Потресена съм - вредата от 'купешката' мая...

   До преди 5 минути бях горда, че си правим хляб у дома. Чувствах се добре, че давам на детето си нещо, което е минало през ръцете ми и знам какво съдържа. Но това ми убеждение бе разбито на пух и прах от братята руснаци. (Ако прочетете цялата статия до края ще разберете защо именно от тях.)

http://www.recipemagician.com/polezno/vsichko-za-hlebnata-maia/

   Иде ми да викам. Писна ми да намирам под всяко нещо бомба със закъснител. Тровене с позакъснял краен ефект най-вече. И доста непълноценно време по пътя.
   Моля ви, вас скептиците, които ще прочетете това - не ме мислете за параноичка, която си мисли, че ще живее вечно. Много съм далеч от подобни мисли. Единственото, което искам е времето ми отредено тук на земята да е качествено и смислено изживяно. С колкото се може по-малко болежки и ходене по лекари заради заблудеността на нашето време и алчността и консуматорството на това ни 'съвременно' общество. Искам и просто едно по-добро утре за децата ни. За моето дете.

Зелена салата за малки деца?

   Чудех се как да давам поне нещо суровоядско на Ани. Тя не може да яде доста неща, но има и такива като различните зелении например, които просто не знае как да яде. Как да дадеш на бебе салата? Хм...
    Замислих се - как даваме на бебетата храна? Ами, пасирана. Пасирана салата - йъх.... Ужас. Ами нещо като пастет? Хм, защо не? Ако стане буламач ще си го ям аз. 

Точно тук нямах магданоз и сложих кресон.
Вече слагам и домашна рукола по малко. Въобще каквото зелено имам.

   Взех листа спанак, сложих салата от маруля, прибавих стръкове магданоз Най-пресните, от градината на баба разбира се. Без нитрати и тем подобни. Ани много обича маслини. Я, да сложим няколко... Всичко това влезе в малкото чопърче, приставка към пасатора.

Трябва течност - малко шарлан, малко зехтин, малко ленено масло. Бъзнах го. (Това е мой глагол, ономатопеичен, наподобяваш звука от машинката, поради липса на нормален глагол за това действие, според мен.)

   Цвят - мани, мани, мнооого тъмно зелено. Опитах. Ммм, не е лошо. Доста силен вкус обаче. Но с малко хляб трябва да стане добре. Я да видим дали има шанс. Дадох на Ани. Първо близна. Странна физиономия. Това е нещо ново... После обаче отваряне на устата и посягане към хапката. И така половин филия хляб заминава.
   И оттогава така всеки ден. Моето сърце ликува. Надявам се нейното телце също.