*Установих, че този пост не е бил публикуван, но реших да го оставя така както си е бил, когато съм го написала.
След като се прибере от работа Ники обикновено взима Ани на ръце и се разхождат из къщи. В един момент идват при мен и той сочи мен с пръст я пита - "Кой е това?" Тя отговаря: "Мама". Ако има други хора наоколо следват и въпросите поотделно кои са те, както и отговорите на Ани. Най-накрая Ники пита за себе си: "А аз кой съм?" Ани много често, като че ли съвсем нарочно с усмивка първо казва "Мама". Той се усмихва, казва "Не съм мама, кой съм аз?" и тя отговаря още по-широко усмихната "Тати!" :-) Един ден той се прибра и Ани беше в много смешно настроение. Той я беше взел и дойдоха при мен, но с него си говорехме нещо. Ани, хилеща се, посочи мен с пръст и като погледна към него каза: "Кой това?" :-)Ани има една кукла от афро-американски произход (ох, тази политическа коректност съвсем не я умея...), която казва мама и тати на испански (подарък е от наши приятели в Испания) и плаче. Ани вече научи думичката за 'плаче' и когато бебето се разплаче тя казва: "паче". От онзи ден обаче реши вече и да го успокоява бебето. Гушва го и започва "шш-шшш-шш", както ѝ правя аз когато нощем е неспокойна и нещо я тормози. И накрая завършва, като казва на бебето да не плаче - "Паче не."
Разглеждаме книжки с животни. Вече повечето от тези във фермата ги знаем, как се казват и какви звуци долу горе издават: кàва, пàсе (прасе), пѝйе, кóне, пате, зазо/зауо (зайо) и т.н. Но африканските животни са й доста трудни още. Засега само мука (маймунка) и сóне (слон) казва уверено. Питам я аз обаче за крокодила "Кой е това?", а тя най-уверено ми отговаря днес: "Зъби!" :-)
