Плаж, море... и нещо във въздуха

 

   Този уикенд бяхме на палатки за първи път. На скътано в гората, около огъня, пекохме си месо, зеленчукови шишчета и хапвахме салата. Някои, разбира се, хапваха и домашен сладолед.

   Последваха неизменните разговори около огъня - за планове и желания, за настоящето и бъдещето. 

   А единственото, което се чуваше, когато всички притихнаха под завивките бяха вълните.

   Е,  разбира се, от време на време и нашето малко диваче Ани огласяваше гората, с бунтовете си срещу завивката, която се опитвах да сложа върху нея. Не успяхме да спим много заради нея, но пък сутрешната ни разходка бе благословена с един страхотен изгрев и отново много вълни.

   Морето винаги е носило един специален заряд за мен. То ме кара да притихна пред могъществото му и усмирява духовете обитаващи в мисловното ми пространство. Излъчва сила и мощ, които събуждат у мен някакъв вид страхопочитание, което кара всичко у мен да замълчи и да слуша. Да чуе природата, да чуе живота, да чуе Бог, който ми говори. Всъщност, то винаги много ми е напомняло за Бога. Като стихия морето е почти всемогъщо, повечето пъти човек е напълно безсилен пред неговата воля. Но то е и приятел, дава храна и 'подслон' на своите обитатели, грижи се за тях.... 
   

Обичам морето, то винаги ме тегли към себе си и където и да отида си спомням за него с топлина и привързаност. 

   
   След като хубаво се разходихме дойде време за закуска. Пийнахме кой кафе, кой горещ шоколад в дизайнерските си чаши изработени от мъжете предната вечер и опоскахме останалите картофи на жар. 

   По-късно, когато слънцето затопли пясъка, седнахме на плажа, поиграхме с мидички и топки и събрахме хубави спомени и емоции за вкъщи. 

Определено ще повторим! :-)

   

Домашен английски 'пикъл' - Homemade English pickle

   Ето я и моята рецепта за домашен английски 'пикъл'. Не се наемам да преведа тази дума още на български, тъй като стандартния превод - туршия, няма почти нищо общо с това, което англичаните разбират под тази дума. В общи линии, пикълът е един вид овкусител за сандвичи и меса, който се приготвя подобно на нашата лютеница, но от различни видове зеленчуци (понякога и плодове), с прибавени лук, оцет, захар, сол и подправки. Резултатът е един доста силен, но много приятен кисело-сладко-солен вкус, който се комбинира най-добре в сандвичи с различни видове меса. Повечето пъти зеленчуците са нарязани на малки парченца, но в последно време стават все по-популярни пасираните варианти във вид на сос, за още по-лесно разстилане по целия сандвич.
   Та, моят първи домашен пикъл беше със зелени домати и лук.

3 кг зелени домати
1 кг лук  
3-4 моркова
шепа морска сол
750 мл ябълков оцет
1 кг захар (аз използвах кафява)
1/2 ч.л. черен пипер (аз май сложих повече)
3 с.л. къри
3 с.л. синапено брашно (аз си смлях синапени зърна, които имах, тъкмо правех и новата горчица)

   Доматите и лука се нарязват на малки кубчета, посоляват се със солта, разбъркват се добре и се оставят да престоят една нощ на стайна температура. Сутринта отделената течност се отцежда. Прибавят се и морковите. Слагат се в тенджера и се добавя 3/4 от оцета. Слага се на котлона да заври и ври 10-тина минути. Слага се и захарта и се оставя да къкри, докато зеленчуците омекнат добре. Ако искате по-твърди зеленчуци, варите по-кратко, но като цяло не повече от час, като бъркате добре периодично, за да не загори. Останалият оцет се смесва с подправките и заедно се изсипват към сместа. Къкри още 5 минути и се бърка, докато се смеси добре. След това се сипва в буркани и затваря. Бурканите се варят 10-15 минути за херметизация.

Да ви е сладко!

*Това е принципно пропорцията на продуктите, аз нямах толкова домати, пък и не исках да правя толкова голямо количество, та просто разделих всичко на три и го направих така.   

Експеримент - градина на балкона

                   
   Най-накрая успях да седна и аз да попиша малко за преживяванията си свързани с моя балконен експеримент. Като цяло, мисля, че мога да го определя като успешен. Направих си разсад, от който засях общо около 15-тина 'саксии' с домати, сандъче със спанак, няколко със салати и подправки. Доматите бяха в отрязани наполовина туби от минерална вода. Като грешка отчитам, че ги отрязах по-долу, отколкото е трябвало. Идеята беше да ми трябва по-малко пръст, но истината е, че растенията щяха да се чувстват по-добре в двойно количество пръст. Не че не станаха големи де. Някои от сортовете стигнаха моята височина чак. Но пък те дадоха по-малко плод. Като цяло смятам, че най-добрият сорт за гледане по-този начин е така нареченият "Идеал". Това са малките продълговати доматчета, които се използват за консерви, но според мен не са никак лоши и на салата. От този сорт домати растенията станаха не повече от метър високи, дадоха най-много плод, който и узря сравнително бързо. Имах голяма надежда за чери-доматите, но при мен те останах само жълти и оста по-големи от чери-размера, който съм свикнала да купувам от магазина. Може би тук нещо и семената не са били много добри, не знам. На вкус бяха страшно сладки тези доматчета, но пък с доста дебела ципа, което на мен лично хич не ми допадна.



 

 Та, ето я моята реколта.

   Обрах доста голяма част от доматите зелени първо -  защото бях много заета и все забравях да ги полея и второ - намерих разни рецепти за зелени доматчета, които исках да изпробвам. На вашето внимание ще предложа рецепта за домашен английски 'пикъл'. Но за нея след малко.  Сега е важно да наблегнем на факта, че има ли желание, има и начини! :-) Нали така?

   А червенките доматчета веднага станаха на една салата. Какво по свежо хапване в летния ден?! :-)