Език и смешки 2

Преди по-малко от месец се върнахме обратно в България. На Ники му беше предложена нова работа, която предлага добро кариерно развитие за него и той реши, че си струва да приеме и да поживеем тук още поне известно време, пък после ще видим. И покрай прибирането ни и организирането на нова квартира Ани започна изведнъж да напредва с езика скоростно. Затова реших, че е време за втори дубъл на някои от любимите ми моменти.

Някои от думичките й взеха да е еволюират - "хияп" например, вече е "хляпи". (Всъщност съвсем сериозно се замислям да напишем книжка за "Хляпи, Сóко и Мѝсо".) За да каже 'баня' преди викаше "дяба", когато види коритото, а сега вече вика "бяма". (Тук напредъкът си е направо сериозен!) :-)

Имаме и нови попълнения -
зейе е зеле
мóко е морков
бани е банан
кѝса е кисело мляко
сѝна е маслина
иш е виж
боко е обувка
кусо е вкусно
сóне е слон
кóне е кон
сѐте е цвете



Вече казва "дай ми", както и "това" като я попитам какво иска. Има една група от мои любими - "сѐзе", когато иска да слезе; "сѐне", когато иска да седне; "дѝне", за да я вдигнат и "зѐзе", когато казва на котето да излезе от стаята на баба. "Пѐте" пък е за 'дай пет'. Види ли сладолед или торта на картинка веднага следва "мнм, мням, мнм, мням" придружено с със сладка муцунка и видимо задоволство. Изцапа ли някое пръстче, се сърди - "тапи са-а". Ако пък нещо се счупи или спре да работи за малко, следва "тупи са-а".

Един ден баба ми се беше опитвала да я научи да казва и показва 'две' (нали стана на две годинки). Беше прекарала цял ден на село при нея. Отиваме вечерта ние и баща й я пита, както обикновено: "Кой е това?" -"Мама."   "А кой е това?" -"Тати." "А това кой е?" (сочейки баба ми) "Две."
 Иначе Ани вече гордо може да брои до 2. Види ли някъде числа взима и започва: "Едно, две, бие, мие, мо..." (тук следват вече каквито думички си съчини, до 3 още не сме стигнали).

Е, това е нашето слънце! Дано сме ви накарали да се усмихнете малко поне.