Един вълнуващ разказ

Тези дни у дома се случваха много неща и просто не успявах да стигна до блога. Въпреки многото мисли, които заливаха ума ми, не успях да стигна до там да ги излея. И сега се чувствам малко 'задръстена'. Имам и рецепти да ви споделя, но батериите на апарата се оказаха изтощени и не мога да сваля снимките.

Въпреки умората си обаче, реших да се поровя из любимите си български суровоядски сайтове. Има нещо различно в тях, нещо простичко, естествено и гениално, което откривам във всички тях. Вдъхновяват ме тези хора и ме карат да им завиждам. На живота и на живеца, който имат.

Докато се ровех, някакси попаднах на ето този сайт и по-конкретно на този разказ -

http://www.rodilnitza.com/blog/birth-stories/rajdaneto-na-svetoslav-prez-pogleda-na-mama/#more-295

Въпреки, че бях страшно уморена, го прочетох на един дъх. Удивително разказана история... Като изключим рейки отклоненията и някои други богословски несъгласия, които имам - ей това искам и аз да изживея един ден. След безумното и мъчително раждане на иначе прекрасната ми дъщеря, си пожелавам поне още едно детенце, което този път да се появи на бял свят с поздрав за добре дошло, вместо да бъде посрещнато от самота, стерилност и намусени лица.

Дай Боже всекиму! (или по-скоро на всяка от нас...)