Снощи отново имахме гости. Каним приятелите си на суши у дома. Използвам случая да им "рекламирам" кълнове и салати с тях. Този път главни действащи лица в салатата бяха:
броколи,
карфиол,
моркови,
тиква,
червен лук - тези всички в кухненския робот и към тях
кълнове от ръж,
кълнове от люцерна,
ябълков оцет,
зехтин и мъничко
сол.
Със
сушито малко се изложих. Купила съм ориз, който много се разкашка въпреки спазените правила при приготвяне. Личеше си още при миенето, че нещо е по "мек" някакси. Много е трудно за обяснение, но като го притриех с ръка, за да падне нишестето, не го усещах така твърд из пръстите си. Та тук можете да видите какъв не трябва да става ориза за суши. Но за сметка на това, колкото повече правя суши, толкова повече желание имам да експериментирам с фигури и начини на завиване, както и с различните видове суши. Този път заради ориза не можах да го направя, но имам идеи за напред.
Оризът ми се оплеска точно когато на гости ми бяха двама страхотни готвачи, братовчедка ми и съпругът й - Мира и Краси Иванови. Но слава Богу, поне вкусът му си беше наред. Пък и те си знаят, че съм лаик в тези неща. И все пак, лаик или не - хубаво е двама готвачи да ти кажат, че е вкусно - и сушито, но и салатата. (И най-вече да видиш чиниите да се изпразват.)
Беше хубава вечер с едно много интересно откритие за мен, но за него в следващия пост. :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар