Пилешки дробчета... (with a twist)

 Това е една хипер-мега-супер експериментална щуротия, която ми дойде на ум вчера. И реших да я изпълня. Менюто за вечерта беше пилешки дробчета - an all-time favourite в нашия дом. И тъй като бях на тиквена вълна ме осени тази смахната идея. Е, оказа се, че не е толкова смахната все пак. Двата вкуса си допаднаха изненадващо добре. 

Порция 1

Убедена съм, че много от вас се смръщиха веднага щом видяха снимката. Също така убедена съм и че много от вас никога няма и да си помислят да направят тази рецепта. Но ако все пак съберете кураж да го пробвате или да съчетаете тези два вкуса под друга форма, няма да съжалявате.

Ето какво направих аз - Отрязах една тиква "цигулка" около 2-3 над кухината. След това отрязах наполовина частта с кухината, така че да се оформят две своеобразни купички. Махнах семето от тях. Всяка "купичка" сварих цяла, едната я направих на пара, другата в тенджера с малко вода, около 2 см. Ключът е в това, че при варенето сложих сол. Тъй като аз готвя с морска сол просто посипах кристали по ръба на всяка от двете части. Това някак "подготви" тиквата за срещата й със соса и дробчетата. 

Порция 2

След това направих дробчетата със соса. Аз лично избягвам да използвам брашно, когато не е нужно и затова го правя без да ги овалвам в брашно. Тъй като гледам и да не запържвам, задуших един лук нарязан на едро в малко олио и вода и започнах да прибавям едно по едно дробчетата. Ако сте като мен и обичате лука да не омеква напълно при готвене на подобни сосове може да отцедите лука (както направих аз всъщност) и да слагате дробчетата само в течността, която той вече е овкусил. Докато дробчетата се запечатват от всяка страна сложих подправките - черен пипер, чубрица и индийско орехче. После залях с вода и оставих да си къкрят. Накрая сгъстих с оризово брашно* и върнах лука обратно. 

*Забелязах, че имам някаква чувствителност към пшеничното брашно, и особено към бялото такова, та напоследък опитвах дали няма нещо друго с което мога да сгъстявам яхниите и сосовете си. Имахме домашно смляно оризово брашно останало от дните в които правех оризова каша на Ани и тъй като у нас нищо не се хвърля освен ако не е развалено, реших да опитам и с него. Засега то печели определено и редовно ще четете в рецептите ми, че го използвам. Днес видях в Пикадили, че се продава и такова готово, така че ако има желаещи да опитат - има и лесен вариант. Дава много много лек отенък на ястието, който за нас е по-скоро положителен, така че ако не прекалявате със сгъстяването, мисля, че би трябвало да допадне на всеки.

Остана само да сложа тиквата в чинии и да изсипя и аранжирам ястието. На нас ни беше много вкусно, дано бъде така и за вас! 

(Друг вариант на тази комбинация си мисля, че може да се направи нещо като пюре от тиквата, без да се пюрира с машина, само намачкване на ръка, и да се сервират дробчетата на канапе от тиква да кажем. Или тиквата може да я опечем на парчета и да сервираме върху тях. Но не трябва да забравяме да я посолим предварително.)

Серия Тиква - различни рецепти с този зеленчук

Да, правилно прочетохте в заглавието - зеленчук. Тиквата може да бъде смятана и за плод, и за зеленчук. И тъй като в българската кухня има предостатъчно рецепти за нея като плод, аз ще споделя опита си с това да я приготвям като зеленчук. Тези ми подвизи започнаха съвсем експериментално, но трябва да призная, че аз самата бях удивена от резултатите. В нашето семейство не сме много по използването на плодове в зеленчукови ястия, но някои комбинации се оказват много приятни дори за нашия вкус.

Та, обратно към тиквата. Първото ястие в което я добавих "за проба" беше гювеч. И то постен. Стана наистина "finger-licking food", както се изразяват англичаните. Просто го пренесе на едно ново ниво. Следващият път като го сготвя ще публикувам и тук. А за утре съм приготвила една специална изненада, но за нея - като му дойде времето. Ще започна съвсем тривиално с една простичка супа, която направих вчера.

Супата е едно от най-лесните за експериментиране ястия. Щом един мой приятел беше направил супа с краставица... (И не говоря за таратор или някоя студена суровоядска супа!)

Основните съставки на моята супа този път бяха само три - картофи, тиква и грах. В количества според желанието и вкуса на всеки. Разбира се прибавих и подправки. Този път само чубрица и малко черен пипер. Реших да подходя по-"обрано" (аз обикновено готвя с доста подправки), за да се получи супа с бистър бульон. Мисля, че го постигнах. Резултатът може да видите на снимката. А иначе в подобна супа можете да слагате каквото ви душа иска (е, към краставиците аз бих подходила хм... резервирано). Но вече, надявам се, ще се престрашите да сложите и тиква. :-)