Ето какво се получи от моите яйца.
Трябва да призная, че резултатите щяха да бъдат къде къде по-добри, ако имах малко повече време да се занимая. Но точно тези дни ми се събра повечко работа и Ани беше кисела покрай зъбите и дерматита, та не можах да им отделя подобаващото време. Дори забравих за люспите от лука и зеления чай. Но нищо, тъкмо другата година ще има какво да се подобрява.
Нещата, които за мен не проработиха, са лапада и кимиона. Яйцата на снимките боядисах с червено цвекло, куркума, червен пипер, черен чай и кафе. При черния чай и кафето се получиха много добре рисунките с пастелите. При другите просто изчезнаха. Тъй като яйцата се варят в боите, след изваждане са горещи и върху тях се рисува изключително лесно и забавно с пастели, защото се разтапят отгоре им. И като ги оставите да изстинат добре преди да ги избършете с намазнен с олио памук, рисунките не се изтриват толкова лесно. Освен това по-добри резултати сигурно ще има с онези снежно белите яйца от магазина, моите бяха селски и леко кафеникави, затова беше по-трудно цветът на боите да изпъкне добре.
Е, дано опитът ми ви бъде полезен.
Днес щях да пиша за яйца и козунаци. Щях да поздравя с - Христос възкресе! Въобще празнично ми беше. Празнично по български. С агнешко, яйца и десет вида козунак. Празнично по човешки. С маса и плюскане по повод на нещо велико. Дори по-велико от онова, което нашия човешки ум може да схване. (Пепел ми на устата!)
Обаче преди да започна прочетох новините. И се спрях. Замръзнах, просълзих се. Шест млади човешки живота са угаснали снощи. Нелепо и тъпо. Четирима от тях абитуриенти след месец. Всички загинали заради висока скорост, липса на отговорност и една огромна дупка на пътя.
Не ми се влиза в полемика кой е виновен и защо. За мен е виновно цялото ни общество, държавата ни, ние самите дори. Но не ми се говори за вина. Защото Христос взе цялата вина върху себе си на кръста. Колкото и смешно и старомодно да им се струва на някои.
Искам само да изкажа най-дълбоки съболезнования към тези семейства, които днес загубиха живота си. Знам, че те надали ще ме чуят, надали въобще ги интересува. Но аз днес ще се помоля за тях и ще се надявам някак да намерят сили да изживеят и утрешния ден. Бог да ви даде утеха и мир!
...
