Какво празнуваме

   Ние не празнуваме това, че имаме елха или подаръци. Не празнуваме заколеното животно, отрупаната софра или чашката с питие. Не е важен поредният повод за събиране с домашните или с приятели. Не е важна традицията, не е важна украсата, не е важно дори празничното настроение.

   Христос няма да се роди довечера. Родил се е преди много години на земята, в миг, който никой не може да отгатне с точност. Затова и не е важна датата на която празнуваме.

   Отделили сме тази вечер и утрешния ден, за да си напомним отново, че Бог ни е създал и че ни обича такива, каквито сме. Дотолкова ни обича, че е бил готов да остави сина си да се роди на земята, да страда и да стане начина по който ние отново да се върнем обратно при нашия Създател.

  Ние като семейство дълбоко вярваме, че има Бог. Знаем, че Той ни чува и че бди над нас. Вярваме, че ни обича дотолкова, че се е родил на земята за нас. Вярваме, че един ден ще идем при него. Това празнуваме ние днес и утре. А вие знаете ли какво празнувате точно? Много се надявам. Защото не са важни Трапезата, Украсата или Компанията. Важното е, че Христос е ТУК! Той е в сърцата ни, в душите ни...

                        ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

Шоколадов рай

От доста време не съм публикувала нищо и то не защото нямам какво да споделя, а защото все някак не ми остава време. "След малко"-то става на "после" и след това знаете как е. Освен всичко останало през последния месец и нещо се местихме и в друга държава (поне до другото лято) и ежедневието ни се обърна с главата надолу. Вече сме се поустановили, та се надявам скоро да мога да ви споделям за новите си наблюдения върху зеления остров, наречен Ирландия. Сега обаче искам да ви споделя едно свое откритие, което се роди в България. Много исках да направя някакъв суров пай и след като попрочетох някоя и друга рецепта реших да опитам какво ще се получи. Разбира се, ще ви споделя и за него след това. Но първо откритието - паят ми нямаше топинг и реших, че трябва да измисля нещо. Реших, че на цвят най-би подхождало нещо тъмно кафяво, а шоколадовият привкус би допълнил останалите 'блатове'. И така се зароди идеята за тази смес.

Преди време бях писала за едно страхотно шоколадово изкушение, което бях 'открила'. Сега обаче открих гребена на вълната наречена шоколадов рай. Защото това, което ще ви споделя е напълно сурово. Е, с изключение на какаото, защото просто нямах сурово такова. Но, повярвайте ми, дори най-върлите противници на всичко сурово и здравословно трудно ще познаят от какво е направено това чудо. Може би и вие ще се изненадате. Предизвиквам ви да опитате.

Трябва ви само блендер, авокадо, мед, какао/рожково брашно и малко течност - аз имах овесено мляко под ръка, но подозирам, че и с вода или по-течен мед ще се получат нещата, идеята е да има течност, за да върви блендерът.

Аз опитах с едно авокадо, 1/2 чаша мед или 2 големи препълнени супени лъжици - медът ми е захаросан обаче, не втечнен. Добавих 4 супени лъжици какао, защото исках да стане много шоколадово и наистина така и стана. Препоръчвам какаото да е наистина добро, а не най-евтиното в магазина - това е важно за добрия вкус. И като сложите всичко в блендера, течността прибавяте само колкото да върви. Аз исках да стане гъсто, затова спирах блендера и разбърквах и на ръка, за да не слагам много течност и да се разводни много. Като цяло мисля, че отиде около 1/2 чаша овесено мляко. Но при течен мед сигурно ще е по-малко.

Притеснението ми беше, че тъй като е с мед много бързо ще се разтече и разводни и след това, а аз исках да го ползвам за топинг за суровоядския пай. За щастие очакванията ми изобщо не се оправдаха и дори 3 дни по-късно топингът беше най-солидната част от 'останките' от пая.

Та тази шоколадова магия може да се хапва като пудинг/мус, да се използва за покриване на торти, пайове - маже се изключително добре, лъскава е и не се разтича или дори да се ползва за пълнеж на разни сладки.

Наистина райски привкус за мен. Дано ви хареса и на вас.

Днес е тъжен ден...

Един човек от нашето семейство си отиде вчера от този свят и ние скърбим. Молим се Бог да дава утеха и сили на най-близките му, за да преодолеят някак огромната празнина... Ще ни липсваш, свако!  

Кърито - не само подправка

   В България, като кажеш 'къри', хората си представят подправката къри. В международен аспект, обаче, кърито е нарицателно и за широка гама от индийски ястия, които обикновено включват месо със сос, някой друг зеленчук и много подправки. Много подобно на нашите кебапи и кавърми. Само че с наистина много подправки, разбира се в индийски стил.
   Аз, да си призная, преди да опитам къри за първи път гледах много подозрително на индийската кухня. Струваше ми се хм... много 'изчанчена'. И много люта. Не, че знаех много за нея. Просто така си мислех. Е, вярно е, че аз съм опитвала и готвила главно доста европеизирана индийска храна, но пък смесицата от вкусове и подправки винаги ме е впечатлявала. Надали някога ще мога да хапна повече от 1 хапка истинско, люто къри, както си го обичат индийците, но пък ще съм им винаги благодарна за страхотните аромати, които ме предизвикаха да опитам и заобичам.
   Най-често основните действащи лица в едно къри ястие са:
1. къри (я, каква изненада!)
2. лют червен пипер - чили
3. кимион
4. гарам масала (а? какво каза?)
   Около тях освен това се въртят най-вече чесън, лук, кориандър, доматено пюре, куркума, джинджифил, череп пипер, сметана, кокосово мляко/масло.
   Интересното при кърито е, че сигурно колкото и индийци, толкова и различни рецепти за всеки вид къри. Нещо като българските вицове с нашето 'аз пък го знам по друг начин'. Същото важи и за гарам масала. Това е смесица от характерни за индийската кухня подправки, която има много характерен вкус и мирис. Както споменах, рецептите за това какво и по колко включва тя са също толкова многобройни.
   Когато на мен ми се дохапва индийско го правя по един от следните начини:

1. Просто като кебап (когато най-много ме мързи) - Просто слагам мъничко олио в един дълбок тиган, един голям лук, 2-3 броя нарязани на кубчета пилешки гърди (според наличното количество и броя на хората), изброените по-горе 4 основни подправки - гарам масала, къри, чили, кимион (чилито е също според възможностите на присъстващите). Добавям вода или кокосово мляко и оставям да кърито да къкри (колко хубаво звучи...) Когато месото е готово сгъстявам с оризово брашно, нишесте или обикновено бяло брашно (пак по желание). Ако целим вкусът да е най-наситен е добре да прибавим по малко от всяка подправка и накрая, при завършване на готвенето. Понякога в кърито слагам и грах, моркови или каквото друго ми дойде на ум. Това си е моя приумица, но на нас си ни допада.

2. Като цяло рецептата е долу-горе същата, само че ако ми се 'играе' малко повече смесвам подправките с малко брашно, изсипвам в чиста торбичка и прибавям изцеденото от течности пилешко месо. Овалвам добре и слагам в тигана при лука. Отново доливам течност (вода или кокосово масло) и оставям да се готви, докато месото е готово.

3. Другият вид любимо за мен къри е с доматено пюре и кисело мляко. Звучи като много странна комбинация, но ние си облизваме пръстите - наистина става много вкусно. Забавното е, че при това къри - Murgh Makhani или още Butter Chicken - дори не се използва подправката къри. :-)
    При този вариант подправките се смесват с половин до една чаша доматено пюре и около една чаша кисело мляко. Ето за какви подправки става въпрос - по 2 ч.л. гарам масала и кориандър, по 1 ч.л. чили, кимион, сол, 1/2 ч.л. джинджифил и черен пипер, 2 дафинови листа, 2 счукани скилидки чесън (правила съм го и без някоя от подправките - не мисля, че ще е фатално). Най-накрая се бухва и пилешкото месо. Аз лично преди да готвя пилешко го заливам с вряла вода и го оставям за 5-10 минути, като след това изхвърлям водата в която междувременно са се отделили всякаквите буклуци (които например се отделят в припенването при варене) и така започвам готвенето. Готвачите казват, че така правя месото безвкусно, но за нас си ни е много добре на вкус и ми е някакси по-спокойно, особено пък ако ползвам купено от магазина месо... Та, обърква се месото в този сос и се изсипва в тигана, където преди това е бил задушен лук, около 2 броя, в няколко лъжици масло и една лъжица олио. Аз лично обикновено пропускам маслото и слагам само малко олио и задушавам, вместо да запържвам. Понякога слагам лъжица-две масло по-късно, само за вкус.
   Обикновено сервирам и трите с ориз, грах, пападъмс (вид индийски крекери аправени от ориз, леща, нахут или картофи) или варени/сотирани картофи.

Е, това е една част от нашите къри преживявания... друг път повече. :-)

Плаж, море... и нещо във въздуха

 

   Този уикенд бяхме на палатки за първи път. На скътано в гората, около огъня, пекохме си месо, зеленчукови шишчета и хапвахме салата. Някои, разбира се, хапваха и домашен сладолед.

   Последваха неизменните разговори около огъня - за планове и желания, за настоящето и бъдещето. 

   А единственото, което се чуваше, когато всички притихнаха под завивките бяха вълните.

   Е,  разбира се, от време на време и нашето малко диваче Ани огласяваше гората, с бунтовете си срещу завивката, която се опитвах да сложа върху нея. Не успяхме да спим много заради нея, но пък сутрешната ни разходка бе благословена с един страхотен изгрев и отново много вълни.

   Морето винаги е носило един специален заряд за мен. То ме кара да притихна пред могъществото му и усмирява духовете обитаващи в мисловното ми пространство. Излъчва сила и мощ, които събуждат у мен някакъв вид страхопочитание, което кара всичко у мен да замълчи и да слуша. Да чуе природата, да чуе живота, да чуе Бог, който ми говори. Всъщност, то винаги много ми е напомняло за Бога. Като стихия морето е почти всемогъщо, повечето пъти човек е напълно безсилен пред неговата воля. Но то е и приятел, дава храна и 'подслон' на своите обитатели, грижи се за тях.... 
   

Обичам морето, то винаги ме тегли към себе си и където и да отида си спомням за него с топлина и привързаност. 

   
   След като хубаво се разходихме дойде време за закуска. Пийнахме кой кафе, кой горещ шоколад в дизайнерските си чаши изработени от мъжете предната вечер и опоскахме останалите картофи на жар. 

   По-късно, когато слънцето затопли пясъка, седнахме на плажа, поиграхме с мидички и топки и събрахме хубави спомени и емоции за вкъщи. 

Определено ще повторим! :-)

   

Домашен английски 'пикъл' - Homemade English pickle

   Ето я и моята рецепта за домашен английски 'пикъл'. Не се наемам да преведа тази дума още на български, тъй като стандартния превод - туршия, няма почти нищо общо с това, което англичаните разбират под тази дума. В общи линии, пикълът е един вид овкусител за сандвичи и меса, който се приготвя подобно на нашата лютеница, но от различни видове зеленчуци (понякога и плодове), с прибавени лук, оцет, захар, сол и подправки. Резултатът е един доста силен, но много приятен кисело-сладко-солен вкус, който се комбинира най-добре в сандвичи с различни видове меса. Повечето пъти зеленчуците са нарязани на малки парченца, но в последно време стават все по-популярни пасираните варианти във вид на сос, за още по-лесно разстилане по целия сандвич.
   Та, моят първи домашен пикъл беше със зелени домати и лук.

3 кг зелени домати
1 кг лук  
3-4 моркова
шепа морска сол
750 мл ябълков оцет
1 кг захар (аз използвах кафява)
1/2 ч.л. черен пипер (аз май сложих повече)
3 с.л. къри
3 с.л. синапено брашно (аз си смлях синапени зърна, които имах, тъкмо правех и новата горчица)

   Доматите и лука се нарязват на малки кубчета, посоляват се със солта, разбъркват се добре и се оставят да престоят една нощ на стайна температура. Сутринта отделената течност се отцежда. Прибавят се и морковите. Слагат се в тенджера и се добавя 3/4 от оцета. Слага се на котлона да заври и ври 10-тина минути. Слага се и захарта и се оставя да къкри, докато зеленчуците омекнат добре. Ако искате по-твърди зеленчуци, варите по-кратко, но като цяло не повече от час, като бъркате добре периодично, за да не загори. Останалият оцет се смесва с подправките и заедно се изсипват към сместа. Къкри още 5 минути и се бърка, докато се смеси добре. След това се сипва в буркани и затваря. Бурканите се варят 10-15 минути за херметизация.

Да ви е сладко!

*Това е принципно пропорцията на продуктите, аз нямах толкова домати, пък и не исках да правя толкова голямо количество, та просто разделих всичко на три и го направих така.   

Експеримент - градина на балкона

                   
   Най-накрая успях да седна и аз да попиша малко за преживяванията си свързани с моя балконен експеримент. Като цяло, мисля, че мога да го определя като успешен. Направих си разсад, от който засях общо около 15-тина 'саксии' с домати, сандъче със спанак, няколко със салати и подправки. Доматите бяха в отрязани наполовина туби от минерална вода. Като грешка отчитам, че ги отрязах по-долу, отколкото е трябвало. Идеята беше да ми трябва по-малко пръст, но истината е, че растенията щяха да се чувстват по-добре в двойно количество пръст. Не че не станаха големи де. Някои от сортовете стигнаха моята височина чак. Но пък те дадоха по-малко плод. Като цяло смятам, че най-добрият сорт за гледане по-този начин е така нареченият "Идеал". Това са малките продълговати доматчета, които се използват за консерви, но според мен не са никак лоши и на салата. От този сорт домати растенията станаха не повече от метър високи, дадоха най-много плод, който и узря сравнително бързо. Имах голяма надежда за чери-доматите, но при мен те останах само жълти и оста по-големи от чери-размера, който съм свикнала да купувам от магазина. Може би тук нещо и семената не са били много добри, не знам. На вкус бяха страшно сладки тези доматчета, но пък с доста дебела ципа, което на мен лично хич не ми допадна.



 

 Та, ето я моята реколта.

   Обрах доста голяма част от доматите зелени първо -  защото бях много заета и все забравях да ги полея и второ - намерих разни рецепти за зелени доматчета, които исках да изпробвам. На вашето внимание ще предложа рецепта за домашен английски 'пикъл'. Но за нея след малко.  Сега е важно да наблегнем на факта, че има ли желание, има и начини! :-) Нали така?

   А червенките доматчета веднага станаха на една салата. Какво по свежо хапване в летния ден?! :-)

Алкално-киселинен баланс

Преди време прочетох малко за нещото наречено алкално-киселинен баланс и започнах да се интересувам малко повече от него. Както всички знаем, телата ни са една уникална съвкупност от фактори, елементи и състояния, която е създадена да работи в съвършена хармония, за да съществуват телата ни такива, каквито са. И за да работи цялата тази система добре, като всеки друг механизъм, тя трябва да поддържа един баланс на всичко случващо се в нея. Храните с които поддържаме оперативните процеси в тялото си имат или алкален, или киселинен ефект върху организма ни. И за да работи той добре, ние трябва да поддържаме баланса на алкалните и киселинните храни.

Като говорим за баланс,
ето малкият Матей показва
как се балансира...

Това е моето лаишко обяснение. Ето тук малко по-научно, но все пак ясно за ненаучни хора, като мен.

А ето тук още от Мер за подробностите около баланса и храните, които приемаме. Има и страхотна таблица, която вече краси десктопа ми, за да ми напомня всеки ден колко е важно какво ям.

Тук пък, вече на английски, прочетох и как можем да тестваме pH на тялото си и смятам да потърся лентички и да опитам. Ако успея, ще пиша какви са методите и резултатите.

Да си кажа честно аз бях изненадана колко голяма част от храна ни е киселинна и си дадох отговор на много въпроси. Обясних си и защо плодово-чаеният режим има лечебен ефект върху тялото и ми помага толкова много. Сега остава да започна и да спазвам ежедневно правилата за добър баланс. :-)

"За бременни, майки с деца и инвалиди" - Размисли...

   Днес ми се наложи да споря с един около 20-тина годишен младеж защо на съответната каса в супермакета аз имам предимство. От 30 каси само над тази и още една в другия край на магазина имаше надпис "За бременни, майки с деца и инвалиди". Тъй като вън беше порой, всичко живо беше по моловете и в супермаркетите. (Взех си бележка да не излизам от къщи в такива дни в България.) Естествено всички каси имаха огромни опашки. И когато се опитах да застана някъде в тълпата (дори не целях да пререждам младежа, просто не беше ясно кой за къде чака), той ми се скара, че го пререждам. Както ще се досетите бях с Ани. Той пък беше с баща си. (А може би затова са били на тази опашка!? :-))  
   На опашката имаше поне 5 човека преди него, които също не влизаха в посочените на табелата групи. Когато аз учтиво му показах табелата, той ми се изрепчи "Че да не би да е само за такива хора?" Явно ние сме заразни и затова ни отделят на странични опашки, пък който реши да си слага главата в торбата може и той да се нареди. Аз се ядосах, на по-висок тон му обясних какво значи табелата отново, а той продължи да си повтаря едно и също. Хубаво, че телефона ми звънна, та можах да се отърся от изблика на гняв. Ядосах се, ама много се ядосах. И то съвсем не защото бързах за някъде или беше чак такъв проблем да изчакам дори още няколко човека. С Ани все намираме как да се забавляваме по такива места. Проблемът беше, че изобщо трябваше да обяснявам. Проблемът беше, че баща му стоеше до него  мълчеше като пукал. Проблемът беше, че всички други преди него на опашката ме чуха и се направиха на глухи. Проблемът беше, че и поне около 30-тина други овчи души наоколо ме чуха и въобще не им направи впечатление (включително на касиерката).
   Писна ми от безхаберието, писна ми да има правила само, за да имат работа чиновниците дето ги набират и разпечатват, за да не стоят принтерите без работа и за да се изхабява поне толкова хартия, колкото е нормата за деня. Писна ми хората да мислят само и ЕДИНСТВЕНО за собствения си задник. Някои от вас сигурно ще си кажат, че много се впрягам или преувеличавам...
   Тия дни сме свидетели (макар и много далечни) на безредици във Великобритания. Млади хора, които грабят и чупят безразборно. И цяло едно общество, което се опитва всячески да обясни защо и как. Какви ли не причини се дадоха, какви ли не политически, икономически и социални езикови еквилибристики не се изтъкнаха, за да се намери някакво друго обяснение за тъжната истина, която според мен може да се сумира под знаменателя "липса на авторитет". Защото всичко се свежда до там. Ще кажете - пак религиозно го раздавам. Ами принципно да, напълно съм убедена, че в крайна сметка на хората им липсва Бог, Неговата любов, Неговия авторитет и от там тръгва всичко. Да кажем обаче, че не вярвате в 'такива неща'. От къде получаваме ние чувството за наличие на авторитети, знанието си, че такива съществуват. Ами преди всичко и най-първо идва семейството. Възпитанието на тези неща започва от там. От момента в който този баща си замълча. От момента в който остави сина си "да се оправя сам".
   От дълго време наблюдавам майките, които срещам из градинките и по площадките. И забелязах едно интересно нещо. Всички казват и повтарят думата 'не'. 'Недей', 'не пипай', 'не ходи там'... Позната история. Обаче почти всички го повтарят като латерна без да следва почти нищо след като детето наруши тази 'заповед'. 'Не ходи там!', детето отива, майката търчи след него, връща го и само казва 'Ох, хич не ме слушаш'. И всичко продължава. Кажете ми честно - ако вие сте на неговото място, ще я послушате ли? Аз не. И тук не визирам майките само, говоря и за двамата родители. И не ги 'нападам', защото сама знам колко лесно се пада в този капан.
   Много хора ми се подиграваха, когато първата дума, която Ани разпознаваше беше думата 'не'. Разплакваше се веднага щом я кажех. И то не защото я беше страх от мен или съм я била за нещо, слава Богу. Тя беше още мъничка, дори не беше проходила. Разплакваше се, защото знаеше какво значи. Дори тогава мъничката й главица вече знаеше, че щом мама каже 'не', значи няма да стане или не трябва да прави нещо. Така продължаваме да се възпитаваме и сега. Има хора, които смятат, че на децата всичко трябва да се обяснява, докато те схванат защо не трябва и не решат сами да не правят даденото нещо. Аз пък смятам, че децата трябва преди всичко да се научат що е това авторитет и че когато не разбираш нещо или то не ти харесва, не можеш просто да го пренебрегнеш и да правиш каквото пожелаеш, а трябва да му се подчиниш. Поне в конкретния момент. Друг е въпросът, че ако си убеден, че е грешно трябва да се бориш да го промениш, но това е една друга тема. Разбира се, обясняването си върви, то се подразбира за мен.
   В Библията има един стих, който казва, че 'който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме'. Много хора предпочитат да видят агресия и да изтъкнат 'несъвременността' на Библията като цяло. Това, разбира се, е по-лесният начин, защото все пак си е трудно да приемеш, че 'ти си на топа на устата' и отговорността да възпиташ детето правилно всъщност е най-вече твоя.
   В заключение на мислите си да добавя, че не искам да обидя някого и не визирам конкретни хора от обкръжението си. Молбата ми е само да не прибързвате с етикетите и да видите дали пък не сте съгласни с поне изречение от казаното и дали няма нужда да обмислите и вие някои неща отново. Все пак, аз говоря и на себе си, и докато размишлявах пак открих, че куцам в много отношения.
   Един приятел, Джеймс, тази вечер публикува статус във Фейсбук, който за мен сумира кратко, точно и ясно нещата случващи се в Англия. Той гласеше:
"Opportunism? Consumerism? Racism? Weak policing? Spending cuts? Social exclusion? Welfare dependence? Na... I vote for 'Lack of Fathers" 
(Приблизителен превод: Опортюнизъм? Консуматорство? Расизъм? Слаба полиция? Орязано финансиране? Аутсайдерство? Зависимост от помощи? Не мисля... Аз гласувам за "Липса на Бащи") Аз бих добавила - 'И в прекия, и в преносен смисъл!'

Хапване набързо

Покрай многото работа не ми остава време да пиша тук. Все нещо друго се оказва, че имам да свърша. А и дали заради лятото, дали заради работата, хич не ни се и яде готвено у дома. За вечеря ядем огромни салати основно, с малко месце или яйца. През деня повече на плодове и каквото друго забършем. Един от любимите ми пълнежи за 'бързи сандвичи' е извара. НО комбинирана не с какво да е, а смесена с маслинова паста, която или е купена готова или направена у дома (аз с моята мания да виждам от какво се прави всичко...) Аз да си призная иначе извара не ям. Ако правя нещо като чийзкейк - да, но иначе ми е блудкава на вкус. А пък е много добър източник на протеин. С маслиновата паста се получа един съвсем друг вкус, който върви на хляб, на оризовки, а и също много върху листа от зеле (за такива като мен дето не ядат хляб и се стараят поне през повечето време да ядат по-сурови неща). Аз лично купувам изварата (ама хубава такава), смесвам с пастата (не е нужно много, примерно няколко лъжици паста на 500 гр. извара, на вкус) и прибирам в хладилника за следващите няколко забързани дни. Така винаги имам нещо с което да мога да хапна на две натри, докато бързам за някъде.
Дано и на вас ви хареса!

Домашна горчица

От много време не мога да си намеря по магазините горчица, която наистина да ми хареса и да не е на безбожна цена. И ми щукна, че това чудо трябва да може да се направи и в домашни условия. Разтърсих се за информация по-въпроса и се оказа, че е много по-лесно дори отколкото можех да предположа. След четене на много рецепти си измислих една своя, която реших да опитам. Купих си 100 грама синапово семе (за Варна - от магазини 'Дрога'). Смлях го колкото се може по-фино с машинката за мелене на кафе, която ползвам за смилане на всякакви зърна. Изсипах в блендера. Сложих 1 чаша топла вода, 1/2 чаша ябълков оцет (може и лимонов сок) и 1/2 чаша зехтин (или шарлан). После подправих с 2-3 ч.л. куркума (най-вече за цвят е тя май), 1 с.л. смляно ленено семе (за по-добра консистенция и цвят), 1 с.л. кафява захар (може и мед) и 1 с.л. сол. Пуснах да се разбърка едно хубаво. Стана гъстичка смес. Изсипах в 2 бурканчета и сложих в хладилника.

ВАЖНО! - Горчицата има нужда от период на зреене. Ако я опитате веднага ще бъде много люта и доста горчива. На следващия ден горчивостта ще е почти изчезнала, но още ще бъде доста люта. Аз я оставих една седмица преди да стане добра на вкус за мен. Аз я обичам лютичка по принцип, мисля, че ако се цели още по-бледа лютивост може да се използва готово синапено брашно (аз съм купувала от Карфур).

ВАЖНО! - Ако синапът, който сте купили е стар - горчицата ще стане рядка. Може да се наложи да сложите два пъти по толкова синап, за да достигне желаната консистенция. Ако го купите готов смлян, също може да наложи да сложите повече, но не чак толкова. Най-много около една трета.
Също - може да се мине и без ленено семе. :-)


.

Дехидрататор

Да се похваля и тук - дехидрататорът вече е налице и впечатлява! Преди всичко да кажа - не правя реклама на точно тази машина. Ако можех да отделя по-сериозни пари бих си купила нещо много по-добро. НО, докато нямам реших, че ще се примиря и с този. Та ето ги подробностите:

- марка Superior
- купен от Kaufland
- 5 тави
- 250 W
- няма регулиране на температурата, но определено не вдига над 50 градуса
- има 2 възможности за поставяне на тавите за по-дебели или по-тънки 'сушенки'
- по-тих от вентилатор на 1-ва степен
- 60 лева

Ето го и него:

  А ето ги и готовите 'сушенки'.

сушени нектарини (запазиха страхотен вкус)

първите енергийни блокчета (овесени ядки, кис.мляко, слънчоглед и мед)
ще последват още доста крекери, бисквити и подобни блокчета, само да ми остане малко време... :-)

сушени банани (Ники ги опустоши - беше много, много впечатлен от вкуса им)

още не излезли и няколко вече липсват...

първото суровоядско ядене (сушени тиквички със сос от бадемова мяйонеза, чесън и копър)
тиквичките бяха страхотни според мен!

Заключение - за мен си струва!

Идейки в крачка

   Тези дни ми е много претоварено с работата на летището и преводите у дома. И аз не знам как успявам да намеря време да сложа нещо на масата всяка вечер. Преди няколко дни чак направих и десерт. Ама ей така в крачка. Разни идеи ми минават през главата от няколко дни, отнема ми време да свържа връзките между всяка, защото са едни мимолетни, образи някакви, но пък за изненада накрая се получава все някакво ядливо нещо. Странното е, че сякаш моят мозък работи добре само под напрежение. Тогава, когато имам най-малко време и мисля за сто неща, тогава ми идват и най-добрите идеи, ей така се пръкват отнякъде, без да съм ги мислила дори. Просто си идват. Умът е уникално нещо. Като се замислиш за него чак може да те заболи главата. :-)
   Но когато стомахът остане доволен (то всичко е до ума де, казват!), тогава главата рядко боли. Та за една от тези идейки ще ви говоря днес. Едната от тях беше да направя и аз най-накрая някакъв суровоядски сладкиш. Е, не стана съвсем такъв, защото 1. бюджетът ми е доста 'тънък' и 2. нямах време да се занимавам с доизкусурявания. НО при добро желание и тези двете могат да се развият, така че да се получи пълното благо - хем сурово, хем вкусно. Та, ето го моят суров чийзкейк. Казвам 'моят', защото не съм чела и спазвала нечия рецепта за неговото сътворяване, но пък несъмнено мислите ми са били повлияни от рецептите, които съм чела преди, отново в крачка.
   Та, основата е от бланширани бадеми и фурми, чаша фурми и чаша и половина бадеми (зависи колко ви е голяма тавичка и колко сладко обичате). Бадемите сложих в кухненския робот, фурмите започнах да добавям една по една, след като бадемите вече бяха смлени. И така докато се получи вече по-лепкава смес, добра за оформяне на основата. Изсипах в тавичка и притиснах плътно към дъното. Оставих да се стегне, в хладилник най-добре.
   После пристъпих към 'сиренето'. 'Суровоядско маскарпоне' измайсторих до голяма степен на око, в блендера. Сложих около чаша и половина слънчогледово семе, накиснато предварително за 3-4 часа. Вода, колкото да го покрие. Добавих малко сол (нали уж е сирене) и малко кафява захар, около супена лъжица. Сложих и сока на един лимон (нямах пресен, та ползвах концентрат, ама от хубавия, около 7-8 лъжици може би, доизкусурявах го на вкус). Прибавих и зехтин, но от този дето не мирише силно, най-добре щеше да е с шарлан, но в момента нямах. Получи се гъста смес, която изсипах върху основата. Разбира се пак в хладилник да стегне, като всеки чийзкейк.
   За завършек исках да направя нещо като суров сос от нектарини, но просто нямах време вече, а и Ани завзе нектарините преди това. Та трябваше да го завърша с едно сладко от сливи, което имах отворено. Въпреки това импровизацията се получи добре и съм много доволна от резултата.
   Дано и вие мислите така, когато си направите едно такова сладкишче. Bon apetit! :-)

Какво им пречи на хората да се усмихват?

Понякога започвам да си мисля, че хората тук просто не искат да се усмихват... Повечето хора около мен на работа ме гледат странно, защото всеки ден поздравявам всеки и все се усмихвам на хората. Толкова ли е трудно това? Сигурна съм, че има моменти в които на никого не му е до усмивки, но в повечето случаи проблемите няма да се оправят, защото сме разтревожени или омърлушени. Просто си мисля, че това да си весел повечето пъти е волеви акт, а не произхожда директно от обстоятелствата. Може би греша, но аз поне се опитвам да гледам положително. А вие? Усмихнахте ли се днес? 

Суровоядска слънчогледова майонеза

   Тия дни нямам много нови суровоядски проникновения, които да съм успяла да опитам. Новите ми открития са предимно свързани с месо (печено пиле с барбекю марината) и разни експерименти като спанак с ориз на фурна с бешамелова заливка (страхотна рецепта) и гювеч с нахут (моя измишльотина, но стана вкусно). Повечето се получиха доста добре и скоро ще споделя някои от тях. Сега обаче съм решила да напиша за нещо суровичко.
   От много отдавна мисля да споделя тази рецепта, но все отлагам. Дали защото съм писала вече за бадемовата майонеза или просто вече тази тема ми е тривиална (от често правене), не знам. Реших обаче, че е редно да напиша и за нея, защото може би не всеки би се сетил, че и от слънчогледово семе може да се направи аналог. То е много, много по-евтино от бадемите, в случай, че тях не можете да си позволите и дори още по-лесно за използване. Стъпките с накисването и миенето са долу-горе същите, но е нужно доста по-малко киснене. Минимумът е около 3-4 часа, максимумът един цял ден. Семето ще отдели доста боклук и ципички. Добре е да изхвърлите колкото се може повече от тях. Аз това го постигам като след като са се накиснали семената, изхвърлям водата, пускам силно чешмата и пълня буркана догоре. Силната вода разбърква семето добре. Изчаквам няколко секунди да се уталожи и след това бавно започвам да излизам водата като така с нея излизат повечето ципички и боклуци. Правя това няколко пъти и след това прецеждам от водата. Така семето е готово за употреба. Можем да го оставим да покълне за ден два, с измивания помежду. Така ще е още по-добре. Ако ли не слагаме в блендера с вода, колкото да се върти сместа. Подправките като чесън, лук и синап на прах са по ваш избор. Зеленийките като магданоз и копър също. Слагаме и две-три лъжици шарлан или зехтин и пускаме блендера. После малко в хладилника, да "стегне" и е готова за филийки, салати, крекери и каквото друго ви се прииска.

Бананов сладолед - суров, лек, прекрасен...

   Никога не съм и мислила, че ще държа банани във фризера. Ако го отворите днес, обаче, ще видите 3 торбички от по 5 банана. Откак научих за този невероятен суров сладолед винаги имам продуктите за него в наличност. Така, когато видя сладолед в супермаркета си казвам - не, аз имам у дома, моят е по-хубав, че дори и по-евтин!
   Сигурно ви заинтригувах какви са съставките? Трябват ви само 5 предварително замразени банана (обелени разбира се) и кухненски робот. Това е основата, другите допълнения са по ваше въображение - кокос, шоколад, какао, ягоди (замразени), канела, мента и въобще каквото ви душа иска.
   Начупвате бананите, слагате в робота и пускате. (Между другото четох, че ставало и с пасатор и блендер, но не съм опитвала, казват, че консистенцията просто не е чак толкова пухкава). Бананите стават първо на малки парченца, после започват да лепнат по стените. Трикът тук е да не се отказвате. Спирате робота, отлепяте с шпатула и бутате към средата и надолу и пускате пак. След максимум 6-7 пъти ще получите гъста пухкава консистенция с дъх на банан, която просто се топи в устата.

   Прибавете каквото сте си наумили, пуснете робота за още малко и сервирайте в купички или чашки. Спокойно можете да сервирате на 4 човека по една хубава порция. Ако не им кажете няма да разберат никога какви са ви тайните съставки. А като им кажете няма да повярват! Изпитан факт! Хубавото е, че сладоледът е веднага готов за хапване и не е твърде замръзнал, не вледенява зъбите.
   Хайде, по-бързо към магазина, че промоцията на банани почти свърши... :-)

Моята градина

   Този пост го бях публикувала преди време, но по незнайна причина е останал само като чернова, та сега ще го публикувам както си беше, обаче, въпреки че е стар...

Тези дни имах доста преводи да правя и се наложи да изоставя блог-ването за малко. Тази сутрин изпратих успешно и последния превод след няколко безсънни нощи и сега мога да отделя малко време да споделя колко съм въодушевена от "градината си". Това е мой личен проект, който нарекох "Здраве на балкона".

   По-рано през годината си накупих семена за различни зеленчуци и подправки, "инвестирах" в няколко сандъчета, малко пръст и тор обработена от калифорнийски червей и всеки ден в който можех да отделя половин час посявах подред различни семенца. С времето станах по-изобретателна w това какви "съдове" да използвам освен купените сандъчета, за да "свия разходите". На снимки ще видите някои от тях в следващия ми пост.

   Тук ще ви покажа моите гордости колко големи са вече. Мисля, че проектът ми до момента е доста успешен. Идеята беше да имам винаги свежи подправки, както и някои пресни зеленчуци за Ани въпреки че още нямам реална градина. Винаги съм казвала, че вярвам дълбоко в това, че ако искаш нещо наистина много, винаги има начин да го направиш и това зависи основно от теб. Дано моят експеримент насърчи и вас да опитате. Толкова е лесно и въобще не е толкова "сложно", колкото изглежда.

   Ето ги и моите съкровища.