"Бавна тенджера", "уред за бавно готвене", "слоу кукър" (slow cooker) или "крок-пот" (crock-pot)

   Отдавна мисля да ви "представя" чудото наречено "slow cooker" или "уред за бавно готвене". Баща ми го нарече "бавна тенджера" :-). Досега се въздържах, защото аз моят си го донесох от Англия преди повече от 5 години, а тук можеха да се намерят само апокрифно, от магазините за преоценена английска стока. Сега обаче това чуденце взе да навлиза на пазара и мисля, че е време да ви споделя някоя и друга тайна с него.
   Какво представлява всъщност? - Ами едно керамично гърне с нагревател с много ниска мощност, обикновено не повече от 250 W.
Каква му е идеята? - Да готви бавно, с часове.
Какво може да се готви в него? - Почти всичко, от яхнии и манджички, през печено месо и бобец, до мляко с ориз, крем карамел и дори сладкиши. Последно открих, че различни хора го ползват даже за заквасване на мляко!

Бонусите са, че не се нуждае от наглеждане и с бавното си готвене прави дори най-жилавата кокошка и най-трудния за увиране боб да се топят в устата. Не се шегувам! Докато живеехме в Англия си купувахме едни малки маломерни пиленца, които след 10 часа на ниска степен не можеха да се отделят костите от месото, защото се разпадаха. А бобът ми - без предварително киснене и занимавки, след 8 часа вътре вече почти е към разкашкване.

Принципът е, че сутрин отделяте 10 минути преди да излезете за работа и бухвате всичко в малкия готвач. Заливате със сгорещена течност (вода, вино, бира, бульон - в зависимост какво ще готвите). Вечерта, когато се приберете, кухнята ухае на топло сготвено ядене, а вие само трябва да скълцате една салатка и да седнете на масата. Идеята е да ви спести време и усилия, а на масата все пак да има домашно сготвена прясна храна. Новите уредчета имат и функция да поддържа яденето само топло, но аз си карам с моя и без тази "екстра", не ми се струва чак толкова необходима. Едно стандартно малко слоу кукърче може да се вземе само за 30-тина лева от английските магазини. А в наши дни не всяка домакиня може да отдели 100 лева много лесно. Но, ако можете - струва си! 

Малките ми тайни в готвенето с него -
   Не винаги нужно да покривате всичко с течност, за да се сготви. Едни от най-хубавите ми печени пилета си покъкрят в него към 4 часа на висока степен или 8 на ниска (за вечеря след работа) само с пръст вода и малко подправки. А за коричка от всички страни после ги запичам за 20-тина минути на силна фурна само отгоре.
   Освен това, празното пространство над месото винаги може да се уплътни с няколко цели картофа. Слагам някоя жилава кокошка, наливам вода и върху нея подреждам добре измити цели картофи с кората. Оставям 8 часа на висока степен и после - стой та гледай. :-) 
   За най-добри резултати - НЕ слагайте подправките в началото! Каквото и да готвите, ако сложите подправката в началото тя видоизменя цвета и вкуса си, и повечето пъти откривам, че не прави храната по-вкусна, а дори напротив - понякога дава по-странен аромат. Затова за мен лично е най-добре да се започва само със сол, чесън, лук. Всичко останало слагам щом е готово. Изключвам уреда, слагам подправките, разбърквам леко и оставям още 15-20 минути на затворен капак, тъкмо докато направя салата и сложа масата. И за да не съм голословна, ето и последното ми бобче с домашно ярешко. (Да са живи и здрави баба и дядо!)

   А най-новото ми откритие с него са десертите. Идват ви гости и се чудите как ще смогнете да сготвите, че и десерт да има. Вместо да даваме пари за някой готов боклук от магазина, защо да не сложим един крем карамел или пък едно необикновено мляко с ориз? Опитайте да му сложите течна сметана (растителна е дори!), една течна ванилия "Butter vanilla" на Йоткер, малко портокалови кори и стафиди. И го сервирайте топло с топка сладолед отгоре. Ммммм... голямо въглехидратно изкушение! Да не говорим за топлия шоколадов пудинг, който направих в него и сервирах по същия начин със сладолед. Още ми се пълни устата като се сетя... (Тия неща само за гости се правят у нас!) И така не само имате пресен, домашен десерт, не само не ви е отнело никакво време, защото само сте сложили всичко и сте го оставили да се готви сам, ами на всичкото отгоре и гостите ви са ахнали, впечатлени от вкусовото пиршество.

Има ли някой, когото още не съм убедила, че това уредче е страхотно? :-) За протокола, в новия ни дом смятам да се пренеса само с него и един газов котлон, а готварската печка може да почака. :-) 

Днес сготвих... (5)

Днес сготвих... бързи пълнени пиперки и тиквички.

   Говорила съм си с много работещи майки, че понякога е много трудно да "измисляш" различни неща за готвене през седмицата, обикновено поради липсата на време и изискването да бъде направено "набързо". Аз съм на мнение обаче, че доста традиционни наши ястия имат и "бързи" варианти. Човек просто трябва да си зададе въпроса - С какво мога да опростя? Коя операция мога да пропусна? Кое не е чак толкова важно за яденето?
   Уверявам ви, много интересни идеи могат да ви хрумнат така. Та ето и моите пиперки. Стандартно първо се запържва лук и кайма, слагат се подправките и ориза, налива се доматен сок или пюре и вода, оставя се да поври, изчаква се да попие водата и чак тогава се пълнят и варят пиперките. Е, аз не правя почти нищо от това. Взимам купа, в нея нарязвам един лук и няколко скилидки чесън. Слагам каймата и доматеното пюре. Започвам хубаво да бъркам с лъжица така, че каймата да се "поразмие" с пюрето. Т.е. късчетата вече да не са слепени така добре заедно. Прибавям подправките - сол, червен пипер, черен пипер, чубрица - и ориза. Хубаво обърквам всичко. До тук работим основно в стил - "Бухвам всичко в купата". :-) Изтърбушвам си пиперките и ги напълвам, 1 см под края на пиперката, защото оризът ще се надуе. Надупчвам всяка пиперка 2-3 пъти с вилица.
   Този път нямах достатъчно пиперки. И, разбира се, реших да експериментирам. С една лъжичка и въртеливи спирални движения издълбах надълго тиквички, напълних ги и ги наредих при пиперките. Сварих ги и ммм, как ухаят само! :-)

   И за протокола - отне ми половин час при положение, че сума ти време умувах в какво да напълня останалата ми смес, докато измъдря как да стане номерът с тиквичките. И нарочно не ги обелих, а само добре ги почистих - останаха по-вкусни и не се развариха. Харесват ми, че не са изобщо пихтиети откъм текстура.
   И още нещо, това е от яденетата, които стават и за "казармено готвене". Тази вечер сготвих една цяла голяма тенджера. Значи 2-3 дни има какво да ядем. А това е доста важен момент понякога. :-)
   

Днес сготвих... (4)

Днес сготвих... пилешко с грах (без сос).

Особено подходящо за малки деца, които се учат да се хранят сами! Това ми е една от любимите бързоманджи. Да, знам, че няма такава дума, но мисля така да нарека една поредица, която искам да започна.:-)

Та, имах едни селски пилешки гърди. Нарязах един лук в един тиган почти без мазнина, бухнах месцето на малки късчета в него и позадуших. Добавих от замразения градински грах на баба (няма такава вкусотия, невероятен е да се яде и неготвен, като е пресен). Налях малко водичка и оставих да покъкри. Накрая добавих сол и изключих. Сега си хапваме с Ани. Дори си приказваме, че лукът не е лош, а вкусен (тя все го отделя). Добър апетит!

Ред мисли... (3)

"Fairy tales do not tell children the dragons exist. Children already know that dragons exist. Fairy tales tell children the dragons can be killed." G. K. Chesterton

.

Ред мисли ... (3)

"There are certain moments in life when you just have to do certain things..."

Език и смешки 4

Много ми харесват някои нови думи от речника по Ани-шки език:

"Мичкото" е мъничкото - всичко, било то чашка, топче, бобче.
"Мишката" е книжката, но мишката и тя е "мишката".

"Нагъзъна" е магазина от който купуваме "соти", което е същото като солети.
"Добчка" е добричка от песента за мама.

"Зайката" е зайчето от "Ну, погоди", което гледаме на "купите", което всъщност е компютъра. "Дизата" пък е телевизията, която гледа Ани, когато е при баба и дядо.


"Пецето" са принцесите от шоколадовите яйца, които Ани получава за "нагада", когато е била послушна, като разбира се обещава, че ще "шушам".

"Кисии" е Ани, когато е с рокля или нещо различно с което смята, че е красива.
"Синце" е сиренцето от баба, което Ани си хапва, а "кисето" е млякото, което мама кваси.
На филийката си мажем "суо", което е толкова обичаното масълце.

"Данчо чичо" е чичо Данчо от село. Иначе на всички казва по име, защото е по-лесно въпреки разликата от има няма 50-70 години. Понякога членува и имената, ако така е по-лесно за изговаряне - "Илкото". :-) "Аден" пък просто е Андрей от детската градина.

Когато Ани се удари винаги първо казва, че "ш-ши мини". Гадното е когато се удари някой друг, защото пак казва същото. :-) Види ли пък раничка, пъпка или нещо подобно, Ани веднага заключава, че еди кой си "има комарче".

Според Ани мама сутрин пие "кахе", а "кохите" за любимите й картофки.