Тези дни ми е много претоварено с работата на летището и преводите у дома. И аз не знам как успявам да намеря време да сложа нещо на масата всяка вечер. Преди няколко дни чак направих и десерт. Ама ей така в крачка. Разни идеи ми минават през главата от няколко дни, отнема ми време да свържа връзките между всяка, защото са едни мимолетни, образи някакви, но пък за изненада накрая се получава все някакво ядливо нещо. Странното е, че сякаш моят мозък работи добре само под напрежение. Тогава, когато имам най-малко време и мисля за сто неща, тогава ми идват и най-добрите идеи, ей така се пръкват отнякъде, без да съм ги мислила дори. Просто си идват. Умът е уникално нещо. Като се замислиш за него чак може да те заболи главата. :-)
Но когато стомахът остане доволен (то всичко е до ума де, казват!), тогава главата рядко боли. Та за една от тези идейки ще ви говоря днес. Едната от тях беше да направя и аз най-накрая някакъв
суровоядски сладкиш. Е, не стана съвсем такъв, защото 1. бюджетът ми е доста 'тънък' и 2. нямах време да се занимавам с доизкусурявания. НО при добро желание и тези двете могат да се развият, така че да се получи пълното благо - хем сурово, хем вкусно. Та, ето го моят
суров чийзкейк. Казвам 'моят', защото не съм чела и спазвала нечия рецепта за неговото сътворяване, но пък несъмнено мислите ми са били повлияни от рецептите, които съм чела преди, отново в крачка.
Та, основата е от бланширани
бадеми и фурми, чаша
фурми и чаша и половина бадеми (зависи колко ви е голяма тавичка и колко сладко обичате). Бадемите сложих в кухненския робот, фурмите започнах да добавям една по една, след като бадемите вече бяха смлени. И така докато се получи вече по-лепкава смес, добра за оформяне на основата. Изсипах в тавичка и притиснах плътно към дъното. Оставих да се стегне, в хладилник най-добре.
После пристъпих към 'сиренето'. '
Суровоядско маскарпоне' измайсторих до голяма степен на око, в блендера. Сложих около чаша и половина
слънчогледово семе, накиснато предварително за 3-4 часа.
Вода, колкото да го покрие. Добавих малко
сол (нали уж е сирене) и малко
кафява захар, около супена лъжица. Сложих и сока на един
лимон (нямах пресен, та ползвах концентрат, ама от хубавия, около 7-8 лъжици може би, доизкусурявах го на вкус). Прибавих и
зехтин, но от този дето не мирише силно, най-добре щеше да е с
шарлан, но в момента нямах. Получи се гъста смес, която изсипах върху основата. Разбира се пак в хладилник да стегне, като всеки чийзкейк.
За завършек исках да направя нещо като суров сос от
нектарини, но просто нямах време вече, а и Ани завзе нектарините преди това. Та трябваше да го завърша с едно
сладко от сливи, което имах отворено. Въпреки това импровизацията се получи добре и съм много доволна от резултата.
Дано и вие мислите така, когато си направите едно такова сладкишче.
Bon apetit! :-)
