Какво празнуваме

   Ние не празнуваме това, че имаме елха или подаръци. Не празнуваме заколеното животно, отрупаната софра или чашката с питие. Не е важен поредният повод за събиране с домашните или с приятели. Не е важна традицията, не е важна украсата, не е важно дори празничното настроение.

   Христос няма да се роди довечера. Родил се е преди много години на земята, в миг, който никой не може да отгатне с точност. Затова и не е важна датата на която празнуваме.

   Отделили сме тази вечер и утрешния ден, за да си напомним отново, че Бог ни е създал и че ни обича такива, каквито сме. Дотолкова ни обича, че е бил готов да остави сина си да се роди на земята, да страда и да стане начина по който ние отново да се върнем обратно при нашия Създател.

  Ние като семейство дълбоко вярваме, че има Бог. Знаем, че Той ни чува и че бди над нас. Вярваме, че ни обича дотолкова, че се е родил на земята за нас. Вярваме, че един ден ще идем при него. Това празнуваме ние днес и утре. А вие знаете ли какво празнувате точно? Много се надявам. Защото не са важни Трапезата, Украсата или Компанията. Важното е, че Христос е ТУК! Той е в сърцата ни, в душите ни...

                        ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

Шоколадов рай

От доста време не съм публикувала нищо и то не защото нямам какво да споделя, а защото все някак не ми остава време. "След малко"-то става на "после" и след това знаете как е. Освен всичко останало през последния месец и нещо се местихме и в друга държава (поне до другото лято) и ежедневието ни се обърна с главата надолу. Вече сме се поустановили, та се надявам скоро да мога да ви споделям за новите си наблюдения върху зеления остров, наречен Ирландия. Сега обаче искам да ви споделя едно свое откритие, което се роди в България. Много исках да направя някакъв суров пай и след като попрочетох някоя и друга рецепта реших да опитам какво ще се получи. Разбира се, ще ви споделя и за него след това. Но първо откритието - паят ми нямаше топинг и реших, че трябва да измисля нещо. Реших, че на цвят най-би подхождало нещо тъмно кафяво, а шоколадовият привкус би допълнил останалите 'блатове'. И така се зароди идеята за тази смес.

Преди време бях писала за едно страхотно шоколадово изкушение, което бях 'открила'. Сега обаче открих гребена на вълната наречена шоколадов рай. Защото това, което ще ви споделя е напълно сурово. Е, с изключение на какаото, защото просто нямах сурово такова. Но, повярвайте ми, дори най-върлите противници на всичко сурово и здравословно трудно ще познаят от какво е направено това чудо. Може би и вие ще се изненадате. Предизвиквам ви да опитате.

Трябва ви само блендер, авокадо, мед, какао/рожково брашно и малко течност - аз имах овесено мляко под ръка, но подозирам, че и с вода или по-течен мед ще се получат нещата, идеята е да има течност, за да върви блендерът.

Аз опитах с едно авокадо, 1/2 чаша мед или 2 големи препълнени супени лъжици - медът ми е захаросан обаче, не втечнен. Добавих 4 супени лъжици какао, защото исках да стане много шоколадово и наистина така и стана. Препоръчвам какаото да е наистина добро, а не най-евтиното в магазина - това е важно за добрия вкус. И като сложите всичко в блендера, течността прибавяте само колкото да върви. Аз исках да стане гъсто, затова спирах блендера и разбърквах и на ръка, за да не слагам много течност и да се разводни много. Като цяло мисля, че отиде около 1/2 чаша овесено мляко. Но при течен мед сигурно ще е по-малко.

Притеснението ми беше, че тъй като е с мед много бързо ще се разтече и разводни и след това, а аз исках да го ползвам за топинг за суровоядския пай. За щастие очакванията ми изобщо не се оправдаха и дори 3 дни по-късно топингът беше най-солидната част от 'останките' от пая.

Та тази шоколадова магия може да се хапва като пудинг/мус, да се използва за покриване на торти, пайове - маже се изключително добре, лъскава е и не се разтича или дори да се ползва за пълнеж на разни сладки.

Наистина райски привкус за мен. Дано ви хареса и на вас.