"Your true friends are not those partying with you you for weeks, but those you could call in the middle of the night even after many weeks of parting."
.
събота, 29 септември 2012 г.
Ред мисли ... (2)
"Your true friends are not those partying with you you for weeks, but those you could call in the middle of the night even after many weeks of parting."
.
“Писмо до Малкия Принц”
/ автор: caribiana /
Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди – монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди – монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята … бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием… Може би от срам…
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото…И така…Мълчим…/
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.
…
Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием… Може би от срам…
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото…И така…Мълчим…/
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.
…
Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.
Източник:
събота, 22 септември 2012 г.
Днес сготвих... (3)
Днес сготвих... пилешки късчета на тиган със сушени домати и риган и гарнитура - салата от настъргани моркови с тиквички.
На това му викам бърза и питателна вечеря. Отнема 20-30 минути, а има от всичко в нея. Най-много се радвах на салатата - стана страшно вкусна. Като моркови и зеле, ама още по-сочна. Само настъргах двата зеленчука и сложих шарлан (олио), оцет и сол. Май започвам да им хващам цаката на суровите тиквички. Страхотни са и с домати, пипер и лук. :-)
Иначе пилешкото - нарязано на произволни късчета. Сложих един голям лук в тигана, а след него 3 скилидки чесън - много добре овкусяват, не просто чеснов вкус. После пилето, оставих да се задушава в собствения си сос. След 15-тина минути сложих сушените домати (да е жив и здрав свекърът!), ригана и след малко сол и черен пипер. Изключих котлона и оставих на остатъчна топлина. М-м-м... Не можах дори да я снимам! :-)
Но пък снимах тази дъга, която ни посрещна днес отивайки на работа на летището. Беше хубав подарък! :-)
неделя, 9 септември 2012 г.
Пъпешови вариации
Имах 2 големи пъпеша, които трябваше да бъдат спешно изядени, тъй като "заминаваха". И се отдадох на експерименти.
Първо, реших да опитам да направя полу-суровоядско пъпешово кремче. Казвам полу, защото с агар-агар не мога да желирам, ако не е затоплено, а аз не исках да обработвам топлинно. Та използвах стандартен желатин. В блендера сложих малко вода и половин пъпеш. Бих опитала с ядково мляко също, вместо само с вода, последващ експеримент по-късно ми "отвори очите"... Прибавих желатина, както стандартно се прави, разсипах в купички и добавих стафиди, като ги разбърках, да се разпределят що-годе равномерно. Изчаках да се стегнат и сервирах поръсени със сироп от фурми, който Ники донесе от Дубай.
Ами, на всички им хареса. Нестандартно, но пък приятно.
Второ, реших, че ще замразя ледени пъпешови кубчета за коктейли, смутита и там каквото ви дойде на ума. Ето ги и тях в употреба после...
Накрая, откровението ми по повод едни накиснати орехи... Така и не бях успяла да намеря начин да ядем сурови орехи с удоволствие. Сухи са ми стипцави едни такива. Накиснати пък е много пипкаво да ги белиш. А имаме домашни - срамота да не ги използваме както си е му е редът. И така, реших да направя орехово мляко в блендера (предварително накиснати орехи и вода), да го прецедя през фината цедка и комбинирам с пъпеш в едно смути. Липсваше му малко сладост и добавих мед на вкус. Получи се много добро следобедно "зареждане".
Добър апетит и приятно 'вариантстване'!
* Остатъка от цеденето на орехите пък комбинирах с маслинова паста и се получи много сносен заместител на комбинацията от извара и маслинова паста, която много ми липсва сега, когато се опитвам да избягвам млечните продукти, особено от крави произход. Освен с тиквички, много ми върви и за пълнене на сурова пиперка. Може би ще пусна дори допълнителен пост за това.
Първо, реших да опитам да направя полу-суровоядско пъпешово кремче. Казвам полу, защото с агар-агар не мога да желирам, ако не е затоплено, а аз не исках да обработвам топлинно. Та използвах стандартен желатин. В блендера сложих малко вода и половин пъпеш. Бих опитала с ядково мляко също, вместо само с вода, последващ експеримент по-късно ми "отвори очите"... Прибавих желатина, както стандартно се прави, разсипах в купички и добавих стафиди, като ги разбърках, да се разпределят що-годе равномерно. Изчаках да се стегнат и сервирах поръсени със сироп от фурми, който Ники донесе от Дубай.
Ами, на всички им хареса. Нестандартно, но пък приятно.
Второ, реших, че ще замразя ледени пъпешови кубчета за коктейли, смутита и там каквото ви дойде на ума. Ето ги и тях в употреба после...
Накрая, откровението ми по повод едни накиснати орехи... Така и не бях успяла да намеря начин да ядем сурови орехи с удоволствие. Сухи са ми стипцави едни такива. Накиснати пък е много пипкаво да ги белиш. А имаме домашни - срамота да не ги използваме както си е му е редът. И така, реших да направя орехово мляко в блендера (предварително накиснати орехи и вода), да го прецедя през фината цедка и комбинирам с пъпеш в едно смути. Липсваше му малко сладост и добавих мед на вкус. Получи се много добро следобедно "зареждане".
Добър апетит и приятно 'вариантстване'!
* Остатъка от цеденето на орехите пък комбинирах с маслинова паста и се получи много сносен заместител на комбинацията от извара и маслинова паста, която много ми липсва сега, когато се опитвам да избягвам млечните продукти, особено от крави произход. Освен с тиквички, много ми върви и за пълнене на сурова пиперка. Може би ще пусна дори допълнителен пост за това.
понеделник, 3 септември 2012 г.
Днес сготвих... (2)
Днес сготвих... Патладжанени пицички (ей, това ако не е име да ти върже езика на фльонга!).
Никой у дома не обичаше патладжан. До неотдавна. Аз го възприемах като не толкова долюбваната добавка към кьополу и гювеч. А сега, вече няколко седмици подред готвя по веднъж патладжан. У нас тази рецепта вече е хит.
Малко предистория - Когато живеехме в Ирландия преди години хазайката ни правеше рецепта подобна на тази, но включваше едно предварително запържване на тиган с всяка филийка патладжан потопена в яйце. Можете да си представите, че това освен неполезно е и доста времеотнемащо - време, което не мога да си позволя да отделя за готвене в момента.
Та след като бях казала тази рецепта от ирландско на майка ми на нея й хрумнала друга идея, после на мен пък му хрумна друго подобрение и така дойдохме до този вариант, който освен, че е доста вкусен, е много лесен и бих казала почти изцяло полезен. (Малко имам резерви за кашкавала, но като е от хубавите не е чак такава болка за умиране предполагам, при положение, че не се яде толкова често и количеството не е много.)
Е, след тази дълга прелюдия, ето я и съвсем простата рецепта.
4 средно големи патладжана
200-300 гр. кашкавал
подправки по желание
Нарязвам патладжана на филийки, осолявам и оставям в купа да си пуснат черния сок (поне половин час). подреждам филийките върху скаричката на тостера/скара и ги пооопичам леко от всяка страна. Трябва да са поизсъхнали, но не меки. Подреждам в тавичката намазана с олио. Междувременно в тиган слагам чесъна и лука, добавям доматите и подправките (босилек, риган, на кой каквото му харесва с домати). Последният път го правих с купено пюре и понеже се притесних дали количеството сос ще ми стигне, прибавих и замразена царевица към него още в началото - стана много добре. Оставям да се извари соса. През това време си върша друга работа (хем чакам сос, хем се пекат филийките патладжан на които не се налага да бая. :-) След като е готов сосът и филийките са подредени в тавата, на всяка филийка слагам по голяма лъжица от соса, така че да покрие, но да не излиза извън филийката. Настъргвам кашкавала в чиния и гледам да разпределя по едно снопче върху всяко парче, а не да покривам нацяло всичко. Мятам във фурната на печене само отгоре за 15-тина минути колкото да се разтопи и запече кашкавалът. И сервирам със салатка. Ммммм...
Хубавото на това ядене е, че може да се направи "заготовката" по-рано през деня или дори предната вечер. И като се приберем да запечем само с кашкавала, докато правим салата и да седнем на масата.
Никой у дома не обичаше патладжан. До неотдавна. Аз го възприемах като не толкова долюбваната добавка към кьополу и гювеч. А сега, вече няколко седмици подред готвя по веднъж патладжан. У нас тази рецепта вече е хит.
Малко предистория - Когато живеехме в Ирландия преди години хазайката ни правеше рецепта подобна на тази, но включваше едно предварително запържване на тиган с всяка филийка патладжан потопена в яйце. Можете да си представите, че това освен неполезно е и доста времеотнемащо - време, което не мога да си позволя да отделя за готвене в момента.
Та след като бях казала тази рецепта от ирландско на майка ми на нея й хрумнала друга идея, после на мен пък му хрумна друго подобрение и така дойдохме до този вариант, който освен, че е доста вкусен, е много лесен и бих казала почти изцяло полезен. (Малко имам резерви за кашкавала, но като е от хубавите не е чак такава болка за умиране предполагам, при положение, че не се яде толкова често и количеството не е много.)
Е, след тази дълга прелюдия, ето я и съвсем простата рецепта.
4 средно големи патладжана
(в зависимост колко ви е голяма тавата в която ще печете)
сол
две глави лук (може и една)
2 скилидки чесън (може и без, ама е по-вкусно с него)
голям буркан домати
или едно купено пюре, картонена опаковка от 500 гр.200-300 гр. кашкавал
подправки по желание
Нарязвам патладжана на филийки, осолявам и оставям в купа да си пуснат черния сок (поне половин час). подреждам филийките върху скаричката на тостера/скара и ги пооопичам леко от всяка страна. Трябва да са поизсъхнали, но не меки. Подреждам в тавичката намазана с олио. Междувременно в тиган слагам чесъна и лука, добавям доматите и подправките (босилек, риган, на кой каквото му харесва с домати). Последният път го правих с купено пюре и понеже се притесних дали количеството сос ще ми стигне, прибавих и замразена царевица към него още в началото - стана много добре. Оставям да се извари соса. През това време си върша друга работа (хем чакам сос, хем се пекат филийките патладжан на които не се налага да бая. :-) След като е готов сосът и филийките са подредени в тавата, на всяка филийка слагам по голяма лъжица от соса, така че да покрие, но да не излиза извън филийката. Настъргвам кашкавала в чиния и гледам да разпределя по едно снопче върху всяко парче, а не да покривам нацяло всичко. Мятам във фурната на печене само отгоре за 15-тина минути колкото да се разтопи и запече кашкавалът. И сервирам със салатка. Ммммм...
Хубавото на това ядене е, че може да се направи "заготовката" по-рано през деня или дори предната вечер. И като се приберем да запечем само с кашкавала, докато правим салата и да седнем на масата.
Абонамент за:
Публикации (Atom)