И вече мога да се похваля, че вече втори хляб изпекох без никакви изкуствени добавки. За съжаление първият свърши преди да мога да го нащракам, на втория снимки се надявам да направя утре, че апаратът е гладен, а батериите се изтощиха. Но поне мога да ви разкажа за моята одисея.
Първо се опитах да направя закваска по метода описан от Василена, линк към който имаше в предната ми публикация. Реших, че ще е ръжена, нещо не съм голям фен на бялото брашно. Първата нещо не ми се получи. Уж я захранвах, ама нещо не стана. Сложих втора. И тя нещо не ми изглеждаше шупнала както трябва и бях на косъм да се откажа. Зарязах я 2 дни без да я храня. Нагледах я пак и реших, че ще я захраня веднъж само още и ако нищо не стане се отказвам и ще търся други начини и рецепти. На другия ден обаче изглеждаше точно както на Василена. Много се зарадвах и веднага метнах хляба. Забърква се за има няма 5 минути. Аз сложих 2 чаши ръжено брашно, 1 чаша бяло пшенично брашно, 4 супени лъжици зехтин и 1 чаша закваска. Солта я поръсих чак след като вече имах готова топка тесто. Някъде четох, че така се вдига по-добре. Хич и нямах време да го меся 20 минути, има няма 5 минути месене отнесе и го завих да втасва. След 3-4- часа вече беше удвоил обема си. Омесих го отново и го сложих в тавичка с хартия за печене. Пак завих да втаса. Оставих около час. И после във фурната, както е студена, първо на слаб огън малко, да довтаса, после на силен до изпичане.
Стана много вкусен хляб, въобще не беше кисел. Имаше си шуплички и беше мекичък отвътре. Всички го одобриха много.
Аз си сложих в него всичката закваска, тъй като не ми се занимаваше с нея повече, а и след като Ивето сподели, че питала баба си за това как правели хляба едно време, аз се сетих, че и аз имам баба и мога също да попитам. Тя ми разказа за 2 метода - закваска от предишния хляб и за хмелната мая. Каза, че те са си оставяли по едно парче тесто от омесеното настрани, обирали са нощвите тъй да се каже. И са използвали него за закваска за следващия хляб след ден два. Размивали го с вода само.
Викам - я, това е супер лесно. Оставих си парче и за втория хляб опитах по този метод. Ами - втаса! Много, много се израдвах. Сега не знам дали не прецаках 'схемата' малко, обаче, защото реших, че втория хляб искам да направя само с ръжено брашно и съответно той се надигна много по-малко от първия, което се очакваше, разбира се. Тестото стана много по-твърдо и нееластично, заради липсата на финия бял прах и глутена. Но за изцяло ръжен хляб стана страхотен. По-лек и вкусен от хлебчетата на 'Вита'. Надявам се скоро да ви покажа снимка. От него също си отделих парче за следващ хляб, но вече не знам дали ще стане толкова добре, при положение, че не се вдигна толкова много. Ще докладвам за резултата.
 |
| Ето обещаната снимка на изцяло ръжения хляб |
А за хмелната мая, за която баба ме открехна - каза, че се взимал хмел (аз дори не го знам как изглежда това чудо) и се сварявал. С водата се размивало царевично брашно и се правело тесто. Разделяло се на "парички", сиреч нещо като малки бисквитки и се опичали. Тези бисквитки после представлявали маята, като се размият пак в хладка вода. Fascinating, isn't it? Звучи ми страхотно това. Като имам време със сигурност ще се поразровя как мога да си намеря хмел и да си направя така. Според баба хората си пекли по много, за по 3-4 месеца напред. Звучи идеално за едно забързано ежедневие.
Дано съм ви вдъхновила поне малко да опитате и вие. Според мен няма как човек да опита такъв хляб и да се запита какво, аджеба, слагат в 'заводския', че да е чак толкова различен и най-вече толкова изкуствен. :-)
