Когато ежедневието ми стане твърде забързано, обикновено забелязвам, че попадам във въглехидратна клопка при готвенето за домочадието. Особено пролетно време, когато най-хубавите зеленчуци изискват малко повече време за "обработка" - миене на салатки, лапад, лук, репички и т.н. Освен това не ми остава време да пазаря зеленчуци всеки ден, а зелениите както знаем са нетрайни. Пък са толкова полезни... Та, понякога се улавям, че едва ли не започвам да редувам ред картофи, ред ориз, ред картофи, ред ориз...
Онзи ден си казах - "Нямам салатки, но имам лапад, ама пък не искам да го готвя. Хмм...." Естествено най-лесно е на картофена салата да го сложа. Или пък към ориз. Вече се бях усетила, че попадам пак в капана и си казах, че ще ми се наложи да измисля нещо тоя път. Отворих шкафовете, разбутах всякакви пакети и пакетчета - някои още неотворени, други незнайно откога отворени... Показа се половин пакет нахут. Викам си - това е. После отворих и фризера да видя какво има да се маха оттам, че сезонът вече дойде и ще трябва място за новите недоизконсумирани зеленчуци. Видях пакет печен пипер и реших, че комбинацията ми звучи добре.
И така се роди това страхотно хапванийце - гарнитура, ястие, салата или каквото там го наречете. За всичко става. Съставките бяха един пакет печен пипер (или буркан), половин пакет нахут, предварително сварен със сол (сложих и чубрица, за вкус), една връзка нарязан пресен лапад, бялото на една връзка зелен лук (може и зеленото, аз просто го сложих на зелената салата), една връзка магданоз. Овкусено на вкус с ябълков оцет. Тъй като в края на варенето на нахута бях сложила сол, нямаше нужда да слагам сол в овкусяването. Като опитах, не усетих и нужда от олио, но онези от вас предпочитащи по-мазните неща - спокойно може да си прибавите шарлан или зехтин.
Ами това е, щом мъжът ми отбеляза, че е много вкусно и не коментира изобщо присъствието на нещо необичайно, значи съм успяла да комбинирам нещата така, че да не е 'много странно' за традиционалист като него. Добър апетит! :-)
.
Онзи ден си казах - "Нямам салатки, но имам лапад, ама пък не искам да го готвя. Хмм...." Естествено най-лесно е на картофена салата да го сложа. Или пък към ориз. Вече се бях усетила, че попадам пак в капана и си казах, че ще ми се наложи да измисля нещо тоя път. Отворих шкафовете, разбутах всякакви пакети и пакетчета - някои още неотворени, други незнайно откога отворени... Показа се половин пакет нахут. Викам си - това е. После отворих и фризера да видя какво има да се маха оттам, че сезонът вече дойде и ще трябва място за новите недоизконсумирани зеленчуци. Видях пакет печен пипер и реших, че комбинацията ми звучи добре.
И така се роди това страхотно хапванийце - гарнитура, ястие, салата или каквото там го наречете. За всичко става. Съставките бяха един пакет печен пипер (или буркан), половин пакет нахут, предварително сварен със сол (сложих и чубрица, за вкус), една връзка нарязан пресен лапад, бялото на една връзка зелен лук (може и зеленото, аз просто го сложих на зелената салата), една връзка магданоз. Овкусено на вкус с ябълков оцет. Тъй като в края на варенето на нахута бях сложила сол, нямаше нужда да слагам сол в овкусяването. Като опитах, не усетих и нужда от олио, но онези от вас предпочитащи по-мазните неща - спокойно може да си прибавите шарлан или зехтин.
Ами това е, щом мъжът ми отбеляза, че е много вкусно и не коментира изобщо присъствието на нещо необичайно, значи съм успяла да комбинирам нещата така, че да не е 'много странно' за традиционалист като него. Добър апетит! :-)
.