Супа за работа

Ники обича да взима храна от вкъщи със себе си за обяд на работа. Така не му се налага да се съобразява с колегите си кой кога ще обядва, не му се налага да мисли къде и какво ще яде, знае какво има в храната му, яде по-разнообразно, а и в повечето случаи излиза доста по-евтино. Имахме обаче проблем с това, че трябваше да е най-вече по-суха храна, защото там няма къде си я стопли. Напоследък обаче, 'откраднахме' идеята на едни наши чуждестранни приятели и използваме най-обикновен термос за течности за целта. Оказа се, че върши прекрасна работа. Ако сипя храната вряла дори му се налага да чака да поизстине, когато го отвори. Вече успешно сме изпитали как става със супа, а дори и тази седмица с кебап. Когато е супа му я пасирам, за да му е още по-лесно. Днес му сготвих една такава супа, която споделям с вас и до края на работната седмица няма да го мисля. Голям кеф! 

Тези супи са гениален начин да 'очистя' хладилника, защото слагам какъвто зеленчук ми дойде пред очите. Взимам тенджерата и пълня наред. Като ще я пасирам не ми се налага и да я режа на по-дребни парченца и има по-малко занимавка.

Днешната супа се състоя от една средна глава броколи, солидно парче тиква, 2 стъбла целина, един лук, 4-5 скилидки чесън, 2-3 картофчета за вкус, пулпата от 2 моркова и 2 ябълки*, мъничко олио, подправки - червен пипер, черен пипер, чубрица, кимион**, морска сол.

След като стана готова така добре ухаеше, че не се стърпях да си сипя една купичка и на мен. Докато беше още много гореща сложих овесени ядки, които се накиснаха добре, докато стане време да я ям. Беше ми много вкусно. :-)

*Отскоро правя сок сутрин на Ани преди закуска - морковче и ябълка. Най-накрая имам известен успех с това да я накарам да пие сокове, та дано продължаваме в този дух. Естествено пулпата ми е много неприятно да трябва да я хвърля. Суровоядците я използват в своите крекери и хляб изсушени в дехидратор, но докато успея да си набавя такава машинка, се чудех по какъв начин да я употребя. И днес го открих!

**Напоследък се опитвам да експериментирам и с някои различни подправки и сега на дневен ред ми е кимиона. Ще го видите да присъства в много рецепти тук най-вероятно. Страхотно мирише просто. Пристрастяващо някак. 

Тия дни имахме гостенка от Англия и тя ни направи къри в индийски стил. То вече е станало до голяма степен част от английската ежедневна кухня (да не кажа традиционна хайде), разбира се в поангличанчения му вариант. Ние сме му големи фенове. В него се използва доста кимон... Мммм!

Прилича на cole-slaw, ама не е... Що е то?

В Англия опитах нещо, което ми беше представено като най-доброто cole-slaw. Беше различно, но въпреки това вкусно. Освен традиционните зеле, моркови, лук и майонеза, имаше и стафиди. 

Тъй като първия рожден ден на дъщеря ни наближава и ще имаме доста гости наведнъж, трябваше доста да мисля какво меню ще да приготвям. И то да мисля, да мисля, най-много салатите трябваше да реша, защото основното е ясно, месо в бавната тенджера и картофки за гарнитура, това поне се знае, че ще се хареса на всички. Още не съм се престрашила да експериментирам за гости много с основното, защото все ми се пада някой нещо да не яде. 

Та умувах ги салатите и много ми се прияде едно табуле. И го включих в списъка. После обаче ме зачовърка отвътре защо не знам друга залата с булгур, или поне не съм правила такава. На всичкото отгоре табулето все го пишат, че се правело с накиснат булгур, а не с варен. А пък аз все не се осмелявам да пробвам така. И още същата вечер накиснах един булгур. То пише за час, два, ама на мен ми се стори много твърд все още и го оставих цяла нощ. На сутринта вече ставаше за ядене, ама сега какво да го правя я? С какво да го комбинирам?

Първо го изцедих и го сложих в една купа. Реших, че все ще го избистря по някое време. И така тази салата всъщност се прави през целия ден. (Хубаво, че още беше по-хладно...) Чакаше вдъхновение. Първо реших, че едни кисели краставички ще се вържат добре с булгура. После поумувах - нямаше и суров зеленчук. След малко чудене, морковите ми се сториха много тривиални - спрях се на тиква. Смело напред... Настъргах я и прибавих. След това погледнах към семената и слънчогледа сякаш направо ми кимаше да го сложа. Поръсих шепа, две. На този етап пък ми се струваше много суха салатата и я обърках с бадемовата майонеза - не сложих много, колкото да даде вкус и 'влага' :-). Опитах пак и ми липсваше само още нещо като че ли, нещо по-остро, по-пиперливо или просто... аха, лук. Нарязах на ситно една малка глава. И тук вкуса толкова ми заприлича на колсло вече, че не се стърпях и хвърлих вътре и малко стафиди. Салатката се хареса дори на баща ми, който е с МНОГО консервативен вкус и разбирания. Дори той отсече - "Не е лоша". Като го попитах според него какво е оранжевото в нея, той каза - "Е, това е лесно - моркови." "Да, ама не," ухилих се аз.

Единственото, което бих променила следващият път е да опитам да бланширам булгура. Не да го варя, а само да го залея с гореща вода. Мисля си, че така ще стане по-"влажен" и може би това ще обогати още малко тази салата. 

Е, да ви е вкусно! :-)