Туршийка от брюкселско зеле

   Отдавна се чудя как биха се хапвали сурови разни зеленчуци, които на запад (и в частност Обединеното Кралство и Ирландия) са по-силно разпространени и по-евтини. Пример - аспержи, брюкселско зеле, пащърнак, броколи и други подобни. Нямам никакво съмнение, че те са изключително полезни, но аз лично не знам начини за тяхната консумация без топлинна обработка, без да се включват в смес за сушене - тип крекери и суровоядски хляб. Съвсем случайно открих една рецепта, без дори да я търся, и то в български форум. Малко я поизмених според своя вкус и този на моите домашни и сега мисля да я предложа и на вас, четящите този блог. Харесва ми, че е изключително проста и лесна.

   Изчиствате зелчиците от Брюксел (махате горните замърсени листа) и ги срязвате на две. Напълвате ги в един буркан. Сипвате супена лъжица сол и допълвате с равни части зехтин и оцет. Ако обичате по-киселко, сипете 3/5 оцет и останалото зехтин или дори 2/3 оцет и 1/3 зехтин. Аз тук го правя с малцов оцет, който е доста киселичък, бих препоръчала да е с ябълков оцет в България, тук той просто е много скъп. Ако искате можете да сложите част балсамов, за още малко по-различен вкус. В оригиналната рецепта имаше и лъжица захар. Аз опитах така, после я замених с мед, дори го намалих наполовина в единия буркан. Но на мен лично, както и на домашните тук, най-много ни хареса варианта без сладък компонент. И така, чакате 24 часа и са готови за консумация. Аз след това обикновено изцеждам и слагам буркана в хладилника за по-късна употреба. Ако има останали...
   И един много важен момент - ако си мислите, че ще отиде много зехтин и съответно това ще оскъпи много рецептата - аз не изхвърлям останалата марината. Зелчиците попиват една част, но голяма част остава, като след това аз я използвам за овкусяване на салата.
   Е, да ви е вкусно! :-)

Какво празнуваме

   Ние не празнуваме това, че имаме елха или подаръци. Не празнуваме заколеното животно, отрупаната софра или чашката с питие. Не е важен поредният повод за събиране с домашните или с приятели. Не е важна традицията, не е важна украсата, не е важно дори празничното настроение.

   Христос няма да се роди довечера. Родил се е преди много години на земята, в миг, който никой не може да отгатне с точност. Затова и не е важна датата на която празнуваме.

   Отделили сме тази вечер и утрешния ден, за да си напомним отново, че Бог ни е създал и че ни обича такива, каквито сме. Дотолкова ни обича, че е бил готов да остави сина си да се роди на земята, да страда и да стане начина по който ние отново да се върнем обратно при нашия Създател.

  Ние като семейство дълбоко вярваме, че има Бог. Знаем, че Той ни чува и че бди над нас. Вярваме, че ни обича дотолкова, че се е родил на земята за нас. Вярваме, че един ден ще идем при него. Това празнуваме ние днес и утре. А вие знаете ли какво празнувате точно? Много се надявам. Защото не са важни Трапезата, Украсата или Компанията. Важното е, че Христос е ТУК! Той е в сърцата ни, в душите ни...

                        ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!