Тази история ми хареса и реших да ви я споделя. Често ми се задава въпроса - Ако има Бог, защо има толкова жестокост по света? Мисля, че тази история дава добър повод за размисъл на тази тема. Дали е истинска или не, дали студентът наистина е Айнщайн или не - няма никакво значение. Фактите са си факти. Поне за мен е така. Споделете какво мислите, ако ви е на сърце.
Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
-Всичко, което съществува, ли е създадено от Бога?
Един студент се изправил и смело отвърнал:
-Да, създадено е от Бога.
-Значи Бог е създал всичко?
-Да сър - потвърдил отново студента.
Професорът продължил:
-Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност, Бог е зло.
Студентът притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
-Разбира се - самодоволно отвърнал професора. Студентът се изправил и попитал
-Професоре, а студът съществува ли?
-Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не ти е било студено?
Студентите се засмели на въпроса на младежа. А той продължил:
-Всъщност, в съотвествие със законите на физиката, студ не съществува. Това което ние възприемаме за студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съотвествие с това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по Фаренхайт) е абсолютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума, за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина. Студентът продължил:
-Професоре, а тъмнина съществува ли?
-Да, съществува.
Студентът отвърнал:
-Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните й цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.
Накрая студентът попитал отново професора:
-Сър, злото съществува ли?
Този път професора отговорил доста по-неуверено:
-Разбира се, както вече казах, виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
На това студентът отвърнал:
-Злото не съществува само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината - дума създадена от човека, за да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото - това не е вяра или любов, които съществуват, както толпината и светлината. Злото - това е резултата от отсъствието на Божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава, когато няма топлина, или при тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.
Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
-Всичко, което съществува, ли е създадено от Бога?
Един студент се изправил и смело отвърнал:
-Да, създадено е от Бога.
-Значи Бог е създал всичко?
-Да сър - потвърдил отново студента.
Професорът продължил:
-Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност, Бог е зло.
Студентът притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
-Разбира се - самодоволно отвърнал професора. Студентът се изправил и попитал
-Професоре, а студът съществува ли?
-Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не ти е било студено?
Студентите се засмели на въпроса на младежа. А той продължил:
-Всъщност, в съотвествие със законите на физиката, студ не съществува. Това което ние възприемаме за студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съотвествие с това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по Фаренхайт) е абсолютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума, за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина. Студентът продължил:
-Професоре, а тъмнина съществува ли?
-Да, съществува.
Студентът отвърнал:
-Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните й цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.
Накрая студентът попитал отново професора:
-Сър, злото съществува ли?
Този път професора отговорил доста по-неуверено:
-Разбира се, както вече казах, виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
На това студентът отвърнал:
-Злото не съществува само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината - дума създадена от човека, за да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото - това не е вяра или любов, които съществуват, както толпината и светлината. Злото - това е резултата от отсъствието на Божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава, когато няма топлина, или при тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар