Още в началото си мислех да напиша за това що е то покълването и колко лесно се прави, но го оставих на заден план. Днес обаче една приятелка повдигна въпроса и реших да го опиша тук.
Аз самата започнах съвсем наскоро да си покълвам всякакви неща и все още се уча, но мога да споделя опита и наученото поне, ако не друго. Та цялата философия е в буркани (толкова на брой колкото са и семената с които искате за започнете), марля (по-добре е от тензух според мен, защото има по-големи дупки) и ластици (каквито и да са, стига да стават на диаметъра на бурканите).
Слагат се малко семена в буркана, отгоре се покрива с марличката и се закрепя с ластика. Пълни се с вода, разклаща се и се отцежда. Така колкото пъти сметнете че е нужно, за да се измият семената. (Ако искате вместо това може да ги измиете в гевгир и да ги сложите измити, на мен лично не ми се занимава с гевгир и затова направо така ги мия.) Накрая оставяте буркана пълен да кажем 2/3 с вода, да има както се казва. И така престоява една нощ. На сутринта отцеждате, измивате пак, но този път оставяте без вода, добре отцедени. Така се намокрят и измиват поне 2 пъти дневно, да кажем сутрин и вечер (лятото ако е много горещо може и един път на обяд). И го правите докато кълновете прорастат колкото е нужно. Във филма, който гледах, се казваше, че е добре да не се оставят да прорастват повече от толкова колкото е дълго самото семенце, но не знам защо. Не мисля обаче, че е фатално да станат и малко по-дълги. И това правило доколкото знам е само за семена като слънчоглед, жито и бобови култури. Има едни други семена на зелено-листни треви и зеленчуци, които вече се оставят да станат цели малки растения преди да се ядат. Но за мен те са цяла друга материя, с която още не съм си имала вземане даване, но и до нея ще стигнем.
Първи стъпки в покълването - жито, бяла киноа, слънчоглед |
От опит тук трябва да добавя, че трябва да се внимава с количеството семена, които се слагат за едно покълване. Аз нали гледам да оптимизирам (с малко да свърша повече) и сложих много семена наведнъж, почти половин буркан. И се чудя защо толкова бавно става. После се зачетох малко и се замислих и установих, че е съвсем логично да е така, защото нямат достатъчно пространство и са много притиснати т.е. ще прорастат много по-бавно. Та имайте го това предвид. (Ето защо от "тримата мъдреци" :-) на предната снимка, киноата в средата покълна най-добре.)
кълновете ми от разноцветна киноа |
По въпроса за покълването на ядките, четох, че всъщност е само накисване. Прави се същото като със семената, но не се чака да прорастат, достатъчно е 2 дни да се оставят да "покълват" и след това са готови.
А за тези от вас, които се чудят какво съдържат някои покълнали семена, ето едни Good Sprout News (не се шегувам!) - http://www.isga-sprouts.org/nutritio.htm
Ами - Happy Sprouting!
Няма коментари:
Публикуване на коментар