От известно време съм провокирана да мисля изключително много върху примера, който даваме на другите около нас и в частност на децата си. Ани от време на време ми показва колко важно е едно дете да види нещо, за да го направи. Аз, разбира се, се опитвам да й давам добър пример за някои неща, но понякога в опитите си не виждам как тя забелязва онова, което аз не съм се и надявала, че тя ще копира от нас.
Онзи ден се случи точно това. Имахме гости, бях направила салата и отгоре за украса бях сложила кълнове от люцерна. Имаше и суши. Взехме Ани с нас на масата. Знаех, че сушито й харесва и предполагах, че ще си подъвче от зеленчуковите рулца. Тя обаче първо посегна към люцерната. Казах си - аха, интересна й е на вид, сега ще я разхвърли навсякъде. По принцип Ани има много особено мнение за неща, които на допир са леки и наподобяват дантелено усещане (голямо обяснение му измислих!) и ги хвърля настрани с физиономия на пълно отвращение (много е смешна). Изненадах се, че веднага насочи снопчето към устата си. Казах си - ей сега падна голямото плюене. НО за моя огромна изненада тя го лапна и посегна към следващото снопче с голямо желание!... Донесохме и целия буркан, когато обра нашите снопчета и се почна едно тъпчене в устата и игра с люцерната...не е за описване.
Да си призная сърцето ми заликува! Откакто започнах този блог много от приятелите и познатите ми решиха, че съм "зелена откачалка", която тъпче семейството си с разни треви и боклуци със съмнителен произход и съмнително благотворно влияние. През повечето време гледам това да не ме обезсърчава, защото добруването на детето и семейството ми е над всичко за мен, особено над хорското мнение. Но понякога ми е тъжно от това и то най-вече, защото виждам, че много хора робуват на това с какво са свикнали и на "ценностите" проповядвани от обществото около тях. А този път, както се е случвало и много пъти досега, едно малко човече, което още не е било изкривено да мисли по някакъв начин, само ми показа, че има смисъл в това за което се боря. Може би ще ви е трудно да видите връзката, но ако се замислите ще видите, че има такава. Няма да продължа с тази мисъл, защото искам да кажа друго в този пост. А именно -
Не се чудете, че детето ви не обича плодове или че яде бисквити постоянно. Не се извинявайте с думи като - Ами той иска да яде само Зрънчо! или Не обича зеленчуковото пюре! Не казвайте - Не мога да го науча да яде в столчето си. или Не иска да яде нормална храна!
Попитайте се дали вие правите тези неща, дали детето ви е виждало вас да ги правите. Попитайте се откъде детето ви знае какъв вкус има Зрънчо и колко са сладки бисквитите. Задайте си въпроса дали детето ви знае какво значи наистина думата "Не" и дали вие знаете как да предложите алтернатива на желаното нещо. Да, вкусовите рецептори не могат изцяло да се "обучат", но голяма част от храненето ни, че и живота ни като цяло, зависят от навиците, а те при децата се изграждат само чрез пример и последователност.
Не искам да звуча назидателно. Далеч съм от мисълта, че се справям добре в тази насока. Имам мноооооого да уча и да се усъвършенствам, но мисля, че детето ми ме учи да виждам и разбирам тези неща малко по малко, и то най-вече тогава, когато съм отворена да го чуя. Надявам се просто да ви провокирам и вас да чувате правилно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар