Вчера минавах през Карфур и реших да се отбия на щанда с прясната риба. Имаше сьомгова пъстърва и реших, че не сме се глезили отдавна и си заслужава да взема една. Забелязах обаче, че имат и парчета риба за супа от само 1 лев килото. Една голяма глава и една солидна опашка от
шаран се мъдреха там и след кратко колебание на тема "
Какво ли пък мога да измисля от това?" помолих да ми сложат и двете. Излязоха 1.72 лева. Викам си - "И нищо да не излезе, не е голяма загуба," и ги взех. Казах на Ники за откритието си. Той като чу глава и се намръщи. Аз му казах, че ще си я ям сама. И без това смятах да я правя само със зеленчуци, повече като бульон, за да става за диета - никакви фидета и картофи.
Вечерта измих
рибата много добре и почистих останалите отпадъци. Сложих тенджерата и залях с гореща вода до горе. Сипах
сол на кристали и оставих да ври около половин час. Оставих да поизстине и извадих главата и опашката да изстиват напълно. Бульона прецедих. В един тиган сложих малко водичка (нали за диета без олио, пък аз поначало се опитвам да свикна да готвя без него, защото се оказа, че въобще не ми е нужно, дори за вкуса). Нарязах глава
лук и половин глава пресен
чесън. Оставих да се задушат във водичката. Сложих настърган
морков и нарязана
пиперка. След като те се позадушиха минута-две изсипах и един цял буркан
домати, тъй като нямах пресни. Докато се затоплят и те и малко покъкрят заедно, аз набързо отделих месото от главата (или по скоро 'врата' на рибата). Върнах всички зеленчуци и рибата в тенджерата при изцедения бульон, който върнах на котлона, за да омесят вкусовете добре, докато позаври. Дойде време за подправки. Сложих
черен пипер,
индийско орехче (прочетох го в една рецепта за рибена супа) и
кимион (него самосиндикално го добавих). Нарязах и много зелен
магданоз, но преди да го сложа нещо ми липсваше цветово в супата... "
Ех, тия картофи! Защо не мога да ги сложа? Ето сега така липсват в композицията! Имам настърган морков вместо фиде, ама няма нищо бяло и на кубчета..." И тук една
тиквичка ми се усмихна от торбата. Хмм, викам си - не обичам разварени тиквички - бляк! Тогава се сетих, че не е нужно да ги варя. Тя супата си беше вече готова, тъкмо да заври след малко. Викам си - един път ще се опитва - и без това аз ще си я ям! Набързо нарязах две тиквички на малки кубчета и ги сложих към всичко. След минута изключих котлона и оставих остатъчната топлина да си свърши работата. Изсипах и магданоза като го изключих. И зачаках магията да стане ( т.е. да не опитвам, докато не поизстине, за да може всички вкусове да са налице заедно.) Измих си всичката посуда и любопитството надделя.
Ами какво да кажа - днес всички обядвахме с тази супа. Включително Ники!, който каза, че е много добра и трябва да я правим поне веднъж седмично! (като му припомних снощната реакция каза, че то така друго било - рибена глава със зеленчуци хич не му звучала добре.... :-)) Ани също хапна малко (тя не е много по супите още като цяло, та и малкото е успех). Аз, разбира се, омахах цели 2 чинии... ама наистина ми беше много вкусно!
Дано и на вас да ви се услади нещо подобно!
*Името на супата беше дадено от Ники... Тъй че авторските права са негови! :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар