Тортата за тати

Това заглавие почти стана скоропоговорка... :-) За рождения ден на Ники реших да съчетая няколко мои идеи плюс разни неща, които прочетох из нета и да направя торта. Слава Богу, повечето гости я харесаха много, получи се много лека и свежа. Аз самата бях много доволна.

Та, да започнем с блата. Направих го от сместа, която ползвам да направя бонбони (от предната публикация) - кокосови стърготини, какао и фурми. Притиснах добре сместа във форма за торта и подравних. Оставих в хладилника да стегне. Като цяло тортата се прави бързо, само че няколкото стъпки са разкъсани от време за изчакване да стегнат отделните блатове.

Преди да започна бях накиснала 200 гр. кашу за 8-10 часа. Сложих го в блендера и прибавих половин чаша прясно изцеден сок от лимон, който можете да замените с портокал, ако не обичате киселичкия вкус на лимона. Всъщност това се оказа единствената критика към тортата от 2ма от присъстващите, които не си падат по тази комбинация. Сложих още половин чаша разтопено кокосово масло и половин чаша мед. Прибавих и половин ванилова есенция и малко какао. Получи се много гладка смес. Изсипах върху блата и оставих да се стегне няколко часа.

Най-горният слой направих пак в блендера с 2 плода авокадо, мед на вкус (колкото ви е сладко, аз слагам около 4-5 лъжици...), половин до една чаша портокалов сок в зависимост колко ви е твърдо авокадото (можете да заместите и с някакво мляко) и 2-3 лъжици какао. И пак изсипах и оставих да стегне. Когато я извадих обаче от формата, средният пласт се разплу леко настрани и не стоеше стабилен. Затова реших да сложа за няколко часа във фризера. След 5-6 часа беше стегнала толкова, че да се реже и сервира идеално, но без да е замръзнала изцяло. Украсих с топчета от бонбоните, като запазих малко тесто от блата за тях. Освен това поръсих с малко заделени стърготини и корите на използвания портокал. Получи се точно както трябва да е - лека и прекрасна. :-)

Снимките ги правих по-късно, когато вече парчетата бяха замръзнали напълно и затова топките и самият блат са заскрежени. Не се сетих и да отрежа парче начисто, за да се види колко добре се открояват блатовете един от друг и колко ефектни са.

И страшно ни хареса! Добър апетит!

Бонбонките на Ани и шоколадът на мама

Първото нещо, което правим с производните на кокосите, които си чупим у дома е да си направим бонбонки и шоколад. Ани много обича бонбонките, а аз й ги давам без никакво притеснение и дори с радост. Защото са сурови и натурални, а на вкус почти не се различават от такива направени с брашна, яйца, захар и т.н. А щоколадът е специалната глезотия на мама. Ето как ги правим.

Кокосови  бонбонки

Изсипваме кокосовите стърготини в кухненския робот. Тук се работи основно на око. Количеството обикновено е толкова колкото се получава от 2-3 кокоса - около 150-200 гр. Сипваме какао - колкото какаово обичаме да е. Това е единствената несурова съставка. Могат да се правят и с рожково брашно, но за мен то има много специфичен вкус, към който така и не успяваме да привикнем. Пускаме робота. Прибавяме малко по малко накълцани на ситно около 10-15-20 фурми, пак зависи колко сладко искате да бъде. Сега ползвам едни ирански в кутийка, от новата реколта. Страхотно мармаладени са! Вече съм върл фен на фурмите в кутийка.... И тъй като на нас само с фурмите не ни е достатъчно сладко на вкус, слагам около 15, а накрая слагам и една лъжица мед. Ако стърготините ви са прекалено сухи и се притеснявате да не се чупят лесно бонбонките, бихте могли да сложите и малко овесено брашно, около 3-4 лъжици. Но при моите обикновено няма нужда. При оформянето на топчетата са леко ронливи, но като престоят след това в хладилника поне час-два, стават идеални и стегнати. Ние си ги хапваме само така, но иначе можете да им сложите глазура, като например от следващата рецепта за шоколад, или да ги ползвате за украса на торта, като таки, която ще ви покажа в следващата публикация.

Шоколад от кокосово масло

Готовите тарелки

Разтапям чаша кокосово масло в гореща вода. Не си играя да слагам тенджерка на котлона, а стоплям кана с вода и я наливам вряла в един тиган. В него слагам по-дълбока купичка, която държа с ръкавица и леко разбърквам, докато се разтопи кокосовото масло. Към средата на разтапянето слагам и кафява захар мусковадо, около 2 пълни супени лъжици. Започвам да бъркам енергично с бъркалка за яйца. Когато захарта се разтопи добре, добавям и какаото. То е на вкус. Аз обичам наситен вкус и слагам към 2-3 с.л. какао. Разбърквам хубаво, докато всичко стане една хубава, лъскава, леко сгъстена течност. Така може да се ползва и като глазура на каквото ви хрумне. Аз лично после слагам стафиди и/или сурови какаови парченца в едни тарелчици и изсипвам сместа бавно и внимателно. Може да изсипете и в бурканче или да добавите и всякакви млека или добавки като стърготини от лимон, портокал, ванилия и въобще каквото ви дойде на ум. След няколко часа в хладилника се получава шоколад, който е по-мек от купешкия, но пък сто пъти по-хубав, че и по-евтин. :-) 

Истината е в кокоса

Преди разглеждах кокоса като странен „плод”, който може да се ползва за украса и разни арт-инсталации. Единствената причина поради която съм се замисляла как се „отваря” е била като съм виждала чаши направени от черупката му или аксесоари към играчки, например люлка за малка кукла.

Взаимоотношенията ни обаче еволюираха с времето и сега винаги се оглеждам за кокоси като пазаря, винаги търся добри оферти и по-свежи плодове. Всъщност, да ги наричаме плодове е доста неправилно. Кокосът е ядка, и то каква!

Ще кажете – какво ги правиш тия кокоси? Ами, ще ми трябват няколко поста да изброя всичко...

Да започнем с избора.

Добре е да се търсят колкото се може по-свежи ядки. Повечето пъти по-наситеният кафев цвят говори а това. Но най-важното нещо е дали ядката е без нарушена цялост. Когато я разклатитев до ухото си трябва да се чува бълникане, защото това значи, че сокът е все още вътре. Колкото по-тежък е кокосът и по-слабо, глухо бълникане се чува, толкова по-добре. Идеята е да е максимално пълен със сок.

Отварянето си има трик.

Едното от трите „очи” на кокоса е достатъчно меко, за да може да се пробие без усилие с обикновен нож. При пробиването се чува едно „цссст”, все едно се отваря кенче с напитка. През него можете да извадите сока от кокоса. Следващите стъпки включват една по-яка отвертка, която можете да промушите през дупката, докато стигнете отстрещната стена. След това удряте с малък чук или с дръжката на здрав нож срещу отвертката докато тя излезе от другата страна. Следва още малко „млатене” по страните, докато се разчупи така, че месото на ядката да се отлепя от черупката. Аз лично после го измивам добре и ако имам време го понакисвам няколко часа във вода. Кафявата кора се обелва и се ползва само бялата месеста част.

стърготини и масло

„Продуктите” оттук нататък са два.

След като вече сте си изпили вътрешния сок (ммм, вкусотия!...) идва времето на машинната обработка. Тук ще ви трябва или сокоизтисквачка или блендер. Ако имате сокоизтисквачка просто минавате парчетата кокос като всеки друг плод. Съберете маслото в бурканче, а остатъкът са идеалните кокосови стърготини. Сложите ли бурканчето в хладилника получавате твърдо кокосово масло, което е прекрасно на вкус и може да ползва за шоколад, сурови кейкове и торти, както и за мазане на бисквити, палачинки, та дори филийки. Ако нямате сокоизтисквачка, нарежете месото на по-малки парченца и сложете в блендер с обилно количество вода, така че месото по-скоро да плува в нея. Блендирайте и след това прецедете през фина цедка или тензух. Млякото сложете в буркан или купа и оставете в хладилника. Когато се охлади, маслото ще се отдели от водата и ще оформи втрд пласт над нея. Отделете го от водата и ползвайте по предназначение. А добре отцедените частици „разрошете” в една купа и оставете да поизпръхнат – те са пак кокосови стърготини, идеални за бонбони, сладкиши, украси, абе... каквото се сетите.

В следващите постове ще следват рецептите. :-)