Салата с броколи и тиквени семки

    Преди няколко седмици открих една интересна салата в Пикадили. Казваше се -салата от броколи. Взех си малко и я опитах. Доста тежка ми дойде - с тиквени семки, кашкавал и майонеза. Но пък ми даде гениална идея да опитам нещо подобно.

    Взех броколи, нарязах го на ситни розички и съвсем леко го "опарих" на пара, за да омекне леко. Но не много, за да остане хрупкавост в него. След това го обърках с цедено кисело мляко, тиквени семки, копър и чесън. Разбира се и сол на вкус. Стана нещо като салата Снежанка, само че с броколи и тиквени семки. Да уточня само, тиквените семки накиснах за поне 2 часа във вода, хем да не са много твърди, хем да са по-полезни. Може да се прибави и зехтин, за онези които им липсва мазнина.

    Всъщност първият път, когато направих салатата, нямаше броколи в магазините, които посетих, затова реших да използвам карфиол, отново нарязан на розички. Него обаче не го "паря". Когато го ползвам за салати гледам да избера максимално пресен такъв и леко го омачквам със сол, точно както правя със зеле на салата. На тази първа салата е и снимката приложена тук.

    Ами - дано ви хареса!

Пак гости, пак суши, пак салата...

Снощи отново имахме гости. Каним приятелите си на суши у дома. Използвам случая да им "рекламирам" кълнове и салати с тях. Този път главни действащи лица в салатата бяха: броколи, карфиол, моркови, тиква, червен лук - тези всички в кухненския робот и към тях кълнове от ръж, кълнове от люцерна, ябълков оцет, зехтин и мъничко сол.

Със сушито малко се изложих. Купила съм ориз, който много се разкашка въпреки спазените правила при приготвяне. Личеше си още при миенето, че нещо е по "мек" някакси. Много е трудно за обяснение, но като го притриех с ръка, за да падне нишестето, не го усещах така твърд из пръстите си. Та тук можете да видите какъв не трябва да става ориза за суши. Но за сметка на това, колкото повече правя суши, толкова повече желание имам да експериментирам с фигури и начини на завиване, както и с различните видове суши. Този път заради ориза не можах да го направя, но имам идеи за напред.

       

Оризът ми се оплеска точно когато на гости ми бяха двама страхотни готвачи, братовчедка ми и съпругът й - Мира и Краси Иванови. Но слава Богу, поне вкусът му си беше наред. Пък и те си знаят, че съм лаик в тези неща. И все пак, лаик или не - хубаво е двама готвачи да ти кажат, че е вкусно - и сушито, но и салатата. (И най-вече да видиш чиниите да се изпразват.)
Беше хубава вечер с едно много интересно откритие за мен, но за него в следващия пост. :-)

Сурова салата с тиква и броколи

Онзи ден ни дойдоха на гости наши приятели, Иван и Наталия, и исках да им приготвя салата, която не са яли преди. Отворих хладилника, почудих се малко и спретнах една салата от каквото имах. В случая комбинацията се получи от половин глава броколи - розетки плюс обелени стъбла, почти толкова като количество тиква и 3 моркова. Всичко това в кухненския робот, докато стане на съвсем малки парченца. След това прибавихме и кълнове от пшеница и люцерна. Подправихме със сол, зехтин (с по-слаб аромат, по скоро на маслини има вкус) и оцет.

Трябва да призная, че както винаги имаше въпроси като - "Ама това яде ли се сурово?", но пък салатата се 'омаха' и имаше и възклицания като "Много вкусна салата!", което си е просто песен за ушите на всяка домакиня. Сигурна съм, че ако наберете смелост да опитате и на вас ще ви хареса. :-)