Потресена съм - вредата от 'купешката' мая...

   До преди 5 минути бях горда, че си правим хляб у дома. Чувствах се добре, че давам на детето си нещо, което е минало през ръцете ми и знам какво съдържа. Но това ми убеждение бе разбито на пух и прах от братята руснаци. (Ако прочетете цялата статия до края ще разберете защо именно от тях.)

http://www.recipemagician.com/polezno/vsichko-za-hlebnata-maia/

   Иде ми да викам. Писна ми да намирам под всяко нещо бомба със закъснител. Тровене с позакъснял краен ефект най-вече. И доста непълноценно време по пътя.
   Моля ви, вас скептиците, които ще прочетете това - не ме мислете за параноичка, която си мисли, че ще живее вечно. Много съм далеч от подобни мисли. Единственото, което искам е времето ми отредено тук на земята да е качествено и смислено изживяно. С колкото се може по-малко болежки и ходене по лекари заради заблудеността на нашето време и алчността и консуматорството на това ни 'съвременно' общество. Искам и просто едно по-добро утре за децата ни. За моето дете.

Зелена салата за малки деца?

   Чудех се как да давам поне нещо суровоядско на Ани. Тя не може да яде доста неща, но има и такива като различните зелении например, които просто не знае как да яде. Как да дадеш на бебе салата? Хм...
    Замислих се - как даваме на бебетата храна? Ами, пасирана. Пасирана салата - йъх.... Ужас. Ами нещо като пастет? Хм, защо не? Ако стане буламач ще си го ям аз. 

Точно тук нямах магданоз и сложих кресон.
Вече слагам и домашна рукола по малко. Въобще каквото зелено имам.

   Взех листа спанак, сложих салата от маруля, прибавих стръкове магданоз Най-пресните, от градината на баба разбира се. Без нитрати и тем подобни. Ани много обича маслини. Я, да сложим няколко... Всичко това влезе в малкото чопърче, приставка към пасатора.

Трябва течност - малко шарлан, малко зехтин, малко ленено масло. Бъзнах го. (Това е мой глагол, ономатопеичен, наподобяваш звука от машинката, поради липса на нормален глагол за това действие, според мен.)

   Цвят - мани, мани, мнооого тъмно зелено. Опитах. Ммм, не е лошо. Доста силен вкус обаче. Но с малко хляб трябва да стане добре. Я да видим дали има шанс. Дадох на Ани. Първо близна. Странна физиономия. Това е нещо ново... После обаче отваряне на устата и посягане към хапката. И така половин филия хляб заминава.
   И оттогава така всеки ден. Моето сърце ликува. Надявам се нейното телце също.

Quiche или солена тарта

   Винаги много съм я обичала тази дума - quiche. Гледаш я и се чудиш как да я произнесеш, като знаеш, че става въпрос за английски език все пак. J Поне за мен беше така. Докато не опитах първия си кийш (така се чете тази дума на английски). Мммм... Смешното е, че думата всъщност идва чак от немското Kuchen, което значи 'сладкиш'. (Ха-ха, сега ми направи впечатление и българската дума 'сладкиш' - сладък кийш може би? J Тук мога само да спекулирам, разбира се, нямам си и хабер от етимологията на думите в българския език.) Та, от там през френски език, та чак до английския в този си вариант на писане. Езикът е забавно нещо нали?
   Кийш в наши дни всъщност е една голяма тарта или пай със солен пълнеж обаче, който е базиран на яйца, мляко и сметана, като към тях се прибавят други пълнежи по избор - салами, меса, кашкавал, гъби, царевица, домати, лук, маслини, всякакви зелении като спанак и т.н. Да не говорим, че човек и откъм подправки може да се развихри.
   Тестото се прави много лесно. В общи линии е само масло, брашно, малко сол и малко студена вода. Аз поне така го правя. В някои рецепти използват и яйце, но аз не съм опитвала. Мотото ми винаги е било "Колкото се може по-лесно, стига да е вкусно". Та, маслото и брашното се втриват с пръсти едно в друго, докато се получат малки трохички. Добавя се по-мъничко студена (дори ледена) вода, докато се оформи тесто. Охлажда се в хладилник за половин час. Изважда се, оставя се 15 минути навън и след това се разточва на тънка (около 5 мм) кора с която се застила формата за печене (предварително намазана с масло, разбира се). Надупчва се с вилица и се посипва със сух грах или боб (за по-добре екипираните има специални дървени зърна за печене), за да не се надига тестото. Пече се около 20-тина минути. После се слага пълнежа и се пече до готовност.

tamsbestrecipes.com
На този сайт има и страхотна
рецепта без сметана, че и без мляко дори.
Гарантирано ще се опита!

    Пълнежите, както казах могат да варират до безкрайност, въпрос на въображение, според мен. Основното е да има яйца и сметана/мляко. Аз понеже не съм твърде голям фен на сметаната (като вкус а обичам много, говоря за хранителните й и калорийни стойности) опитах да го направя този  път само с половин чаша мляко и 4 яйца, с повечко плънка вътре - избрах си кисели краставички и шпек салам (по точно това имах в хладилника). Исках да сложа и сирене, но заради Ники не го направих този път. Иначе мисля, че ще получи по-добре. Кашкавалът също щеше да е правилен избор, само че и към него имам същите съображения като към сметаната и вкъщи не купуваме такъв, особено пък български. Та, само с яйца и мляко стана малко на шуплички вътре, което ще рече че водното съдържание му е било повечко, но на нас си ни хареса.
   Една от най-известните рецепти е Quiche Lorraine - кийш от областта Лотарингия. Той се прави с яйца, сметана, кашкавал, бекон и мъничко ситно нарязан лук. Още едно МММ..., този път голямо... Е, калорийно-нездравословна бомба си е, ама пък един път в годината си струва човек да се отпусне малко. Аз му викам - храна за душата. J
   Дано и вие хапнете нещо ммм- днес. Кийш може би?

Моята градина 1

Копър

   Тези дни имах да правя доста преводи и се наложи да изоставя блог-ването за малко. Тази сутрин изпратих успешно и последния превод след няколко безсънни нощи и сега мога да отделя малко време да споделя колко съм въодушевена от "градината си". Това е мой личен проект, който нарекох

"Здраве на балкона".

   По-рано през годината си накупих семена за различни зеленчуци и подправки, "инвестирах" в няколко сандъчета, малко пръст и тор обработена от калифорнийски червей и всеки ден в който можех да отделя половин час посявах подред различни семенца.
   С времето станах по-изобретателна в това какви "съдове" да използвам освен купените сандъчета, за да "свия разходите". На снимки ще видите някои от тях в следващия ми пост. Тук ще ви покажа моите гордости колко големи са вече. Мисля, че проектът ми до момента е доста успешен. Идеята беше да имам винаги свежи подправки, както и някои пресни зеленчуци за Ани въпреки че още нямам реална градина.

   Винаги съм казвала, че вярвам дълбоко в това, че ако искаш нещо наистина много, винаги има начин да го направиш и това зависи основно от теб. Дано моят експеримент насърчи и вас да опитате. Толкова е лесно и въобще не е толкова "сложно", колкото изглежда.

   Ето ги и някои от моите съкровища. Има и още, но ще останат за следващ пост. 

 

Спанак (многогодишен)

 

Магданоз

 

Листа за салата

 

Лападът - евтин и вкусен... на салата!

   Голямо откритие направих вчера. Изненадващо преди всичко. От село си бях набрала лапад и започнах да го мия, за да го направя на стандартната яхнийка. И докато махах дебелите средни ципи ми хрумна, че не знам какъв му е вкусът суров. Викам си сигурно е отвратителен, ама ще го пробвам, ей така от любопитство. И... изненадаааа! Всъщност има много лек вкус с чисто кисел отенък. Нищо отвратително и ужасно! И всъщност доста приятно и свежо!

© All Rights Reserved
by Tanya Buncheva

   Е, както се досещате, нямаше как още вечерта да не влезе в някоя салата. Оставих си листа лапад и ги прибавих нарязани към вече тривиалната за нас салата от моркови, тиква, броколи, магданоз, зелени чесън и лук, стъбло от целина, кълнове от люцерна и този път при морковите, броколите и тиквата в чопъра сложих и кълнове от нахут. Зърната нахут са доста големи и обикновено ги правя в блендера на някакъв дресинг предварително, но този път не ми се занимаваше и чопърът ги направи на малки парченца, които не се различаваха за дъвчене от останалото. Овкусих стандартно с оцет и шарлан и си хапнахме порядъчно. 

Опитайте лапада в салатите си, няма да съжалявате. Изключително приятен, освен това е доста евтин, а ако излизате от града и видите по полетата или на село - дори безплатен!

Примерът, който даваме

   От известно време съм провокирана да мисля изключително много върху примера, който даваме на другите около нас и в частност на децата си. Ани от време на време ми показва колко важно е едно дете да види нещо, за да го направи. Аз, разбира се, се опитвам да й давам добър пример за някои неща, но понякога в опитите си не виждам как тя забелязва онова, което аз не съм се и надявала, че тя ще копира от нас. 

   Онзи ден се случи точно това. Имахме гости, бях направила салата и отгоре за украса бях сложила кълнове от люцерна. Имаше и суши. Взехме Ани с нас на масата. Знаех, че сушито й харесва и предполагах, че ще си подъвче от зеленчуковите рулца. Тя обаче първо посегна към люцерната. Казах си - аха, интересна й е на вид, сега ще я разхвърли навсякъде. По принцип Ани има много особено мнение за неща, които на допир са леки и наподобяват дантелено усещане (голямо обяснение му измислих!) и ги хвърля настрани с физиономия на пълно отвращение (много е смешна).    Изненадах се, че веднага насочи снопчето към устата си. Казах си - ей сега падна голямото плюене. НО за моя огромна изненада тя го лапна и посегна към следващото снопче с голямо желание!... Донесохме и целия буркан, когато обра нашите снопчета и се почна едно тъпчене в устата и игра с люцерната...не е за описване.

   Да си призная сърцето ми заликува! Откакто започнах този блог много от приятелите и познатите ми решиха, че съм "зелена откачалка", която тъпче семейството си с разни треви и боклуци със съмнителен произход и съмнително благотворно влияние. През повечето време гледам това да не ме обезсърчава, защото добруването на детето и семейството ми е над всичко за мен, особено над хорското мнение. Но понякога ми е тъжно от това и то най-вече, защото виждам, че много хора робуват на това с какво са свикнали и на "ценностите" проповядвани от обществото около тях. А този път, както се е случвало и много пъти досега, едно малко човече, което още не е било изкривено да мисли по някакъв начин, само ми показа, че има смисъл в това за което се боря. Може би ще ви е трудно да видите връзката, но ако се замислите ще видите, че има такава. Няма да продължа с тази мисъл, защото искам да кажа друго в този пост. А именно - 

Не се чудете, че детето ви не обича плодове или че яде бисквити постоянно. Не се извинявайте с думи като - Ами той иска да яде само Зрънчо! или Не обича зеленчуковото пюре! Не казвайте - Не мога да го науча да яде в столчето си. или Не иска да яде нормална храна! 

   Попитайте се дали вие правите тези неща, дали детето ви е виждало вас да ги правите. Попитайте се откъде детето ви знае какъв вкус има Зрънчо и колко са сладки бисквитите. Задайте си въпроса дали детето ви знае какво значи наистина думата "Не" и дали вие знаете как да предложите алтернатива на желаното нещо. Да, вкусовите рецептори не могат изцяло да се "обучат", но голяма част от храненето ни, че и живота ни като цяло, зависят от навиците, а те при децата се изграждат само чрез пример и последователност. 

   Не искам да звуча назидателно. Далеч съм от мисълта, че се справям добре в тази насока. Имам мноооооого да уча и да се усъвършенствам, но мисля, че детето ми ме учи да виждам и разбирам тези неща малко по малко, и то най-вече тогава, когато съм отворена да го чуя. Надявам се просто да ви провокирам и вас да чувате правилно. 

Пак гости, пак суши, пак салата...

Снощи отново имахме гости. Каним приятелите си на суши у дома. Използвам случая да им "рекламирам" кълнове и салати с тях. Този път главни действащи лица в салатата бяха: броколи, карфиол, моркови, тиква, червен лук - тези всички в кухненския робот и към тях кълнове от ръж, кълнове от люцерна, ябълков оцет, зехтин и мъничко сол.

Със сушито малко се изложих. Купила съм ориз, който много се разкашка въпреки спазените правила при приготвяне. Личеше си още при миенето, че нещо е по "мек" някакси. Много е трудно за обяснение, но като го притриех с ръка, за да падне нишестето, не го усещах така твърд из пръстите си. Та тук можете да видите какъв не трябва да става ориза за суши. Но за сметка на това, колкото повече правя суши, толкова повече желание имам да експериментирам с фигури и начини на завиване, както и с различните видове суши. Този път заради ориза не можах да го направя, но имам идеи за напред.

       

Оризът ми се оплеска точно когато на гости ми бяха двама страхотни готвачи, братовчедка ми и съпругът й - Мира и Краси Иванови. Но слава Богу, поне вкусът му си беше наред. Пък и те си знаят, че съм лаик в тези неща. И все пак, лаик или не - хубаво е двама готвачи да ти кажат, че е вкусно - и сушито, но и салатата. (И най-вече да видиш чиниите да се изпразват.)
Беше хубава вечер с едно много интересно откритие за мен, но за него в следващия пост. :-)

Нектар от агаве

Исках да намеря нещо, с което да подслаждам част от храната на Ани, но не исках да е захар. И тъй като мед не може, след малко ровене попаднах на агавето. Първо, ето малко информация за него.

Агавето е растение наподобяващо кактус. Расте основно в Мексико, тук там се среща в САЩ и Централна Южна Америка. Има много видове агаве, много от тях се използват като декоративни растения, от рода на юката. Нектарът от агаве (*тук го наричат още сироп от агаве) е сладък, наподобява сладостта на мед, но е по-рядък и с по-карамелен вкус. Има светъл и тъмен сироп (light и amber), като светлият има много нежен вкус, а тъмният повече наподобява този на карамел. Доста прилича и на кленовия сироп. Нектарът може да е топлинно преработен или суров (обработен при по-ниски температури, за да се запазят повече от хранителните му вещества).

Аз лично поръчвам от Щатите суровия нектар, тъмния amber вариант. Скъпичък е, но го даваме само на Ани и една бутилка я ползваме няколко месеца. Аз го използвам главно за нейните овесени ядки сутрин. Много е подходящо и страшно вкусно. Ако беше малко по-евтин щях да го ползвам и за нас постоянно. Има прекрасен вкус и мирис. От тези дето можеш да се "дрогираш" на тях. :-) (Това в кръга на шегата.) Всички на които ъм дала да опитат досега се напълно съгласни.

С голяма радост вчера открих, че всъщност вече се продава и в България. Засега съм намерила само светлия вариант, но пък е немски и е BIO сертифициран. Едното място е в магазини DM - шишенце от 250 мл е малко под 7 лева. А на сайта на My Organic Market видях, че го има още по-изгодно - 16,50 лева за цял литър! :-)

http://www.bioslunceluna.com/shop/sladki-neshta/sirop-ot-agave-green-bio.html

Страхотно, нали!

Сурова салата с тиква и броколи

Онзи ден ни дойдоха на гости наши приятели, Иван и Наталия, и исках да им приготвя салата, която не са яли преди. Отворих хладилника, почудих се малко и спретнах една салата от каквото имах. В случая комбинацията се получи от половин глава броколи - розетки плюс обелени стъбла, почти толкова като количество тиква и 3 моркова. Всичко това в кухненския робот, докато стане на съвсем малки парченца. След това прибавихме и кълнове от пшеница и люцерна. Подправихме със сол, зехтин (с по-слаб аромат, по скоро на маслини има вкус) и оцет.

Трябва да призная, че както винаги имаше въпроси като - "Ама това яде ли се сурово?", но пък салатата се 'омаха' и имаше и възклицания като "Много вкусна салата!", което си е просто песен за ушите на всяка домакиня. Сигурна съм, че ако наберете смелост да опитате и на вас ще ви хареса. :-)

Mr. Muffin

До този момент през живота си сигурно съм направила поне около хиляда - две хиляди мъфина. Това са онези малки кексчета в хартиени чашки, които обикновено са много вкусни и обичани от всички. Преди доста години наша добра приятелка англичанка ме научи как да ги правя и ми подари цяла книжка с идея за разнообразни вкусове. Аз вече знам наизуст основната рецепта и експериментирам с вкусове и пълнежи. Изкуших се да си купя хартиени чашки преди известно време и миналата седмица реших да спретна едни мъфини. Ето как ги правя аз:

мъфини със стафиди, ябълки и канела

суха смес:

250 гр. брашно (обикновено 2 чаши)

1 бакпулвер

1/4 ч.л. сода

щипка сол

100 гр. захар (около половин чаша)

сухи добавки или парченца плодове по желание - 

ядки, стафиди, парченца плодове, портокалови кори, ванилия, канела, какао, шоколад (каквото ви душа иска, стига да не е течно)

мокра смес:

90 мл. олио

1 яйце

200 гр. мляко (обикновено 1 чаша)

мокри добавки по желание - 

есенции, мед, ром, сок от портокал (когато е нужно да се сложи по-солидно количество, като сок или ром, се отнема малко мляко)

Смесите се разбъркват поотделно с лъжица. Мократа се изсипва при сухата и отново се разбърква с лъжицата, бавно и най-добре в една посока. Във форма за кексчета се нареждат хартиените кошнички и в тях се сипва сместа. Пълнят се до не повече от 2/3 от кошничката. Могат да се напълнят до половината и в средата да се сложи парче твърд конфитюр, цял плод от конфитюр, мек шоколад и след това да се допълни до 2/3. Но трябва да сме сигурни, че сместа е обвила пълнежа от всякъде, за да не залепне отстрани при печенето. Печем на предварително загрята фурна, докато клечка за зъби или шишче излязат чисти от тестото, без да има полепнало то тях още тесто. 

топингът е от белтък и захар

Соленият вариант на мъфините също много се харесва. Просто махаме захарта, слагаме малко повече сол и сухи солени добавки - сирене, кашкавал, нещо месно, чубрица и т.н.

Пълнежите са по въображение. Топингът също. 

Да ви е сладко!