Онези от вас, които следят този блог знаят, че у нас се стремим да ядем здравословно, поне колкото ни позволяват възможностите. Обичаме и харесваме суровите неща, но хапваме и месце и определени млечни продукти, като гледаме да наблягаме на козите такива.
Та тъй като всички у дома обичаме месото, стараем се да си набавяме хубаво такова и да го ядем в ограничено количество, т.е. да не прекаляваме. Най-интересното за мен е, че и Ани, която в момента е на 2 години и 5 месеца от малка също много обича месо. Аз винаги съм се старала да я държа по-далеч от него, но тя винаги си го търси.
И като всички месоядни - ясно е, че ще обичаме "кюфтаци". Но не какви да е. Да си кажа правичката напоследък като видя от онези магазинските и от при гледката ми призлява. Камо ли да ям. Ние винаги си правим у дома и все се стараем да са колкото е възможно по-здравословни. От известно време се опитвам да намеря точната рецепта и "технология" за вкусни домашни кюфтета. Забравих да добавя, че това означава в тях да няма свинско месо, защото такова ядем мнооооого рядко, повечето пъти не купено от нас самите.
И така, в последно време мисля, че успях да достигна онова, което търсех и мисля, че е време да го споделя и с вас. Нарекох ги: "Наистина добрите кюфтета", защото у дома наистина мислим така. :-) Дано ви харесат и на вас.
Съставките за една "доза" от около 15-тина кюфтета са следните:
 |
В комбинация с домашна горчица
и домашни краставици... ммм! |
500 гр.
телешка кайма
2 средно големи
лука
2/3 до 1 чаша овесени/пшенични
трици
сол на вкус, аз слагам около чаена лъжичка
подправки по избор: чубрица, босилек, риган, черен пипер, червен пипер
допълнения по избор:
скилидка
чесън
лъжичка
горчица
сушени домати
една сурова
пиперка
и нищо друго! :-)
Нарязвам лука в малък блендер, докато стане почти на каша, допутими са съвсем дребни парченца. Ако ще слагам пиперка или сушени домати (домашно могат да се изсушат на слънце под тензух!) също ги прибавям в блендера с лука. В купа слагам каймата, лучената смес, триците, подправките и солта и омесвам хубаво. Задължително трябва да престои поне половин час преди печене. Това време е необходимо не само триците да попият остатъчната влажност, но и всички вкусове да се омесят добре. След това пека на малка скаричка, която пече само отгоре, може и във фурна, като след 5-10 минути обръщам.
Ние пържим изключително рядко у дома и смятаме печенето за най-добрия начин за обработка на месо, затова и така ги правим. Винаги след печене аз ги слагам в тенджерка с капак, мисля, че стават по-меки и вкусни така. Е, дано опитате и дано ви харесат!
След като се прибере от работа Ники обикновено взима Ани на ръце и се разхождат из къщи. В един момент идват при мен и той сочи мен с пръст я пита - "Кой е това?" Тя отговаря: "Мама". Ако има други хора наоколо следват и въпросите поотделно кои са те, както и отговорите на Ани. Най-накрая Ники пита за себе си: "А аз кой съм?" Ани много често, като че ли съвсем нарочно с усмивка първо казва "Мама". Той се усмихва, казва "Не съм мама, кой съм аз?" и тя отговаря още по-широко усмихната "Тати!" :-) Един ден той се прибра и Ани беше в много смешно настроение. Той я беше взел и дойдоха при мен, но с него си говорехме нещо. Ани, хилеща се, посочи мен с пръст и като погледна към него каза: "Кой това?" :-)
Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
