог работи в живота ми, така и наистина, без да си внушавам, имам сериозно главоболие след всяко ядене на свинско месо, повече от 1-2 хапки. И в този ред на мисли и за маята. Като цяло имам предубеждения за всичко идващо до мен в пакетче. И защо, ако мога да си го завъдя реално, да не го направя? За мен самият факт, че от нещо на пръв поглед безжизнено (брашното) се получава нещо живо, и то само от водата и бактериите във зъдуха, ме кара да се се чувствам като един вид създател (въпреки че аз реално нищо не правя), да виждам как въздуха около мен е изпълнен с живот – за мен това е ценно. Губела съм си времето - ами да, губя го, ама то си е моето време - време, което другите губят за друго.

   Като кажа – четох еди си какво – много хора реагират с – ох, то вече сега учените какво ли не промениха, вече всички са изумели – не трябвало това, не трябвало онова. Ами то и преди много години като различни неща с които днес сме свикнали са били измайсторени или открити за първи път – сигурна съм, че е имало достатъчно хора, които са казвали и на ум и на глас, че този или онзи е луд. Много хора са смятали – Е, толкова години така сме живели, дай сега всичко да променим. Аз така или иначе съм приела, че има много неща, които не знаем и много малко неща, които са 100-процентова непоклатима истина, която няма други страни и 'странични ефекти'. Затова гледам да чета умерено, за да съм в крак новото, но и да не се втелявам в този си стремеж. И докато чета, гледам да приложа каквото успея и на практика, като следвам поне принципа, че по един или друг начин няма как нещо създадено, отделено, преработено по изкустен път, подложено на супер висока температура и пакетирано в още по-изкуствено нещо, да е по-добро от суровото, прясното и приготвено пред очите ти нещо.

   И тъй, както и за вярата, така и за храненето, че така и за ваксините дори... АЗ избирам за СЕБЕ СИ. Казвам на глас, за да имат и другите избор. Като не искат да го вярват - отговорността си е тяхна. Както е и моя за мен и детето ми. Нито ще осъждам някого, нито ще се бия в гърдите, че само аз съм права. (Или поне ще се опитвам да не го правя, макар че като видя дете заведено в Макдоналдс, трябва да си призная, че ми се повдига.)

   Та, по този повод - хайде тази вечер да хапнем една салата! J

Салата с броколи и тиквени семки

    Преди няколко седмици открих една интересна салата в Пикадили. Казваше се -салата от броколи. Взех си малко и я опитах. Доста тежка ми дойде - с тиквени семки, кашкавал и майонеза. Но пък ми даде гениална идея да опитам нещо подобно.

    Взех броколи, нарязах го на ситни розички и съвсем леко го "опарих" на пара, за да омекне леко. Но не много, за да остане хрупкавост в него. След това го обърках с цедено кисело мляко, тиквени семки, копър и чесън. Разбира се и сол на вкус. Стана нещо като салата Снежанка, само че с броколи и тиквени семки. Да уточня само, тиквените семки накиснах за поне 2 часа във вода, хем да не са много твърди, хем да са по-полезни. Може да се прибави и зехтин, за онези които им липсва мазнина.

    Всъщност първият път, когато направих салатата, нямаше броколи в магазините, които посетих, затова реших да използвам карфиол, отново нарязан на розички. Него обаче не го "паря". Когато го ползвам за салати гледам да избера максимално пресен такъв и леко го омачквам със сол, точно както правя със зеле на салата. На тази първа салата е и снимката приложена тук.

    Ами - дано ви хареса!