Страници

четвъртък, 28 април 2011 г.

Боядисване на яйца с естествени бои - РЕЗУЛТАТЪТ

   Ето какво се получи от моите яйца.




   Трябва да призная, че резултатите щяха да бъдат къде къде по-добри, ако имах малко повече време да се занимая. Но точно тези дни ми се събра повечко работа и Ани беше кисела покрай зъбите и дерматита, та не можах да им отделя подобаващото време. Дори забравих за люспите от лука и зеления чай. Но нищо, тъкмо другата година ще има какво да се подобрява. 




Нещата, които за мен не проработиха, са лапада и кимиона. Яйцата на снимките боядисах с червено цвекло, куркума, червен пипер, черен чай и кафе. При черния чай и кафето се получиха много добре рисунките с пастелите. При другите просто изчезнаха. Тъй като яйцата се варят в боите, след изваждане са горещи и върху тях се рисува изключително лесно и забавно с пастели, защото се разтапят отгоре им. И като ги оставите да изстинат добре преди да ги избършете с намазнен с олио памук, рисунките не се изтриват толкова лесно. Освен това по-добри резултати сигурно ще има с онези снежно белите яйца от магазина, моите бяха селски и леко кафеникави, затова беше по-трудно цветът на боите да изпъкне добре. 


Е, дано опитът ми ви бъде полезен.

неделя, 24 април 2011 г.

Велик? ден...

   Днес щях да пиша за яйца и козунаци. Щях да поздравя с - Христос възкресе! Въобще празнично ми беше. Празнично по български. С агнешко, яйца и десет вида козунак. Празнично по човешки. С маса и плюскане по повод на нещо велико. Дори по-велико от онова, което нашия човешки ум може да схване. (Пепел ми на устата!) 
   Обаче преди да започна прочетох новините. И се спрях. Замръзнах, просълзих се. Шест млади човешки живота са угаснали снощи. Нелепо и тъпо. Четирима от тях абитуриенти след месец. Всички загинали заради висока скорост, липса на отговорност и една огромна дупка на пътя. 
   Не ми се влиза в полемика кой е виновен и защо. За мен е виновно цялото ни общество, държавата ни, ние самите дори. Но не ми се говори за вина. Защото Христос взе цялата вина върху себе си на кръста. Колкото и смешно и старомодно да им се струва на някои. 
   Искам само да изкажа най-дълбоки съболезнования към тези семейства, които днес загубиха живота си. Знам, че те надали ще ме чуят, надали въобще ги интересува. Но аз днес ще се помоля за тях и ще се надявам някак да намерят сили да изживеят и утрешния ден. Бог да ви даде утеха и мир!


...

вторник, 19 април 2011 г.

Боядисване на яйца с естествени бои

   Тази година не ми се купуват бои от магазина. Замислих се, че сигурно има как да се боядисат яйца и с подръчни средства т.е. натурално. И се разрових. Открих много интересни неща и съм решила да пробвам с онова, което имам у дома или лесно и евтино мога да си набавя. Иначе се оказа, че има много и различни "бои", но аз се спрях се на следното:

люспи от стар лук (жълт и червен)
червено цвекло
червено вино
портокалови кори
лапад (или някаква друга зеления)
червено зеле
кафе
черен чай
чай от мента
чили
кимион
куркума
червен пипер
моркови

   За повечето от тези "бои" яйцата трябва да се варят заедно с боядисващия агент по 10-15 минути. Във водата трябва да има прибавена и поне лъжица оцет, за да се "залепи" боята по-лесно. Мислех си, че би било интересно да се сложи малко вода заедно с някой оцветител и яйцето да се застопори така, че само половината му да е във водата. После да се направи същото за другата половина. Дали ще се получи обаче, не знам.
   Освен товаза боите научих, че има техника за шарки със слагане на ластици върху яйцето, което ми се струва много хитро. На мен пък от това ми дойде идеята да намеря мрежичка в която да сложа яйцето и така да го потопя във водата. Интересно какво ли ще се получи. Разбрах и че вместо свещ мога да използвам и пастели, за да оформя шарки предварително. Така ще е по-лесно мисля, защото тънките свещи много се чупят.
   Като ги боядисам ще приложа снимки на това какво се е получило. Ще боядисваме утре, въпреки факта, че ще бъда "анатемосана" от много хора за това. За мен яйцата нямат нищо общо със смъртта на Христос, а са само красива притурка към невероятния празник отбелязващ това, че Бог е жертвал себе си за нашие грехове.
   Та, някой да иска да опита с мен? Все пак, ако мога да перифразирам комунистическия гений:
"Всяка незакупена опаковка химия - бомба в лицето на алчния замърсител!" :-)

събота, 16 април 2011 г.

Слънчогледов пастет

Умувах, умувах с какво да комбинирам слънчогледовата паста, която остава при прецеждането на слънчогледовото мляко през тензух... и най-накрая го измислих. Печен пипер! Направих два варианта:

1. Салата от печен пипер със слънчогледова паста - прибавих само сол и оцет към нарязания пипер и разбърках добре със слънчогледа.


2. Слънчогледов пастет - блендирах горепосоченото, като добавих и малко магданоз.



Е, и двете се получиха много вкусни... Само трябва да стоят в хладилник, защото не са много трайни, особено при топло време извън хладилника.

Да ви е вкусно!

Слънчогледово мляко

 Както има бадемово мляко, така има и слънчогледово мляко. Прави се по същия начин - накиснат белен слънчоглед за една нощ. Измива се и се слага в блендера с толкова вода, колкото рядко/гъсто искаме да е млякото.
Това е едно от нещата с които замествам кравето мляко в храната на Ани. Много е приятно за пиене (както личи от снимката) с малко мед или сироп от агаве. Става идеално за мюсли, а напоследък заместих млякото с него в рецептата си за хляб с пекарната. Много добре се получава, не откриваме особена разлика във вкуса на хляба.
Когато е за пиене, обаче, аз го прецеждам през тензух, за да отделя по грубите частици. Те се превръщат във вкусен пастет или добавка към салата. Тези дни ще покажа с какво най-добре съм го паснала досега.

петък, 15 април 2011 г.

Поредица "Знаете ли, че..." 1

Има растения, които пречистват въздуха в стаята. Едно от най-ефективните такива се казва "свекървин език" или "змийски език". НЕ, не се шегувам!
Е, другото му име е "сансивиера"...

Ако успях да ви заинтересувам - ето малко повече по въпроса.

http://greentech-bg.net/?p=745

http://club50plus.bg/style/25-the-house/134-kak-da-otgledame-chist-vazduh.html?start=1

.

Парад на модата и красотата - Мис Белене 1990!!!!!!!!

Не, просто не можех да не го публикувам това. Още един от любимите ми блогъри със страхотни попадения всеки ден - Грандоман. А това тук е просто невероятен архив. Толкова много коментари имах, че реших да се въздържа.... Гледайте го!

http://grandoman.com/video/mis-belene-1990/

.

вторник, 12 април 2011 г.

Преводачески неволи

Днес колежката Анита ми изпрати тази статия свързана с ежедневието на всеки translation project manager (ръководител проекти в преводаческата сфера). Написана е на наистина много цветущ английски и мога да кажа - колеги, enjoy! Hilarious, but insanely true!


Just some excerpts to give you an idea...

"There’s a lot of humour in the translation business—and that’s before you even start reading machine translations (always good for cheering one up in times of despair...)"

"...some clients are surprised to discover that there are dictionaries (shock horror!) involved in the process. I’ve lost track of the number of times that—daring to mention that I’d like to consult a dictionary—I’ve been asked “Goodness, don’t you know all the words—I thought you spoke fluent French?”

"Or the Spanish document (needed by tomorrow, por favor) which purports to be “just a couple of pages” but multiplies miraculously in cyberspace to become twenty pages. Not to mention the “oh, it’s not at all technical” text which, when it eventually sneaks its way into the Project Manager’s inbox, proves to be so jam-packed with jargon that it’s difficult even to identify the source language as English... "

"...the “Friday Special” syndrome—you know, that legal document which the client has pushed around his desk all week, only to produce it triumphantly at 4 o’clock on Friday afternoon. Of course it’s highly specialised, is required as soon as possible, and they want it in Kikongo (isn’t that a dance?) and Chinese. By some freak accident of the international calendar, it just so happens to be the Chinese New Year, so you know—even before picking up the phone— that finding any sort of Chinese translator over the weekend is going to be like searching for hens’ teeth. And finding one who happens to be a legal specialist to boot, is going to make the hens’ teeth search appear an easy option."

"But the most insidious type of list are “word strings”—lists of “out of context” phrases which feature the additional “bonus” challenge of character restrictions. As anyone who’s been haunted by the spectre of character restrictions can testify, translators often have to perform a series of linguistic acrobatics to render even the simplest source sentence correctly within the specified number of letters and spaces."

Ох, спирам, защото ще сложа целия текст най-накрая... Невероятно четиво!

Шарлан

Чета аз по рецептите на суровоядците за това чудо шарлан и се чудя какво ли ще е. Бях забравила да проверя обаче. А то - така се казвало нерафинираното слънчогледово олио. Хиляди благодарности на Ивето, че ме светна за него. Като го намерих в Карфур и видях какво пише на етикета се плеснах по челото. Много е вкусно, не е твърде скъпо (при положение, че ще го ползвам само на салати тези 4 лева ще траят дълго време) и е идеален заместител на зехтина, който е страхотен като качества, ама в салата вкусът му изпъква твърде много за мен и не усещам добре останалото.
Опитайте го, ако можете, много е добър!

неделя, 10 април 2011 г.

Здравословен десерт с ябълка

Чудите се с какво да задоволите "сладкия си зъб" (този израз толкова много ми харесва на английски - "the sweet tooth", че просто не се сдържах), но без да имате угризения за това? И аз се чудех. 
Тези дни се връщам към студентските години доста и си припомних един десерт, който много обичах да си хапвам тогава. "Десерт" всъщност е доста силно казано. Може би по-скоро "лека закуска" или "здравословна алтернатива на бисквити, шоколади и всякакви надебеляващи десерти". Както и да го наречете, обаче, важното е да го опитате поне веднъж. 
Та, аз нарязвам една голяма ябълка на кубчета, прибавям от половин до една кофичка кисело мляко ( в зависимост кога точно го ям), поръсвам с няколко лъжици кокосови стърготини. За сладост - ако имам стафиди, слагам от тях, ако не - слагам лъжица/две мед. Сега като се замисля това може да е добър начин да се хапва и сусам (смелен в кафемелачка), тиквено семе, слънчогледово семе и всякакви ядки.

четвъртък, 7 април 2011 г.

Бисквити от нищо...

Бисквити без масло, мляко и яйца. Няма начин? Има.

Опитвам се да открия към какво е алергична Ани. Спряхме всичко на млечна основа, не й давам и яйца, домати, бобови култури, чесън, лук, цитруси, ядки и соя. Отвратителна работа. Още нямаме кой знае какъв успех, но се молим и надяваме да успеем все пак.
Преди няколко седмици Ани показа голям интерес към солетите. Научи се да си ги хапва лесно и безпроблемно, как с нейните 4 полу-зъба - не ме питайте... Сега обаче солетите бяха изместени от върло влечение към бисквити. Обаче те всички не стават... Особено за това, което се опитваме да установим. Да не говорим, че ми причернява като си помисля от какво са направени и с какво всъщност се трови невръстното й телце. И това ме хвърли в дълбок размисъл. Викам си трябва да има начин да се направят бисквити и без тези неща. Ами има. Смея да твърдя, че го открих.

Изчетох разни рецепти за бисквити.
Потърсих какво са открили хората като заместители за всеки един от тези продукти.
Избрах си заместители с които да пробвам.
Хванах една рецепта за ушите и ........... ето го резултата.



Гордо отбелязвам, че не са някаква безвкусна гадост - цялата фамилия ги оцени. С мъхъмкащо одобрение. И още 2 приятелки с техните малки дребни господа-разбойници се включиха в дегустацията. Изядоха ги без забележки, та смея да твърдя, че би трябвало да са им допаднали. Което кара малкият здравословен войн в мен да ликува.
Рецептата подлежи на сериозно преправяне и подобряване, но като начало започнах така.

1 1/2 чаша овесено брашно (смляно с кафе машинка от обикновени фини овесени ядки, за 5 минути работа)
1/2 чаша бяло пшенично брашно (страх ме беше без хич от него, не исках да заместя изцяло с овесено, ама следващият път гарантирано ще го махна, смятам да опитам и с царевично, пък да видим)
1/2 чаша пюре от тиква /сварена, докато остане почти без вода/ (това е заместителя за 1/4 ч.ч. масло)
1/2 чаша кафява захар Мусковадо (много тъмна, мека и лепкава захар със страхотен вкус, продават я почти във всеки супермаркет вече)
1/3 чаша кафява захар Демерара (пак тъмна, но не чак толкова като Мусковадо-то, на кристали; и двата вида захар ще ги намаля следващия път, няма нужда от толкова много)
1/4 чаша накиснато във вода брашно от ленено семе /пак смляно в кафе-машинката/ (това е заместителя на 1 яйце, много добре докарва и консистенцията на суровото яйце като се накисне във вода, чак да не му се вярва на човек)
3 с.л. зехтин
1/2 ч.л. сода
1/2 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сол
По принцип в рецептата, която използвах за основа и замествах, имаше и 1 чаша сушени боровинки (предполагам може да кажем и стафиди), но заради Ани още не мога да слагам сушени плодове, трудно ще ги дъвче най-малкото. Но някой може да иска да опита.

Захарта се разбърква с тиквата (маслото), аз използвах миксер, но може и само с бъркалка за яйца. Добавят се лененото семе (яйцето) и брашното в което предварително са размесени содата, бакпулвера и солта. Обърква се с лъжица и е готово за печене. В предварително загрята фурна за около 15-20 минути, за големи и дебели бисквити като нашите, или предполагам 10-15 за по-малки и тънки. Аз използвах хартия за печене, че тавата ми не е много хубава, но предполагам, че може да се направят и само в намаслена тавичка. Може да прегорят отдолу по-лесно обаче, трябва да се внимава.

Оставяте да изстинат (въпреки че при мен и Ани това не беше възможно) после в кутия и хапвайте на воля.

Да ви е вкусно!

вторник, 5 април 2011 г.

Градина

Много неща са ми на главата и в главата тези дни, но просто нямах време да пиша тук. Иначе имам материал за писане за месеци напред сигурно, стига да не забравях толкова бързо за всичко. Тази вечер ще се похваля набързо само. Най-накрая успях да започна своята 'балконска градина' - вече имам 4 сандъчета: 
спанак (от този който само си късаш листа, а той продължава да расте);
зелени салати микс (на същия принцип като спанака); 
магданоз
копър и босилек

Бучнах си и няколко лука за пресен. Сега чакат още 3 сандъчета за още малко подправки и салата. Освен това съм си купила и бораго, което мисля да сложа в саксийки, както и едно броколи, което ми донесоха от Англия (не знам дали го има тук) - purple sprouting broccoli се казва. Има много повече витамини и минерали от обикновеното броколи и всъщност е един храст от който се късат клончета с малки розетки накрая. Надявам се да дойде ред и на саксийните ягоди, за които купих семена. И ако успея всичко това да насадя ще се чувствам напълно удовлетворена. Но и с тези 4 ми е много забавно. Нямам търпение да видя какво ще стане. Дано торта от калифорнийски червей свърши своята работа и да имам добра реколта. :-)

събота, 2 април 2011 г.

Суши у дома

 И като сме на японска вълна - ето какво си завихме с Анита и Иван последният път... Наплюскахме се яко! (Особено аз...)

маки, хосомаки, урамаки, нигири суши
маки
урамаки
нигири с тамаго, сьомга и пъстърва

 Ето и съпровождащите "елементи":

пръчки, японски соев сос, уасаби
И тъй като и аз до неотдавна не знаех що за щуротии са тия японизми, прилагам и речник за който помогна поназнайващата японски моя колежка и приятелка Анита Каменова. 

суши - ориз с оцет; при приготвянето на ориза се използва оризов оцет
нори - вид ядливо водорасло; името се използва като нарицателно за корите от нори в които се завива суши
маки - навито суши; суши навито с помощта бамбукова рогозка (макису)
хосомаки - малко маки
урамаки - обърнато отвътре навън маки
футомаки - дебело маки
нигири - суши направено на ръка
тамаго - яйце; японски сладък омлет, който се приготвя по специален начин, за да получи форма удобна за рязане и използване в суши
уасаби - японски хрян; името се използва като нарицателно за хряновата паста която се използва за суши и съдържа японския хрян

Ето един много добър блог на български, който обяснява в малко повече детайли видовете суши. Браво на автора!

петък, 1 април 2011 г.

Sushi art

Ей до тук ако стигна някой ден ще е невероятно просто.


Както Ники обича да казва - тоя човек кърти мивки отвсякъде!

 

Простичко, но ефектно

Моркови, бяла ряпа Дайкон и малко броколи. Морковите и ряпата нарязани с белачка, броколито начупено на малки "цветчета". Всичко това овкусено с малко оцет, зехтин и щипка сол. 
Аз го сервирах като добавка към суши, хапнахме го с клечките и беше много добре. Но мисля, че би 'отивало' на всичко. Изключително сочна салатка.

.