Страници

вторник, 6 август 2013 г.

Набързо, но хубаво...




Нямам време да пиша... и ви се извинявам за това. Имам толкова много да споделям, че чак се чудя отде ще го започна. Но още не е дошъл моментът. Да поотмине лятната работа и ще споделям. Засега поснимвам по малко и после ще пиша.

Реших, че ще намеря време за два реда обаче, защото обичам когато в България се раждат хубави неща. Покрай лисата на време търся неща за хапване, които са хем хубави, хем да можеш да ги грабнеш ей така. Особено имайки предвид факта, че се опитвам да храня Ани добре, а тя расте и все повече търси онези неща от рекламите, които аз ненавиждам. Казала съм й, че мама от тях не купува, защото не са полезни. Но детето си го търси - онези бисквитки или онова нещо в лъскаво пакетче и т.н.

За бисквитките нещата са ясни - в био магазините вече има изобилие от такива с лимец, ръжено брашно, био продукти. Но как да заменим малкото пакетче с мечето или пингвина?

Първо - с твърдост. Обясняваме какво са полезни и вредни неща и какво ще се случва, ако ядем вредните. Учим и повтаряме кои са най-полезните храни. Ние си имаме тройка - плодовете, зеленчуците и ядките. Ани вече го казва и на бабите си... :-) И не отстъпваме от мнението, че мама Барни и Пингуи не купува. Или каквото там се казват...

Второ - с алтернатива. Тук идва моментът за реклама... Простете, ама както казах, обичам в България да се случват хубави неща. В био магазините открихме ROO'bar. Хапване в лъскаво пакетче с различни вкусове, но направено от сурови и био продукти - фурми, бадеми, сурово какао, кокос, годжи бери, боровинки и всякакви други хубости. Има поне 6-7 различни вида с вкусове за всеки. Това с кокос (зелена опаковка) си е съвсем близо до захарното Bounty, например. Произвеждат се България (йеее!) и са супер удобни за закуска по пътя за градината (нищо, че там закусват... там ядат бял хляб и салам, а ако Ани изяде и половин, това най-вероятно значи, че там ще изяде с половин филия по-малко, а това пак си е нещо!), в бързината по задачи, а защо не и за плажа или пикника... Нямам ниакква връзка с тия хора и това не еплатена реклама. Просто наистина се радвам, че съм намерила нещо хубаво!

Трето - без вманиачаване. Ако аз се запъна, че Ани няма да и кусва друг десерт, когато някой друг й го купи, най-вероятно само ще я накарам да си мечтае за него и да й писне да яде едно и също. Поне това е моята философия. Разрешавам й други неща, когато сме на гости или някой й донесе нещо. За мен е важно да преобладават добрите неща и да порастне със знание, че има едното и другото, както и да знае кое е по-добре за нея да избере.

А ако детето ви е свикнало с други неща - намалете постепенно приема и започнете вие пред него да ядете само подобни неща. Особено когато е гладно. Дайте му малко време и не насилвайте. То ще поиска да опита и все някой вкус ще му допадне. При много малко деца не действа. :-)

Не отричам, че този вид хранене не е евтин. Бройката на Roo'bar е между 2 и 2.50 лв., но все пак не се яде на поразия, и дългосрочният ефект съм уверена ще спести едни други пари, които други дават за лекарства. А пък ако не вярвате, че правилното хранене лекува, предизвиквам ви първо да опитате и като не стане, аз ще ви върна изгубените пари по него. :-) Обещавам!



понеделник, 22 април 2013 г.

Нахутено хапване

    Когато ежедневието ми стане твърде забързано, обикновено забелязвам, че попадам във въглехидратна клопка при готвенето за домочадието. Особено пролетно време, когато най-хубавите зеленчуци изискват малко повече време за "обработка" - миене на салатки, лапад, лук, репички и т.н. Освен това не ми остава време да пазаря зеленчуци всеки ден, а зелениите както знаем са нетрайни. Пък са толкова полезни... Та, понякога се улавям, че едва ли не започвам да редувам ред картофи, ред ориз, ред картофи, ред ориз...
    Онзи ден си казах - "Нямам салатки, но имам лапад, ама пък не искам да го готвя. Хмм...." Естествено най-лесно е на картофена салата да го сложа. Или пък към ориз. Вече се бях усетила, че попадам пак в капана и си казах, че ще ми се наложи да измисля нещо тоя път. Отворих шкафовете, разбутах всякакви пакети и пакетчета - някои още неотворени, други незнайно откога отворени... Показа се половин пакет нахут. Викам си - това е. После отворих и фризера да видя какво има да се маха оттам, че сезонът вече дойде и ще трябва място за новите недоизконсумирани зеленчуци. Видях пакет печен пипер и реших, че комбинацията ми звучи добре.
    И така се роди това страхотно хапванийце - гарнитура, ястие, салата или каквото там го наречете. За всичко става. Съставките бяха един пакет печен пипер (или буркан), половин пакет нахут, предварително сварен със сол (сложих и чубрица, за вкус), една връзка нарязан пресен лапад, бялото на една връзка зелен лук (може и зеленото, аз просто го сложих на зелената салата), една връзка магданоз. Овкусено на вкус с ябълков оцет. Тъй като в края на варенето на нахута бях сложила сол, нямаше нужда да слагам сол в овкусяването. Като опитах, не усетих и нужда от олио, но онези от вас предпочитащи по-мазните неща - спокойно може да си прибавите шарлан или зехтин.


    Ами това е, щом мъжът ми отбеляза, че е много вкусно и не коментира изобщо присъствието на нещо необичайно, значи съм успяла да комбинирам нещата така, че да не е 'много странно' за традиционалист като него. Добър апетит! :-)






.