Чудех се как да давам поне нещо суровоядско на Ани. Тя не може да яде доста неща, но има и такива като различните зелении например, които просто не знае как да яде.
Как да дадеш на бебе салата? Хм...
Замислих се - как даваме на бебетата храна? Ами, пасирана.
Пасирана салата - йъх.... Ужас. Ами нещо като пастет? Хм, защо не? Ако стане буламач ще си го ям аз.
 |
Точно тук нямах магданоз и сложих кресон.
Вече слагам и домашна рукола по малко. Въобще каквото зелено имам. |
Взех листа спанак, сложих салата от маруля, прибавих стръкове магданоз Най-пресните, от градината на баба разбира се. Без нитрати и тем подобни.
Ани много обича маслини. Я, да сложим няколко... Всичко това влезе в малкото чопърче, приставка към пасатора.
Трябва течност - малко шарлан, малко зехтин, малко ленено масло. Бъзнах го. (Това е мой глагол, ономатопеичен, наподобяваш звука от машинката, поради липса на нормален глагол за това действие, според мен.)
Цвят - мани, мани, мнооого тъмно зелено. Опитах.
Ммм, не е лошо. Доста силен вкус обаче. Но с малко хляб трябва да стане добре. Я да видим дали има шанс. Дадох на Ани. Първо близна. Странна физиономия.
Това е нещо ново... После обаче отваряне на устата и посягане към хапката. И така половин филия хляб заминава.
И оттогава така всеки ден. Моето сърце ликува. Надявам се нейното телце също.
Няма коментари:
Публикуване на коментар