Това е една хипер-мега-супер експериментална щуротия, която ми дойде на ум вчера. И реших да я изпълня. Менюто за вечерта беше пилешки дробчета - an all-time favourite в нашия дом. И тъй като бях на тиквена вълна ме осени тази смахната идея. Е, оказа се, че не е толкова смахната все пак. Двата вкуса си допаднаха изненадващо добре.
 |
| Порция 1 |
Убедена съм, че много от вас се смръщиха веднага щом видяха снимката. Също така убедена съм и че много от вас никога няма и да си помислят да направят тази рецепта. Но ако все пак съберете кураж да го пробвате или да съчетаете тези два вкуса под друга форма, няма да съжалявате.
Ето какво направих аз - Отрязах една тиква "цигулка" около 2-3 над кухината. След това отрязах наполовина частта с кухината, така че да се оформят две своеобразни купички. Махнах семето от тях. Всяка "купичка" сварих цяла, едната я направих на пара, другата в тенджера с малко вода, около 2 см. Ключът е в това, че при варенето сложих сол. Тъй като аз готвя с морска сол просто посипах кристали по ръба на всяка от двете части. Това някак "подготви" тиквата за срещата й със соса и дробчетата.
 |
| Порция 2 |
След това направих дробчетата със соса. Аз лично избягвам да използвам брашно, когато не е нужно и затова го правя без да ги овалвам в брашно. Тъй като гледам и да не запържвам, задуших един лук нарязан на едро в малко олио и вода и започнах да прибавям едно по едно дробчетата. Ако сте като мен и обичате лука да не омеква напълно при готвене на подобни сосове може да отцедите лука (както направих аз всъщност) и да слагате дробчетата само в течността, която той вече е овкусил. Докато дробчетата се запечатват от всяка страна сложих подправките - черен пипер, чубрица и индийско орехче. После залях с вода и оставих да си къкрят. Накрая сгъстих с оризово брашно* и върнах лука обратно.
*Забелязах, че имам някаква чувствителност към пшеничното брашно, и особено към бялото такова, та напоследък опитвах дали няма нещо друго с което мога да сгъстявам яхниите и сосовете си. Имахме домашно смляно оризово брашно останало от дните в които правех оризова каша на Ани и тъй като у нас нищо не се хвърля освен ако не е развалено, реших да опитам и с него. Засега то печели определено и редовно ще четете в рецептите ми, че го използвам. Днес видях в Пикадили, че се продава и такова готово, така че ако има желаещи да опитат - има и лесен вариант. Дава много много лек отенък на ястието, който за нас е по-скоро положителен, така че ако не прекалявате със сгъстяването, мисля, че би трябвало да допадне на всеки.
Остана само да сложа тиквата в чинии и да изсипя и аранжирам ястието. На нас ни беше много вкусно, дано бъде така и за вас!
(Друг вариант на тази комбинация си мисля, че може да се направи нещо като пюре от тиквата, без да се пюрира с машина, само намачкване на ръка, и да се сервират дробчетата на канапе от тиква да кажем. Или тиквата може да я опечем на парчета и да сервираме върху тях. Но не трябва да забравяме да я посолим предварително.)
Радост, интересна е идеята ти. Мисля да опитам в малко количество, за да видя дали ще се приеме вкъщи. Благодаря ти за подсещането за дробчетата, че отдавна не съм се сещала да купя :) Аз напоследък сгъстявам с пълнозърнесто + бяло пшеничено брашно, но това пак не е подходящо в твоя случай :)
ОтговорИзтриванеСупер, кажи ми като опиташ! Много ще ми е интересно... Иначе за брашното - да, аз в момента не ям никакво брашно, както и теста от всякакъв вид и се чувствам много много по-добре. Само на гости като съм си позволям малки отклонения, но това слава Богу е достатъчно рядко. :-)
ОтговорИзтриванеПоздравявам те за здравословните идейки! И аз имам суровоядни "залитания", но за съжаление вкъщи е по-трудно отколкото при вас да попроменим менюто си. Аз искам да намаля употребата на месо вкъщи, но мъжкото тяло е много против :( Та имам някои затруднения. Дробчета направих, но имах пюрирана замразена тиква и не ми допадна особено. Но може да пробваме друг път с предварително подсолена тиква, както си писала :) Салатките ти са хубави, аз обаче така и не се научих да ям цвекло, затова го пропускам:)
ОтговорИзтриванеДа, това за мъжкото тяло ми е много познато. Българският мъж като цяло - месо му дай. Повечето ми приятели са така. Тъй че ти съчувствам искрено. Моят мъж е като цяло уникален в много неща, това че се стреми към здравословно хранене е определено едно от тях. И слава Богу. Много съм благодарна за това. Дано имаш някакъв напредък. Ние не отричаме месото напълно, но се сремим да е малко от него плюс много зеленчуци, а сега вече и колкото се може повече сурови. Но имаме още мнооооого да учим. :-)
ОтговорИзтриване