Заместител на масло, ама не съвсем...

 

   Ани много обича препечени филийки. Както повечето деца, че и много от нас, възрастните, несъмнено. От доста време се опитвам да огранича приема на месо и млечни продукти у дома, а напоследък съвсем. Замислям се, обаче, и как да се грижа за количеството калций, което приема. Това, последното си го мисля по принцип, независимо от приема на млечни продукти, защото както много от вас знаят, много изследвания сочат, че особено прясното мляко, всъщност действа срещу калция в тялото. Като цяло, млечните продукти трябва да се избягват, а ако се приемат такива, поне да са сурови и да имат полезни бактерии или да са минали ферментационен процес. Не задължавам никого обаче с мнението си. Всеки си прави своя избор и живее както смята за добре.
   У нас гледаме да консумираме основно домашно козе кисело мляко, което аз заквасвам само когато имаме прясно (доста рядко), както и козе сирене от баба, което няма еквивалент за нас на вкус (по-често). (Да са живи и здрави нашите баба и дядо, за Ани прабаба и прадядо, те не само ни снабдяват с толкова много домашни неща, ами са ни и опората в живота, Бог да ги благославя!)
   Напоследък имаме и още едно огромно изкушение, един домашен пушен кози кашкавал от ферма "Елит", който просто няма равен на себе си, ама наистина!... (Италианските твърди сирена ще ме извиняват!) Особено с грозде "Голяма Велика"... Ммм... НО тези неща се опитваме да ядем в малки количества и сравнително рядко през седмицата.

   Та, да се върнем на маслото. Чудех се как ли можем да го позаместим малко на традиционната филийка. Хубавите квасени хлебчета от лимец са страхотни на вкус сами по себе си, обаче Ани все търси масълце, намазаничко тъй да се каже. Радвам се, че не иска сладко или саламища отгоре, рядкото й ходене в детската градина не е упяло да я свикне с тези неща и аз съм щастлива от този факт. (Пу пу, дет' се вика!)
   И тази сутрин, докато се препичаха филийките, загледах буркана с накиснатите от снощи бадеми. Снощи реших просто ей така да ги накисна, без ясна идея на какво ще станат. Напоследък откривам, че това много ме стимулира да включвам хубави неща в храненето ни, защото са готови за употреба и пред мен. Стимулира много и експериментирането! :-)

   Минаха 2 минути колебание дали ще се получи нещо, дали Ани ще го хареса, кой ще го яде после и т.н. Претегляйки и двете страни, реших, че си струва все пак да се опита, да видя какво ще стане. Обелих бадемите, бяха около 1 чашка. Сложих ги в блендера и сложих гореща вода (ама не вряла, каната беше изключила поне преди 10 минути), колкото да ги покрие. Това с топлата вода е, защото открих, че като пасирам ядки, особено бадеми, ако не ползвам топла вода, иначе ми остава един пясъчен вкус такъв, дето не се харесва на народа.

   Пуснах блендера и пасирах бадемите на кремче. После естествено прибавих сол. Там нещата са на вкус, аз сложих малко, после ми беше безсолно и добавих накрая. Викам си, трябва мазнинка, и на око сложих към 30-50 мл шарланец (наистина не знам колко точно беше). Това докато си върви робота, че да се хомогенизира (или както там се вика). Гледам, хубавко става, обаче, много бяло на цвят... Загледах куркумата и почнах да добавям мини количества, докато не стана с цвят на масло. (Визията понякога е много по-важна, отколко предполагате!) После си викам - като се прави бадемова майонеза се слага оцет - айде, към 5-10 мл и от него. После опитах - безсолно. Добавих още малко сол. Опитвам пак - хм, вкусно бе, може би някаква подправка му липсва обаче... Ама пък е за Ани, ще вземе да не й хареса. Я, няма да слагам. Опитвам пак. Хм, много ми прилича на нещо... Сетих се!

   Вкусът беше точно като на жълтък от яйце, намачкан и сложен на филийка... Намазахме препеченките и... се изядоха. На въпросите - Какво правиш мамо? Какво е това? - отговорих с "Прясно масълце за филийката." Дали е лъжа или не може да се поспори, ама се изяде без мръщене и с усмивка. И мама доволна, и детето също. Опитайте и вие. :-)

Набързо, но хубаво...

Нямам време да пиша... и ви се извинявам за това. Имам толкова много да споделям, че чак се чудя отде ще го започна. Но още не е дошъл моментът. Да поотмине лятната работа и ще споделям. Засега поснимвам по малко и после ще пиша.

Реших, че ще намеря време за два реда обаче, защото обичам когато в България се раждат хубави неща. Покрай лисата на време търся неща за хапване, които са хем хубави, хем да можеш да ги грабнеш ей така. Особено имайки предвид факта, че се опитвам да храня Ани добре, а тя расте и все повече търси онези неща от рекламите, които аз ненавиждам. Казала съм й, че мама от тях не купува, защото не са полезни. Но детето си го търси - онези бисквитки или онова нещо в лъскаво пакетче и т.н.

За бисквитките нещата са ясни - в био магазините вече има изобилие от такива с лимец, ръжено брашно, био продукти. Но как да заменим малкото пакетче с мечето или пингвина?

Първо - с твърдост. Обясняваме какво са полезни и вредни неща и какво ще се случва, ако ядем вредните. Учим и повтаряме кои са най-полезните храни. Ние си имаме тройка - плодовете, зеленчуците и ядките. Ани вече го казва и на бабите си... :-) И не отстъпваме от мнението, че мама Барни и Пингуи не купува. Или каквото там се казват...

Второ - с алтернатива. Тук идва моментът за реклама... Простете, ама както казах, обичам в България да се случват хубави неща. В био магазините открихме ROO'bar. Хапване в лъскаво пакетче с различни вкусове, но направено от сурови и био продукти - фурми, бадеми, сурово какао, кокос, годжи бери, боровинки и всякакви други хубости. Има поне 6-7 различни вида с вкусове за всеки. Това с кокос (зелена опаковка) си е съвсем близо до захарното Bounty, например. Произвеждат се България (йеее!) и са супер удобни за закуска по пътя за градината (нищо, че там закусват... там ядат бял хляб и салам, а ако Ани изяде и половин, това най-вероятно значи, че там ще изяде с половин филия по-малко, а това пак си е нещо!), в бързината по задачи, а защо не и за плажа или пикника... Нямам ниакква връзка с тия хора и това не еплатена реклама. Просто наистина се радвам, че съм намерила нещо хубаво!

Трето - без вманиачаване. Ако аз се запъна, че Ани няма да и кусва друг десерт, когато някой друг й го купи, най-вероятно само ще я накарам да си мечтае за него и да й писне да яде едно и също. Поне това е моята философия. Разрешавам й други неща, когато сме на гости или някой й донесе нещо. За мен е важно да преобладават добрите неща и да порастне със знание, че има едното и другото, както и да знае кое е по-добре за нея да избере.

А ако детето ви е свикнало с други неща - намалете постепенно приема и започнете вие пред него да ядете само подобни неща. Особено когато е гладно. Дайте му малко време и не насилвайте. То ще поиска да опита и все някой вкус ще му допадне. При много малко деца не действа. :-)

Не отричам, че този вид хранене не е евтин. Бройката на Roo'bar е между 2 и 2.50 лв., но все пак не се яде на поразия, и дългосрочният ефект съм уверена ще спести едни други пари, които други дават за лекарства. А пък ако не вярвате, че правилното хранене лекува, предизвиквам ви първо да опитате и като не стане, аз ще ви върна изгубените пари по него. :-) Обещавам!

Нахутено хапване

    Когато ежедневието ми стане твърде забързано, обикновено забелязвам, че попадам във въглехидратна клопка при готвенето за домочадието. Особено пролетно време, когато най-хубавите зеленчуци изискват малко повече време за "обработка" - миене на салатки, лапад, лук, репички и т.н. Освен това не ми остава време да пазаря зеленчуци всеки ден, а зелениите както знаем са нетрайни. Пък са толкова полезни... Та, понякога се улавям, че едва ли не започвам да редувам ред картофи, ред ориз, ред картофи, ред ориз...
    Онзи ден си казах - "Нямам салатки, но имам лапад, ама пък не искам да го готвя. Хмм...." Естествено най-лесно е на картофена салата да го сложа. Или пък към ориз. Вече се бях усетила, че попадам пак в капана и си казах, че ще ми се наложи да измисля нещо тоя път. Отворих шкафовете, разбутах всякакви пакети и пакетчета - някои още неотворени, други незнайно откога отворени... Показа се половин пакет нахут. Викам си - това е. После отворих и фризера да видя какво има да се маха оттам, че сезонът вече дойде и ще трябва място за новите недоизконсумирани зеленчуци. Видях пакет печен пипер и реших, че комбинацията ми звучи добре.
    И така се роди това страхотно хапванийце - гарнитура, ястие, салата или каквото там го наречете. За всичко става. Съставките бяха един пакет печен пипер (или буркан), половин пакет нахут, предварително сварен със сол (сложих и чубрица, за вкус), една връзка нарязан пресен лапад, бялото на една връзка зелен лук (може и зеленото, аз просто го сложих на зелената салата), една връзка магданоз. Овкусено на вкус с ябълков оцет. Тъй като в края на варенето на нахута бях сложила сол, нямаше нужда да слагам сол в овкусяването. Като опитах, не усетих и нужда от олио, но онези от вас предпочитащи по-мазните неща - спокойно може да си прибавите шарлан или зехтин.

    Ами това е, щом мъжът ми отбеляза, че е много вкусно и не коментира изобщо присъствието на нещо необичайно, значи съм успяла да комбинирам нещата така, че да не е 'много странно' за традиционалист като него. Добър апетит! :-)






.

Блиц ядково песто

   След дълга "творческа" пауза, реших да ви споделя един трик, който използвам напоследък. Дали вместо кисело мляко или вместо майонеза, дали защото съм нямала мляко в наличност или защото не ползвам майонеза, или пък просто защото така ми се приисква понякога, използвам в салатите си ядково песто. Не му казвам ядкова майонеза вече, защото хората се дразнят когато им дам да опитат нещо, което няма нищо общо на вкус с онова с което са свикнали те. Затова си го кръстих "ядково песто".
   Напоследък правя най-вече от слънчоглед или от кашу. Най-неутрални са ми като вкус и най-мазнички от финансово достъпните ядки и семена. Защо обаче "блиц"? Ами защото повечето пъти се сещам, че ми трябва такова песто 10 минути преди да ми трябва всъщност. Идеите ми за салати се раждат като започна да приготвям вечерята и включват всичко, което си пасва от зеленчуците у дома. И тогава идва нуждата от "още нещо". Да, ама повечето рецепти говорят за часове на киснене. Въпреки че не е най-идеалният вариант от към запазване на абсолютно всичко от ядката/семето, все пак е много по-хубав вариант от магазинските алтернативи.
   Та, "тайната" е само една - гореща вода. Взимам ядките/семената и първо ги измивам добре със студена вода в цедка. След това ги заливам обилно с вряла вода. Оставям да набъбват поне 2-3 минути, може и малко повече. След това ги изсипвам във висок съд за пасатор и добавям леко топла вода и сол. Мисля, че е излишно да казвам, че може да се ползва и чопър, но с пасатор е малко по-гладка сместа накрая. По желание добавям - чесън, лук, магданоз, копър, чубрица, червен пипер, черен пипер и въобще каквото се сетите. Пасирам качествено. Следва задължителният ябълков оцет или лимонов сок - каквото ви е най-близко до сърцето и до вкусовите рецептори. После пасирам пак, докато преценя, че по-гладко няма да стане. Нарочно не слагам мерки, защото зависи колко ядки или семена имате и колко киселичък вкус обичате. Аз слагам вода, колкото да покрие ядките/семената първо и после ако ми се стори гъсто слагам още след киселата компонента.
   От там нататък въображението на каква салата да сложите пестото е ваше. Може да си го хапвате направо като пастет върху крекери, хляб и т.н. На салата върви с почти всичко - маруля, краставица, домат, пиперки, картофи, моркови, праз - всичко, което би могло да бъде комбинирано с кисело мляко или майонеза.
   Моите две предложения са:

Печеният пипер комбинирах с накисната елда, праз и песто

И се получи това - вкусно си беше...

Станалата вече известна моя салата с праз, сирене и кисело мляко в ново амплоа.

Праз, накисната елда, малко сиренце и песто - воала...

   Естествено и в двата варианта може и без елдата. Но с нея става направо едно завършено ястие за деня.
   Да ви е... солено! Образно казано де... :-)