Приказка за стълбата

   Тези дни много ми се набива на очи безочието на хората в хубавата ни държавица. Всеки ден ми кипва от поредното "гениално" паркиране по което личи факта, че нито за секунда на човека не му е минало през ум, че около него има, видиш ли, и други хора, които (о, светотатство) имат правото и те да живеят, па дори и кола да имат. Всеки ден се сблъсквам напоследък с "правилата", които ми се изтъкват, въпреки че са в явно и ярко противоречие на "закони" и това всяка от страните го знае много добре. Всеки ден виждам хора, които третират другите точно както се оплакват, че са третирали тях. И други, които са никой, но понеже имат някой на когото са някой, стават изведнъж някой. И всичко това, и още много, подкрепено с много безпардонност, неуважение, безхаберие, моралност и липса на елементарно, ЕЛЕМЕНТАРНО възпитание и СЕБЕ-уважение. 
   И тъй като не ми се говори много на тази тема, ще ви споделя един текст, който за мен казва всичко що има да се каже по въпроса. 
   Тази история ми беше дадена от приятел, на който много благодаря. Наистина МНОГО ме впечатли, дали защото мислех за тези неща напоследък и просто бил е точният момент да я прочета, или пък онова, което говори тази една страница няма как да не бъде чуто от всеки - не знам. Ако можете, отделете й 5 минути и преценете сами. 


                                       ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

снимка: Корк, Република Ирландия

  
   На мен тази приказка даде много. Дано даде нещо и на вас. И дано аз самата я помня добре, за да не се самозабравям.






.