Заместител на масло, ама не съвсем...

 

   Ани много обича препечени филийки. Както повечето деца, че и много от нас, възрастните, несъмнено. От доста време се опитвам да огранича приема на месо и млечни продукти у дома, а напоследък съвсем. Замислям се, обаче, и как да се грижа за количеството калций, което приема. Това, последното си го мисля по принцип, независимо от приема на млечни продукти, защото както много от вас знаят, много изследвания сочат, че особено прясното мляко, всъщност действа срещу калция в тялото. Като цяло, млечните продукти трябва да се избягват, а ако се приемат такива, поне да са сурови и да имат полезни бактерии или да са минали ферментационен процес. Не задължавам никого обаче с мнението си. Всеки си прави своя избор и живее както смята за добре.
   У нас гледаме да консумираме основно домашно козе кисело мляко, което аз заквасвам само когато имаме прясно (доста рядко), както и козе сирене от баба, което няма еквивалент за нас на вкус (по-често). (Да са живи и здрави нашите баба и дядо, за Ани прабаба и прадядо, те не само ни снабдяват с толкова много домашни неща, ами са ни и опората в живота, Бог да ги благославя!)
   Напоследък имаме и още едно огромно изкушение, един домашен пушен кози кашкавал от ферма "Елит", който просто няма равен на себе си, ама наистина!... (Италианските твърди сирена ще ме извиняват!) Особено с грозде "Голяма Велика"... Ммм... НО тези неща се опитваме да ядем в малки количества и сравнително рядко през седмицата.

   Та, да се върнем на маслото. Чудех се как ли можем да го позаместим малко на традиционната филийка. Хубавите квасени хлебчета от лимец са страхотни на вкус сами по себе си, обаче Ани все търси масълце, намазаничко тъй да се каже. Радвам се, че не иска сладко или саламища отгоре, рядкото й ходене в детската градина не е упяло да я свикне с тези неща и аз съм щастлива от този факт. (Пу пу, дет' се вика!)
   И тази сутрин, докато се препичаха филийките, загледах буркана с накиснатите от снощи бадеми. Снощи реших просто ей така да ги накисна, без ясна идея на какво ще станат. Напоследък откривам, че това много ме стимулира да включвам хубави неща в храненето ни, защото са готови за употреба и пред мен. Стимулира много и експериментирането! :-)

   Минаха 2 минути колебание дали ще се получи нещо, дали Ани ще го хареса, кой ще го яде после и т.н. Претегляйки и двете страни, реших, че си струва все пак да се опита, да видя какво ще стане. Обелих бадемите, бяха около 1 чашка. Сложих ги в блендера и сложих гореща вода (ама не вряла, каната беше изключила поне преди 10 минути), колкото да ги покрие. Това с топлата вода е, защото открих, че като пасирам ядки, особено бадеми, ако не ползвам топла вода, иначе ми остава един пясъчен вкус такъв, дето не се харесва на народа.

   Пуснах блендера и пасирах бадемите на кремче. После естествено прибавих сол. Там нещата са на вкус, аз сложих малко, после ми беше безсолно и добавих накрая. Викам си, трябва мазнинка, и на око сложих към 30-50 мл шарланец (наистина не знам колко точно беше). Това докато си върви робота, че да се хомогенизира (или както там се вика). Гледам, хубавко става, обаче, много бяло на цвят... Загледах куркумата и почнах да добавям мини количества, докато не стана с цвят на масло. (Визията понякога е много по-важна, отколко предполагате!) После си викам - като се прави бадемова майонеза се слага оцет - айде, към 5-10 мл и от него. После опитах - безсолно. Добавих още малко сол. Опитвам пак - хм, вкусно бе, може би някаква подправка му липсва обаче... Ама пък е за Ани, ще вземе да не й хареса. Я, няма да слагам. Опитвам пак. Хм, много ми прилича на нещо... Сетих се!

   Вкусът беше точно като на жълтък от яйце, намачкан и сложен на филийка... Намазахме препеченките и... се изядоха. На въпросите - Какво правиш мамо? Какво е това? - отговорих с "Прясно масълце за филийката." Дали е лъжа или не може да се поспори, ама се изяде без мръщене и с усмивка. И мама доволна, и детето също. Опитайте и вие. :-)

Набързо, но хубаво...

Нямам време да пиша... и ви се извинявам за това. Имам толкова много да споделям, че чак се чудя отде ще го започна. Но още не е дошъл моментът. Да поотмине лятната работа и ще споделям. Засега поснимвам по малко и после ще пиша.

Реших, че ще намеря време за два реда обаче, защото обичам когато в България се раждат хубави неща. Покрай лисата на време търся неща за хапване, които са хем хубави, хем да можеш да ги грабнеш ей така. Особено имайки предвид факта, че се опитвам да храня Ани добре, а тя расте и все повече търси онези неща от рекламите, които аз ненавиждам. Казала съм й, че мама от тях не купува, защото не са полезни. Но детето си го търси - онези бисквитки или онова нещо в лъскаво пакетче и т.н.

За бисквитките нещата са ясни - в био магазините вече има изобилие от такива с лимец, ръжено брашно, био продукти. Но как да заменим малкото пакетче с мечето или пингвина?

Първо - с твърдост. Обясняваме какво са полезни и вредни неща и какво ще се случва, ако ядем вредните. Учим и повтаряме кои са най-полезните храни. Ние си имаме тройка - плодовете, зеленчуците и ядките. Ани вече го казва и на бабите си... :-) И не отстъпваме от мнението, че мама Барни и Пингуи не купува. Или каквото там се казват...

Второ - с алтернатива. Тук идва моментът за реклама... Простете, ама както казах, обичам в България да се случват хубави неща. В био магазините открихме ROO'bar. Хапване в лъскаво пакетче с различни вкусове, но направено от сурови и био продукти - фурми, бадеми, сурово какао, кокос, годжи бери, боровинки и всякакви други хубости. Има поне 6-7 различни вида с вкусове за всеки. Това с кокос (зелена опаковка) си е съвсем близо до захарното Bounty, например. Произвеждат се България (йеее!) и са супер удобни за закуска по пътя за градината (нищо, че там закусват... там ядат бял хляб и салам, а ако Ани изяде и половин, това най-вероятно значи, че там ще изяде с половин филия по-малко, а това пак си е нещо!), в бързината по задачи, а защо не и за плажа или пикника... Нямам ниакква връзка с тия хора и това не еплатена реклама. Просто наистина се радвам, че съм намерила нещо хубаво!

Трето - без вманиачаване. Ако аз се запъна, че Ани няма да и кусва друг десерт, когато някой друг й го купи, най-вероятно само ще я накарам да си мечтае за него и да й писне да яде едно и също. Поне това е моята философия. Разрешавам й други неща, когато сме на гости или някой й донесе нещо. За мен е важно да преобладават добрите неща и да порастне със знание, че има едното и другото, както и да знае кое е по-добре за нея да избере.

А ако детето ви е свикнало с други неща - намалете постепенно приема и започнете вие пред него да ядете само подобни неща. Особено когато е гладно. Дайте му малко време и не насилвайте. То ще поиска да опита и все някой вкус ще му допадне. При много малко деца не действа. :-)

Не отричам, че този вид хранене не е евтин. Бройката на Roo'bar е между 2 и 2.50 лв., но все пак не се яде на поразия, и дългосрочният ефект съм уверена ще спести едни други пари, които други дават за лекарства. А пък ако не вярвате, че правилното хранене лекува, предизвиквам ви първо да опитате и като не стане, аз ще ви върна изгубените пари по него. :-) Обещавам!