Пак гости, пак суши, пак салата...

Снощи отново имахме гости. Каним приятелите си на суши у дома. Използвам случая да им "рекламирам" кълнове и салати с тях. Този път главни действащи лица в салатата бяха: броколи, карфиол, моркови, тиква, червен лук - тези всички в кухненския робот и към тях кълнове от ръж, кълнове от люцерна, ябълков оцет, зехтин и мъничко сол.

Със сушито малко се изложих. Купила съм ориз, който много се разкашка въпреки спазените правила при приготвяне. Личеше си още при миенето, че нещо е по "мек" някакси. Много е трудно за обяснение, но като го притриех с ръка, за да падне нишестето, не го усещах така твърд из пръстите си. Та тук можете да видите какъв не трябва да става ориза за суши. Но за сметка на това, колкото повече правя суши, толкова повече желание имам да експериментирам с фигури и начини на завиване, както и с различните видове суши. Този път заради ориза не можах да го направя, но имам идеи за напред.

       

Оризът ми се оплеска точно когато на гости ми бяха двама страхотни готвачи, братовчедка ми и съпругът й - Мира и Краси Иванови. Но слава Богу, поне вкусът му си беше наред. Пък и те си знаят, че съм лаик в тези неща. И все пак, лаик или не - хубаво е двама готвачи да ти кажат, че е вкусно - и сушито, но и салатата. (И най-вече да видиш чиниите да се изпразват.)
Беше хубава вечер с едно много интересно откритие за мен, но за него в следващия пост. :-)

Как се прави ориз за суши

Оризът за суши всъщност не е кой знае какъв специален вид. Ако решите да си правите суши няма никакъв смисъл да си купувате от онзи скъпия ориз в картонена кутия на който пише "Ориз за суши". Е, ако искате да сте съвсем оригинални и държите всичко да е от Япония, в някои специализирани магазини продават японски ориз за суши. Но да отбележа - това не е нито дивия ориз, нито някакъв азиатски вид с дълго зърно. Оризът за суши е с къси, по-обли зърна, на мен най-много ми прилича на нашия бисерен ориз. Затова аз купувам какъвто и да е вид стига да е с къси зърна. Този, който ще ви покажа тук изглеждаше добре, но нещо много му се начупиха зърната при миенето, а щях да имам гости и нямаше как да правя нов. Та, да пристъпим към същинската част.

1. Първата много важна стъпка при приготвянето на ориз за суши е миене. Слагаме желаното количество (за 4-ма души би трябвало да са достатъчно около 3 чаши ориз, но аз правя по повечко и слагам цял пакет) в един гевгир/цедка и взимаме съд, на който гевгирът пасва, най-добре тенджера. Ако има как да е с две дръжки и да си стои сам на тенджерата, така ще ви е най-удобно. Но става и с цедка с една дръжка.  Оризът трябва да се мие, докато водата, която изтича през него е що-годе чиста и ясна. Между всяка смяна на водата е добре да се разбърква и претрива с ръка, за да може при търкането едно в друго зърната да свалят излишното нишесте.

2. Когато оризът е добре измит трябва да се остави известно време да изсъхва (аз го оставям в гевгира) за около 30 мин. През това време можем да направим "подправката" за ориза. Към 1/3 чаша оризов оцет се прибавят 3 супени лъжици захар и 1 чаена лъжичка сол. Tова се слага в тенджерка и се загрява на котлона, докато се разтопи захарта. Не трябва да завира! Щом захарта се стопи се маха и се оставя да изстине.

3. След като е поизсъхнал, оризът се слага в тенджера с вода в съотношение 1:1,1 т.е. количеството на водата е само с 10% повече от това на ориза. Това е по японската технология. Не мен лично обаче това ми се струва малко и слагам по 1,5 чаши вода на една чаша ориз. Моята приятелка Анита, която също прави суши слага мисля дори по 2 чаши вода на една чаша ориз. Но не прекалявайте. Слага се на котлона и докато завира може да се поразбърква, но веднъж заври ли не трябва да отваряте много капака. Оризът се вари на тих огън, докато водата се попие. В зависимост от количеството ориз, което правите това може да отнеме от 5 до 10 минути средно. Това за мен е най-трудната част, хем да не го прегоря, хем да е попил водата. Но с времето човек започва да ги усеща тези неща. Щом смятате, че е готов, отваряте, разбърквате веднъж, затваряте и оставяте да престои около 10-20 мин.    

4. Изсипвате ориза в купа, която е най-желателно да е дървена и с плоско дъно. Аз за щастие имам такава, преди време си бях купила за салати, защото много обичам дървото. Тя е различна от японските, защото те са плитки и с много широко дъно, но смятам, че върши достатъчно добра работа. Не трябва да се използва метална купа, защото оризът реагирал с метала (казват японците). Предполагам, че ако нямате дървена тогава най-добре пластмасова. Изсипвате и подправката към него и започвате да го бъркате с движения подобни на рязане с нож. Бърка се с дървена шпатула, най-добре ако имате леко заострена отпред (такива са японските), но и да нямате, предполагам че е почти същото с нормална дървена шпатула за готвене. Бъркането е много забавно, защото трябва с една ръка да бъркаш (все едно режеш с нож), а с другата ръка да вееш с ветрило ориза. Не се шегувам! За това, разбира се, си има причина - така оризът става лъскав и изстива по-бързо, докато се бърка.

5. Оризът ви за суши е готов! Трябва да е станал много лепкав и да е с леко кисело-сладък вкус. Най-добре е да се използва веднага, но ако трябва да почака се покрива с навлажнена кърпа, докато сте готови да завивате суши.