Преди по-малко от месец се върнахме обратно в България. На Ники му беше предложена нова работа, която предлага добро кариерно развитие за него и той реши, че си струва да приеме и да поживеем тук още поне известно време, пък после ще видим. И покрай прибирането ни и организирането на нова квартира Ани започна изведнъж да напредва с езика скоростно. Затова реших, че е време за втори дубъл на някои от любимите ми моменти.
Някои от думичките й взеха да е еволюират - "
хияп" например, вече е "
хляпи". (Всъщност съвсем сериозно се замислям да напишем книжка за "Хляпи, С
óко и М
ѝсо".) За да каже 'баня' преди викаше "
дяба", когато види коритото, а сега вече вика "
бяма". (Тук напредъкът си е направо сериозен!) :-)
Имаме и нови попълнения -
зейе е зеле
мóко е морков
бани е банан
кѝса е кисело мляко
сѝна е маслина
иш е виж
боко е обувка
кусо е вкусно
сóне е слон
кóне е кон
сѐте е цвете
Вече казва "
дай ми", както и "
това" като я попитам какво иска. Има една група от мои любими - "
сѐзе", когато иска да слезе; "
сѐне", когато иска да седне; "
дѝне", за да я вдигнат и "
зѐзе", когато казва на котето да излезе от стаята на баба. "
Пѐте" пък е за 'дай пет'. Види ли сладолед или торта на картинка веднага следва "
мнм, мням, мнм, мням" придружено с със сладка муцунка и видимо задоволство. Изцапа ли някое пръстче, се сърди - "
тапи са-а". Ако пък нещо се счупи или спре да работи за малко, следва "
тупи са-а".
Един ден баба ми се беше опитвала да я научи да казва и показва 'две' (нали стана на две годинки). Беше прекарала цял ден на село при нея. Отиваме вечерта ние и баща й я пита, както обикновено: "
Кой е това?" -"
Мама." "
А кой е това?" -"
Тати." "
А това кой е?" (сочейки баба ми) "
Две."
Иначе Ани вече гордо може да брои до 2. Види ли някъде числа взима и започва: "
Едно, две, бие, мие, мо..."
(тук следват вече каквито думички си съчини, до 3 още не сме стигнали).
Е, това е нашето слънце! Дано сме ви накарали да се усмихнете малко поне.
