От много отдавна мисля да споделя тази рецепта, но все отлагам. Дали защото съм писала вече за бадемовата майонеза или просто вече тази тема ми е тривиална (от често правене), не знам. Реших обаче, че е редно да напиша и за нея, защото може би не всеки би се сетил, че и от слънчогледово семе може да се направи аналог. То е много, много по-евтино от бадемите, в случай, че тях не можете да си позволите и дори още по-лесно за използване. Стъпките с накисването и миенето са долу-горе същите, но е нужно доста по-малко киснене. Минимумът е около 3-4 часа, максимумът един цял ден. Семето ще отдели доста боклук и ципички. Добре е да изхвърлите колкото се може повече от тях. Аз това го постигам като след като са се накиснали семената, изхвърлям водата, пускам силно чешмата и пълня буркана догоре. Силната вода разбърква семето добре. Изчаквам няколко секунди да се уталожи и след това бавно започвам да излизам водата като така с нея излизат повечето ципички и боклуци. Правя това няколко пъти и след това прецеждам от водата. Така семето е готово за употреба. Можем да го оставим да покълне за ден два, с измивания помежду. Така ще е още по-добре. Ако ли не слагаме в блендера с вода, колкото да се върти сместа. Подправките като чесън, лук и синап на прах са по ваш избор. Зеленийките като магданоз и копър също. Слагаме и две-три лъжици шарлан или зехтин и пускаме блендера. После малко в хладилника, да "стегне" и е готова за филийки, салати, крекери и каквото друго ви се прииска.
събота, 25 юни 2011 г.
Суровоядска слънчогледова майонеза
Тия дни нямам много нови суровоядски проникновения, които да съм успяла да опитам. Новите ми открития са предимно свързани с месо (печено пиле с барбекю марината) и разни експерименти като спанак с ориз на фурна с бешамелова заливка (страхотна рецепта) и гювеч с нахут (моя измишльотина, но стана вкусно). Повечето се получиха доста добре и скоро ще споделя някои от тях. Сега обаче съм решила да напиша за нещо суровичко.
От много отдавна мисля да споделя тази рецепта, но все отлагам. Дали защото съм писала вече за бадемовата майонеза или просто вече тази тема ми е тривиална (от често правене), не знам. Реших обаче, че е редно да напиша и за нея, защото може би не всеки би се сетил, че и от слънчогледово семе може да се направи аналог. То е много, много по-евтино от бадемите, в случай, че тях не можете да си позволите и дори още по-лесно за използване. Стъпките с накисването и миенето са долу-горе същите, но е нужно доста по-малко киснене. Минимумът е около 3-4 часа, максимумът един цял ден. Семето ще отдели доста боклук и ципички. Добре е да изхвърлите колкото се може повече от тях. Аз това го постигам като след като са се накиснали семената, изхвърлям водата, пускам силно чешмата и пълня буркана догоре. Силната вода разбърква семето добре. Изчаквам няколко секунди да се уталожи и след това бавно започвам да излизам водата като така с нея излизат повечето ципички и боклуци. Правя това няколко пъти и след това прецеждам от водата. Така семето е готово за употреба. Можем да го оставим да покълне за ден два, с измивания помежду. Така ще е още по-добре. Ако ли не слагаме в блендера с вода, колкото да се върти сместа. Подправките като чесън, лук и синап на прах са по ваш избор. Зеленийките като магданоз и копър също. Слагаме и две-три лъжици шарлан или зехтин и пускаме блендера. После малко в хладилника, да "стегне" и е готова за филийки, салати, крекери и каквото друго ви се прииска.
От много отдавна мисля да споделя тази рецепта, но все отлагам. Дали защото съм писала вече за бадемовата майонеза или просто вече тази тема ми е тривиална (от често правене), не знам. Реших обаче, че е редно да напиша и за нея, защото може би не всеки би се сетил, че и от слънчогледово семе може да се направи аналог. То е много, много по-евтино от бадемите, в случай, че тях не можете да си позволите и дори още по-лесно за използване. Стъпките с накисването и миенето са долу-горе същите, но е нужно доста по-малко киснене. Минимумът е около 3-4 часа, максимумът един цял ден. Семето ще отдели доста боклук и ципички. Добре е да изхвърлите колкото се може повече от тях. Аз това го постигам като след като са се накиснали семената, изхвърлям водата, пускам силно чешмата и пълня буркана догоре. Силната вода разбърква семето добре. Изчаквам няколко секунди да се уталожи и след това бавно започвам да излизам водата като така с нея излизат повечето ципички и боклуци. Правя това няколко пъти и след това прецеждам от водата. Така семето е готово за употреба. Можем да го оставим да покълне за ден два, с измивания помежду. Така ще е още по-добре. Ако ли не слагаме в блендера с вода, колкото да се върти сместа. Подправките като чесън, лук и синап на прах са по ваш избор. Зеленийките като магданоз и копър също. Слагаме и две-три лъжици шарлан или зехтин и пускаме блендера. После малко в хладилника, да "стегне" и е готова за филийки, салати, крекери и каквото друго ви се прииска.
понеделник, 20 юни 2011 г.
Бананов сладолед - суров, лек, прекрасен...
Никога не съм и мислила, че ще държа банани във фризера. Ако го отворите днес, обаче, ще видите 3 торбички от по 5 банана. Откак научих за този невероятен суров сладолед винаги имам продуктите за него в наличност. Така, когато видя сладолед в супермаркета си казвам - не, аз имам у дома, моят е по-хубав, че дори и по-евтин!
Сигурно ви заинтригувах какви са съставките? Трябват ви само 5 предварително замразени банана (обелени разбира се) и кухненски робот. Това е основата, другите допълнения са по ваше въображение - кокос, шоколад, какао, ягоди (замразени), канела, мента и въобще каквото ви душа иска.
Начупвате бананите, слагате в робота и пускате. (Между другото четох, че ставало и с пасатор и блендер, но не съм опитвала, казват, че консистенцията просто не е чак толкова пухкава). Бананите стават първо на малки парченца, после започват да лепнат по стените. Трикът тук е да не се отказвате. Спирате робота, отлепяте с шпатула и бутате към средата и надолу и пускате пак. След максимум 6-7 пъти ще получите гъста пухкава консистенция с дъх на банан, която просто се топи в устата.
Прибавете каквото сте си наумили, пуснете робота за още малко и сервирайте в купички или чашки. Спокойно можете да сервирате на 4 човека по една хубава порция. Ако не им кажете няма да разберат никога какви са ви тайните съставки. А като им кажете няма да повярват! Изпитан факт! Хубавото е, че сладоледът е веднага готов за хапване и не е твърде замръзнал, не вледенява зъбите.
Хайде, по-бързо към магазина, че промоцията на банани почти свърши... :-)
Сигурно ви заинтригувах какви са съставките? Трябват ви само 5 предварително замразени банана (обелени разбира се) и кухненски робот. Това е основата, другите допълнения са по ваше въображение - кокос, шоколад, какао, ягоди (замразени), канела, мента и въобще каквото ви душа иска.
Начупвате бананите, слагате в робота и пускате. (Между другото четох, че ставало и с пасатор и блендер, но не съм опитвала, казват, че консистенцията просто не е чак толкова пухкава). Бананите стават първо на малки парченца, после започват да лепнат по стените. Трикът тук е да не се отказвате. Спирате робота, отлепяте с шпатула и бутате към средата и надолу и пускате пак. След максимум 6-7 пъти ще получите гъста пухкава консистенция с дъх на банан, която просто се топи в устата.
Прибавете каквото сте си наумили, пуснете робота за още малко и сервирайте в купички или чашки. Спокойно можете да сервирате на 4 човека по една хубава порция. Ако не им кажете няма да разберат никога какви са ви тайните съставки. А като им кажете няма да повярват! Изпитан факт! Хубавото е, че сладоледът е веднага готов за хапване и не е твърде замръзнал, не вледенява зъбите.
Хайде, по-бързо към магазина, че промоцията на банани почти свърши... :-)
събота, 18 юни 2011 г.
Моята градина
Този пост го бях публикувала преди време, но по незнайна причина е останал само като чернова, та сега ще го публикувам както си беше, обаче, въпреки че е стар...Тези дни имах доста преводи да правя и се наложи да изоставя блог-ването за малко. Тази сутрин изпратих успешно и последния превод след няколко безсънни нощи и сега мога да отделя малко време да споделя колко съм въодушевена от "градината си". Това е мой личен проект, който нарекох "Здраве на балкона".
Райски вкус
Не знам какво ще има в рая и как ще изглежда. Но знам, че ще е хубаво. Повече от хубаво. Прекрасно. Е, тази нездравословна, но много вкусна комбинация ме кара да предвкуся какво ли ще е усещането там. Поне аз така си го представям. Ще опитам да го предам по различен начин днес, като емоция може би.
Шоколад и Сметана.
Мммм блаженство...
Шоколад начупен на парченца.
Сгорещена сметана.
Съотношение 1:1,5 за по-гъста консистенция, тип шоколадова бонбона - трюфел, или 1:2 за по скоро наподобяваща мус консистенция.
Миксер за минута, две.
Купички, чашки, формички.
Добавки по избор - орехи, портокал, кокос...
Хладилник.
Лъжица.
Уста.
Вкусови рецептори.
Ммм, блаженство...
Райски вкус.
Шоколад и Сметана.
Мммм блаженство...
Шоколад начупен на парченца.
Сгорещена сметана.
Съотношение 1:1,5 за по-гъста консистенция, тип шоколадова бонбона - трюфел, или 1:2 за по скоро наподобяваща мус консистенция.
Миксер за минута, две.
Купички, чашки, формички.
Добавки по избор - орехи, портокал, кокос...
Хладилник.
Лъжица.
Уста.
Вкусови рецептори.
Ммм, блаженство...
Райски вкус.
събота, 11 юни 2011 г.
Хляб с натурална закваска - трети път!
Момичета, методът с отделянето на тесто за закваска работи! След като писах, че вторият ми хляб е изцяло ръжен и не знам дали оставената закваска ще успее да 'надигне' нов хляб, мога да докладвам с радост, че в момента пека нов трети хляб от брашно 50 на 50 ръжено и бяло пшенично, който ми се надигна точно както първия. Утре ще го снимам, а засега така обещаната снимка на ръженото хлебче, което вече свърши. И едно УРАААА!
Това е то - земя, вода и въздух, без химия и без 'задължителни' глупости! Голям кеф!
Това е то - земя, вода и въздух, без химия и без 'задължителни' глупости! Голям кеф!
сряда, 8 юни 2011 г.
Да живее истинският хляб!
От няколко дни все не успявам да се похваля с моите хлебни постижения. Днес най-накрая нямам преводи и мога да си отпусна душата. Откакто прочетох за това какъв боклук е готовата купена мая се опитвам да намеря начин за правене на онзи, истинския хляб, дето са го яли нашите баби и дядовци, че и стотици години хората преди тях.
И вече мога да се похваля, че вече втори хляб изпекох без никакви изкуствени добавки. За съжаление първият свърши преди да мога да го нащракам, на втория снимки се надявам да направя утре, че апаратът е гладен, а батериите се изтощиха. Но поне мога да ви разкажа за моята одисея.
Първо се опитах да направя закваска по метода описан от Василена, линк към който имаше в предната ми публикация. Реших, че ще е ръжена, нещо не съм голям фен на бялото брашно. Първата нещо не ми се получи. Уж я захранвах, ама нещо не стана. Сложих втора. И тя нещо не ми изглеждаше шупнала както трябва и бях на косъм да се откажа. Зарязах я 2 дни без да я храня. Нагледах я пак и реших, че ще я захраня веднъж само още и ако нищо не стане се отказвам и ще търся други начини и рецепти. На другия ден обаче изглеждаше точно както на Василена. Много се зарадвах и веднага метнах хляба. Забърква се за има няма 5 минути. Аз сложих 2 чаши ръжено брашно, 1 чаша бяло пшенично брашно, 4 супени лъжици зехтин и 1 чаша закваска. Солта я поръсих чак след като вече имах готова топка тесто. Някъде четох, че така се вдига по-добре. Хич и нямах време да го меся 20 минути, има няма 5 минути месене отнесе и го завих да втасва. След 3-4- часа вече беше удвоил обема си. Омесих го отново и го сложих в тавичка с хартия за печене. Пак завих да втаса. Оставих около час. И после във фурната, както е студена, първо на слаб огън малко, да довтаса, после на силен до изпичане.
Стана много вкусен хляб, въобще не беше кисел. Имаше си шуплички и беше мекичък отвътре. Всички го одобриха много.
Аз си сложих в него всичката закваска, тъй като не ми се занимаваше с нея повече, а и след като Ивето сподели, че питала баба си за това как правели хляба едно време, аз се сетих, че и аз имам баба и мога също да попитам. Тя ми разказа за 2 метода - закваска от предишния хляб и за хмелната мая. Каза, че те са си оставяли по едно парче тесто от омесеното настрани, обирали са нощвите тъй да се каже. И са използвали него за закваска за следващия хляб след ден два. Размивали го с вода само.
Викам - я, това е супер лесно. Оставих си парче и за втория хляб опитах по този метод. Ами - втаса! Много, много се израдвах. Сега не знам дали не прецаках 'схемата' малко, обаче, защото реших, че втория хляб искам да направя само с ръжено брашно и съответно той се надигна много по-малко от първия, което се очакваше, разбира се. Тестото стана много по-твърдо и нееластично, заради липсата на финия бял прах и глутена. Но за изцяло ръжен хляб стана страхотен. По-лек и вкусен от хлебчетата на 'Вита'. Надявам се скоро да ви покажа снимка. От него също си отделих парче за следващ хляб, но вече не знам дали ще стане толкова добре, при положение, че не се вдигна толкова много. Ще докладвам за резултата.
Впрочем като говорим за вкус, най-първия хляб, който направих с такава закваска бях решила да го пусна в машината, ей така за проба, дали пък няма да се получи нещо. Разбира се, без правилната програма няма как да стане, но въпреки това, че не се вдигна Ани все още си гризе тънки филийки от него като сухар и много си го харесва. И то повече отколкото съм я виждала да й се услажда друг хляб.
А за хмелната мая, за която баба ме открехна - каза, че се взимал хмел (аз дори не го знам как изглежда това чудо) и се сварявал. С водата се размивало царевично брашно и се правело тесто. Разделяло се на "парички", сиреч нещо като малки бисквитки и се опичали. Тези бисквитки после представлявали маята, като се размият пак в хладка вода. Fascinating, isn't it? Звучи ми страхотно това. Като имам време със сигурност ще се поразровя как мога да си намеря хмел и да си направя така. Според баба хората си пекли по много, за по 3-4 месеца напред. Звучи идеално за едно забързано ежедневие.
Дано съм ви вдъхновила поне малко да опитате и вие. Според мен няма как човек да опита такъв хляб и да се запита какво, аджеба, слагат в 'заводския', че да е чак толкова различен и най-вече толкова изкуствен. :-)
И вече мога да се похваля, че вече втори хляб изпекох без никакви изкуствени добавки. За съжаление първият свърши преди да мога да го нащракам, на втория снимки се надявам да направя утре, че апаратът е гладен, а батериите се изтощиха. Но поне мога да ви разкажа за моята одисея.
Първо се опитах да направя закваска по метода описан от Василена, линк към който имаше в предната ми публикация. Реших, че ще е ръжена, нещо не съм голям фен на бялото брашно. Първата нещо не ми се получи. Уж я захранвах, ама нещо не стана. Сложих втора. И тя нещо не ми изглеждаше шупнала както трябва и бях на косъм да се откажа. Зарязах я 2 дни без да я храня. Нагледах я пак и реших, че ще я захраня веднъж само още и ако нищо не стане се отказвам и ще търся други начини и рецепти. На другия ден обаче изглеждаше точно както на Василена. Много се зарадвах и веднага метнах хляба. Забърква се за има няма 5 минути. Аз сложих 2 чаши ръжено брашно, 1 чаша бяло пшенично брашно, 4 супени лъжици зехтин и 1 чаша закваска. Солта я поръсих чак след като вече имах готова топка тесто. Някъде четох, че така се вдига по-добре. Хич и нямах време да го меся 20 минути, има няма 5 минути месене отнесе и го завих да втасва. След 3-4- часа вече беше удвоил обема си. Омесих го отново и го сложих в тавичка с хартия за печене. Пак завих да втаса. Оставих около час. И после във фурната, както е студена, първо на слаб огън малко, да довтаса, после на силен до изпичане.
Стана много вкусен хляб, въобще не беше кисел. Имаше си шуплички и беше мекичък отвътре. Всички го одобриха много.
Аз си сложих в него всичката закваска, тъй като не ми се занимаваше с нея повече, а и след като Ивето сподели, че питала баба си за това как правели хляба едно време, аз се сетих, че и аз имам баба и мога също да попитам. Тя ми разказа за 2 метода - закваска от предишния хляб и за хмелната мая. Каза, че те са си оставяли по едно парче тесто от омесеното настрани, обирали са нощвите тъй да се каже. И са използвали него за закваска за следващия хляб след ден два. Размивали го с вода само.
Викам - я, това е супер лесно. Оставих си парче и за втория хляб опитах по този метод. Ами - втаса! Много, много се израдвах. Сега не знам дали не прецаках 'схемата' малко, обаче, защото реших, че втория хляб искам да направя само с ръжено брашно и съответно той се надигна много по-малко от първия, което се очакваше, разбира се. Тестото стана много по-твърдо и нееластично, заради липсата на финия бял прах и глутена. Но за изцяло ръжен хляб стана страхотен. По-лек и вкусен от хлебчетата на 'Вита'. Надявам се скоро да ви покажа снимка. От него също си отделих парче за следващ хляб, но вече не знам дали ще стане толкова добре, при положение, че не се вдигна толкова много. Ще докладвам за резултата.
 |
| Ето обещаната снимка на изцяло ръжения хляб |
А за хмелната мая, за която баба ме открехна - каза, че се взимал хмел (аз дори не го знам как изглежда това чудо) и се сварявал. С водата се размивало царевично брашно и се правело тесто. Разделяло се на "парички", сиреч нещо като малки бисквитки и се опичали. Тези бисквитки после представлявали маята, като се размият пак в хладка вода. Fascinating, isn't it? Звучи ми страхотно това. Като имам време със сигурност ще се поразровя как мога да си намеря хмел и да си направя така. Според баба хората си пекли по много, за по 3-4 месеца напред. Звучи идеално за едно забързано ежедневие.
Дано съм ви вдъхновила поне малко да опитате и вие. Според мен няма как човек да опита такъв хляб и да се запита какво, аджеба, слагат в 'заводския', че да е чак толкова различен и най-вече толкова изкуствен. :-)
сряда, 1 юни 2011 г.
Хлябът - решението
Щях да поотложа публикуването на това какво намерих като решение за заместител на купешката мая, докато успея да го синтезирам малко по-добре. Но коментарът на Аелис ме провокира да го направя час по-скоро, пък било то и по-разхвърляно. Благодаря ти, Аелис! Харесвам хората на които им пука.
Решение за домашен хляб без изкуствена мая има. Ще кажете - ти откри Америка... Напълно съм наясно, че хляб се е яло и преди да дойдат химичните екперименти и фабриките. Откритието ми всъщност беше, че е лесно да си направиш такъв хляб. Защото в наши дни, ако нещо не е лесно и що годе бързо, просто няма как да смогнем да го правим всеки ден. А то се оказа много по-лесно, отколкото си представях. Трябва само желание всъщност.
Начините са в общи линии 2 - хляб със сода (пак има малко химия, но аз бих я квалифицирала като що годе безобидна) и най-натуралният - хляб с домашна жива закваска, която се прави само от брашно и вода. Останалото го вършат микроорганизмите около нас. Аз вече втори ден правя своята по насоките на Василена Доткова ето тук - това е една майка написала една страхотна книга "Близо до бебето", която аз открих, докато бях бременна. Аз 'изповядвам' много от нейните разбирания и бях много впечатлена и от блога й. Тя го е описала страхотно и мисля, че няма смисъл да преписвам и преповтарям. Аз си сложих вчера закваска и мисля, че вече съм завъдила гадинките. Днес си ги нахраних. Надявам се да продължат да се развиват добре. Веднага щом опека първия си хляб и аз ще публикувам снимки.
Засега обаче мога да ви предложа рецепта от първата предложа опция за соден хляб. Супер лесен за правене, без месене и само за 10-тина минути. Ето моята блиц рецепта:
1 с.л. сода бикарбонат
1 с.л. оцет
3 с.л. зехтин
1 ч.л. сол
1 ч.ч. бяло брашно
1 ч.ч. пълнозърнесто ръжено брашно
хладка вода колкото поеме
Брашното в купа. Правим кладенче. Содата в оцета, после в кладенчето. Всичко друго също. Бъркаме до тесто. На топка с ръце. Тава с хартия за печене. Слагаме в желана форма. Кръгло, разтеглено... Мажем със зехтин. 2-3 нареза отгоре с нож. Да не се нацепи. Загрята фурна. 30-40 минути. Пръскаме с вода. Покриваме с хавлия. Изстине ли - ядем с охота. Кимаме одобрително. Ха, дано!
Снимки сега нямам, но ще гледам да направя скоро.
Решение за домашен хляб без изкуствена мая има. Ще кажете - ти откри Америка... Напълно съм наясно, че хляб се е яло и преди да дойдат химичните екперименти и фабриките. Откритието ми всъщност беше, че е лесно да си направиш такъв хляб. Защото в наши дни, ако нещо не е лесно и що годе бързо, просто няма как да смогнем да го правим всеки ден. А то се оказа много по-лесно, отколкото си представях. Трябва само желание всъщност.
Начините са в общи линии 2 - хляб със сода (пак има малко химия, но аз бих я квалифицирала като що годе безобидна) и най-натуралният - хляб с домашна жива закваска, която се прави само от брашно и вода. Останалото го вършат микроорганизмите около нас. Аз вече втори ден правя своята по насоките на Василена Доткова ето тук - това е една майка написала една страхотна книга "Близо до бебето", която аз открих, докато бях бременна. Аз 'изповядвам' много от нейните разбирания и бях много впечатлена и от блога й. Тя го е описала страхотно и мисля, че няма смисъл да преписвам и преповтарям. Аз си сложих вчера закваска и мисля, че вече съм завъдила гадинките. Днес си ги нахраних. Надявам се да продължат да се развиват добре. Веднага щом опека първия си хляб и аз ще публикувам снимки.
Засега обаче мога да ви предложа рецепта от първата предложа опция за соден хляб. Супер лесен за правене, без месене и само за 10-тина минути. Ето моята блиц рецепта:
1 с.л. сода бикарбонат
1 с.л. оцет
3 с.л. зехтин
1 ч.л. сол
1 ч.ч. бяло брашно
1 ч.ч. пълнозърнесто ръжено брашно
хладка вода колкото поеме
Брашното в купа. Правим кладенче. Содата в оцета, после в кладенчето. Всичко друго също. Бъркаме до тесто. На топка с ръце. Тава с хартия за печене. Слагаме в желана форма. Кръгло, разтеглено... Мажем със зехтин. 2-3 нареза отгоре с нож. Да не се нацепи. Загрята фурна. 30-40 минути. Пръскаме с вода. Покриваме с хавлия. Изстине ли - ядем с охота. Кимаме одобрително. Ха, дано!
Снимки сега нямам, но ще гледам да направя скоро.
Абонамент за:
Публикации (Atom)