Този уикенд бяхме на палатки за първи път. На скътано в гората, около огъня, пекохме си месо, зеленчукови шишчета и хапвахме салата. Някои, разбира се, хапваха и домашен сладолед.
А единственото, което се чуваше, когато всички притихнаха под завивките бяха вълните.
Е, разбира се, от време на време и нашето малко диваче Ани огласяваше гората, с бунтовете си срещу завивката, която се опитвах да сложа върху нея. Не успяхме да спим много заради нея, но пък сутрешната ни разходка бе благословена с един страхотен изгрев и отново много вълни.
Морето винаги е носило един специален заряд за мен. То ме кара да притихна пред могъществото му и усмирява духовете обитаващи в мисловното ми пространство. Излъчва сила и мощ, които събуждат у мен някакъв вид страхопочитание, което кара всичко у мен да замълчи и да слуша. Да чуе природата, да чуе живота, да чуе Бог, който ми говори. Всъщност, то винаги много ми е напомняло за Бога. Като стихия морето е почти всемогъщо, повечето пъти човек е напълно безсилен пред неговата воля. Но то е и приятел, дава храна и 'подслон' на своите обитатели, грижи се за тях....
След като хубаво се разходихме дойде време за закуска. Пийнахме кой кафе, кой горещ шоколад в дизайнерските си чаши изработени от мъжете предната вечер и опоскахме останалите картофи на жар.
По-късно, когато слънцето затопли пясъка, седнахме на плажа, поиграхме с мидички и топки и събрахме хубави спомени и емоции за вкъщи.
Определено ще повторим! :-)
