Заместител на масло, ама не съвсем...

 

   Ани много обича препечени филийки. Както повечето деца, че и много от нас, възрастните, несъмнено. От доста време се опитвам да огранича приема на месо и млечни продукти у дома, а напоследък съвсем. Замислям се, обаче, и как да се грижа за количеството калций, което приема. Това, последното си го мисля по принцип, независимо от приема на млечни продукти, защото както много от вас знаят, много изследвания сочат, че особено прясното мляко, всъщност действа срещу калция в тялото. Като цяло, млечните продукти трябва да се избягват, а ако се приемат такива, поне да са сурови и да имат полезни бактерии или да са минали ферментационен процес. Не задължавам никого обаче с мнението си. Всеки си прави своя избор и живее както смята за добре.
   У нас гледаме да консумираме основно домашно козе кисело мляко, което аз заквасвам само когато имаме прясно (доста рядко), както и козе сирене от баба, което няма еквивалент за нас на вкус (по-често). (Да са живи и здрави нашите баба и дядо, за Ани прабаба и прадядо, те не само ни снабдяват с толкова много домашни неща, ами са ни и опората в живота, Бог да ги благославя!)
   Напоследък имаме и още едно огромно изкушение, един домашен пушен кози кашкавал от ферма "Елит", който просто няма равен на себе си, ама наистина!... (Италианските твърди сирена ще ме извиняват!) Особено с грозде "Голяма Велика"... Ммм... НО тези неща се опитваме да ядем в малки количества и сравнително рядко през седмицата.

   Та, да се върнем на маслото. Чудех се как ли можем да го позаместим малко на традиционната филийка. Хубавите квасени хлебчета от лимец са страхотни на вкус сами по себе си, обаче Ани все търси масълце, намазаничко тъй да се каже. Радвам се, че не иска сладко или саламища отгоре, рядкото й ходене в детската градина не е упяло да я свикне с тези неща и аз съм щастлива от този факт. (Пу пу, дет' се вика!)
   И тази сутрин, докато се препичаха филийките, загледах буркана с накиснатите от снощи бадеми. Снощи реших просто ей така да ги накисна, без ясна идея на какво ще станат. Напоследък откривам, че това много ме стимулира да включвам хубави неща в храненето ни, защото са готови за употреба и пред мен. Стимулира много и експериментирането! :-)

   Минаха 2 минути колебание дали ще се получи нещо, дали Ани ще го хареса, кой ще го яде после и т.н. Претегляйки и двете страни, реших, че си струва все пак да се опита, да видя какво ще стане. Обелих бадемите, бяха около 1 чашка. Сложих ги в блендера и сложих гореща вода (ама не вряла, каната беше изключила поне преди 10 минути), колкото да ги покрие. Това с топлата вода е, защото открих, че като пасирам ядки, особено бадеми, ако не ползвам топла вода, иначе ми остава един пясъчен вкус такъв, дето не се харесва на народа.

   Пуснах блендера и пасирах бадемите на кремче. После естествено прибавих сол. Там нещата са на вкус, аз сложих малко, после ми беше безсолно и добавих накрая. Викам си, трябва мазнинка, и на око сложих към 30-50 мл шарланец (наистина не знам колко точно беше). Това докато си върви робота, че да се хомогенизира (или както там се вика). Гледам, хубавко става, обаче, много бяло на цвят... Загледах куркумата и почнах да добавям мини количества, докато не стана с цвят на масло. (Визията понякога е много по-важна, отколко предполагате!) После си викам - като се прави бадемова майонеза се слага оцет - айде, към 5-10 мл и от него. После опитах - безсолно. Добавих още малко сол. Опитвам пак - хм, вкусно бе, може би някаква подправка му липсва обаче... Ама пък е за Ани, ще вземе да не й хареса. Я, няма да слагам. Опитвам пак. Хм, много ми прилича на нещо... Сетих се!

   Вкусът беше точно като на жълтък от яйце, намачкан и сложен на филийка... Намазахме препеченките и... се изядоха. На въпросите - Какво правиш мамо? Какво е това? - отговорих с "Прясно масълце за филийката." Дали е лъжа или не може да се поспори, ама се изяде без мръщене и с усмивка. И мама доволна, и детето също. Опитайте и вие. :-)