Заместител на масло, ама не съвсем...

 

   Ани много обича препечени филийки. Както повечето деца, че и много от нас, възрастните, несъмнено. От доста време се опитвам да огранича приема на месо и млечни продукти у дома, а напоследък съвсем. Замислям се, обаче, и как да се грижа за количеството калций, което приема. Това, последното си го мисля по принцип, независимо от приема на млечни продукти, защото както много от вас знаят, много изследвания сочат, че особено прясното мляко, всъщност действа срещу калция в тялото. Като цяло, млечните продукти трябва да се избягват, а ако се приемат такива, поне да са сурови и да имат полезни бактерии или да са минали ферментационен процес. Не задължавам никого обаче с мнението си. Всеки си прави своя избор и живее както смята за добре.
   У нас гледаме да консумираме основно домашно козе кисело мляко, което аз заквасвам само когато имаме прясно (доста рядко), както и козе сирене от баба, което няма еквивалент за нас на вкус (по-често). (Да са живи и здрави нашите баба и дядо, за Ани прабаба и прадядо, те не само ни снабдяват с толкова много домашни неща, ами са ни и опората в живота, Бог да ги благославя!)
   Напоследък имаме и още едно огромно изкушение, един домашен пушен кози кашкавал от ферма "Елит", който просто няма равен на себе си, ама наистина!... (Италианските твърди сирена ще ме извиняват!) Особено с грозде "Голяма Велика"... Ммм... НО тези неща се опитваме да ядем в малки количества и сравнително рядко през седмицата.

   Та, да се върнем на маслото. Чудех се как ли можем да го позаместим малко на традиционната филийка. Хубавите квасени хлебчета от лимец са страхотни на вкус сами по себе си, обаче Ани все търси масълце, намазаничко тъй да се каже. Радвам се, че не иска сладко или саламища отгоре, рядкото й ходене в детската градина не е упяло да я свикне с тези неща и аз съм щастлива от този факт. (Пу пу, дет' се вика!)
   И тази сутрин, докато се препичаха филийките, загледах буркана с накиснатите от снощи бадеми. Снощи реших просто ей така да ги накисна, без ясна идея на какво ще станат. Напоследък откривам, че това много ме стимулира да включвам хубави неща в храненето ни, защото са готови за употреба и пред мен. Стимулира много и експериментирането! :-)

   Минаха 2 минути колебание дали ще се получи нещо, дали Ани ще го хареса, кой ще го яде после и т.н. Претегляйки и двете страни, реших, че си струва все пак да се опита, да видя какво ще стане. Обелих бадемите, бяха около 1 чашка. Сложих ги в блендера и сложих гореща вода (ама не вряла, каната беше изключила поне преди 10 минути), колкото да ги покрие. Това с топлата вода е, защото открих, че като пасирам ядки, особено бадеми, ако не ползвам топла вода, иначе ми остава един пясъчен вкус такъв, дето не се харесва на народа.

   Пуснах блендера и пасирах бадемите на кремче. После естествено прибавих сол. Там нещата са на вкус, аз сложих малко, после ми беше безсолно и добавих накрая. Викам си, трябва мазнинка, и на око сложих към 30-50 мл шарланец (наистина не знам колко точно беше). Това докато си върви робота, че да се хомогенизира (или както там се вика). Гледам, хубавко става, обаче, много бяло на цвят... Загледах куркумата и почнах да добавям мини количества, докато не стана с цвят на масло. (Визията понякога е много по-важна, отколко предполагате!) После си викам - като се прави бадемова майонеза се слага оцет - айде, към 5-10 мл и от него. После опитах - безсолно. Добавих още малко сол. Опитвам пак - хм, вкусно бе, може би някаква подправка му липсва обаче... Ама пък е за Ани, ще вземе да не й хареса. Я, няма да слагам. Опитвам пак. Хм, много ми прилича на нещо... Сетих се!

   Вкусът беше точно като на жълтък от яйце, намачкан и сложен на филийка... Намазахме препеченките и... се изядоха. На въпросите - Какво правиш мамо? Какво е това? - отговорих с "Прясно масълце за филийката." Дали е лъжа или не може да се поспори, ама се изяде без мръщене и с усмивка. И мама доволна, и детето също. Опитайте и вие. :-)

Набързо, но хубаво...

Нямам време да пиша... и ви се извинявам за това. Имам толкова много да споделям, че чак се чудя отде ще го започна. Но още не е дошъл моментът. Да поотмине лятната работа и ще споделям. Засега поснимвам по малко и после ще пиша.

Реших, че ще намеря време за два реда обаче, защото обичам когато в България се раждат хубави неща. Покрай лисата на време търся неща за хапване, които са хем хубави, хем да можеш да ги грабнеш ей така. Особено имайки предвид факта, че се опитвам да храня Ани добре, а тя расте и все повече търси онези неща от рекламите, които аз ненавиждам. Казала съм й, че мама от тях не купува, защото не са полезни. Но детето си го търси - онези бисквитки или онова нещо в лъскаво пакетче и т.н.

За бисквитките нещата са ясни - в био магазините вече има изобилие от такива с лимец, ръжено брашно, био продукти. Но как да заменим малкото пакетче с мечето или пингвина?

Първо - с твърдост. Обясняваме какво са полезни и вредни неща и какво ще се случва, ако ядем вредните. Учим и повтаряме кои са най-полезните храни. Ние си имаме тройка - плодовете, зеленчуците и ядките. Ани вече го казва и на бабите си... :-) И не отстъпваме от мнението, че мама Барни и Пингуи не купува. Или каквото там се казват...

Второ - с алтернатива. Тук идва моментът за реклама... Простете, ама както казах, обичам в България да се случват хубави неща. В био магазините открихме ROO'bar. Хапване в лъскаво пакетче с различни вкусове, но направено от сурови и био продукти - фурми, бадеми, сурово какао, кокос, годжи бери, боровинки и всякакви други хубости. Има поне 6-7 различни вида с вкусове за всеки. Това с кокос (зелена опаковка) си е съвсем близо до захарното Bounty, например. Произвеждат се България (йеее!) и са супер удобни за закуска по пътя за градината (нищо, че там закусват... там ядат бял хляб и салам, а ако Ани изяде и половин, това най-вероятно значи, че там ще изяде с половин филия по-малко, а това пак си е нещо!), в бързината по задачи, а защо не и за плажа или пикника... Нямам ниакква връзка с тия хора и това не еплатена реклама. Просто наистина се радвам, че съм намерила нещо хубаво!

Трето - без вманиачаване. Ако аз се запъна, че Ани няма да и кусва друг десерт, когато някой друг й го купи, най-вероятно само ще я накарам да си мечтае за него и да й писне да яде едно и също. Поне това е моята философия. Разрешавам й други неща, когато сме на гости или някой й донесе нещо. За мен е важно да преобладават добрите неща и да порастне със знание, че има едното и другото, както и да знае кое е по-добре за нея да избере.

А ако детето ви е свикнало с други неща - намалете постепенно приема и започнете вие пред него да ядете само подобни неща. Особено когато е гладно. Дайте му малко време и не насилвайте. То ще поиска да опита и все някой вкус ще му допадне. При много малко деца не действа. :-)

Не отричам, че този вид хранене не е евтин. Бройката на Roo'bar е между 2 и 2.50 лв., но все пак не се яде на поразия, и дългосрочният ефект съм уверена ще спести едни други пари, които други дават за лекарства. А пък ако не вярвате, че правилното хранене лекува, предизвиквам ви първо да опитате и като не стане, аз ще ви върна изгубените пари по него. :-) Обещавам!

Нахутено хапване

    Когато ежедневието ми стане твърде забързано, обикновено забелязвам, че попадам във въглехидратна клопка при готвенето за домочадието. Особено пролетно време, когато най-хубавите зеленчуци изискват малко повече време за "обработка" - миене на салатки, лапад, лук, репички и т.н. Освен това не ми остава време да пазаря зеленчуци всеки ден, а зелениите както знаем са нетрайни. Пък са толкова полезни... Та, понякога се улавям, че едва ли не започвам да редувам ред картофи, ред ориз, ред картофи, ред ориз...
    Онзи ден си казах - "Нямам салатки, но имам лапад, ама пък не искам да го готвя. Хмм...." Естествено най-лесно е на картофена салата да го сложа. Или пък към ориз. Вече се бях усетила, че попадам пак в капана и си казах, че ще ми се наложи да измисля нещо тоя път. Отворих шкафовете, разбутах всякакви пакети и пакетчета - някои още неотворени, други незнайно откога отворени... Показа се половин пакет нахут. Викам си - това е. После отворих и фризера да видя какво има да се маха оттам, че сезонът вече дойде и ще трябва място за новите недоизконсумирани зеленчуци. Видях пакет печен пипер и реших, че комбинацията ми звучи добре.
    И така се роди това страхотно хапванийце - гарнитура, ястие, салата или каквото там го наречете. За всичко става. Съставките бяха един пакет печен пипер (или буркан), половин пакет нахут, предварително сварен със сол (сложих и чубрица, за вкус), една връзка нарязан пресен лапад, бялото на една връзка зелен лук (може и зеленото, аз просто го сложих на зелената салата), една връзка магданоз. Овкусено на вкус с ябълков оцет. Тъй като в края на варенето на нахута бях сложила сол, нямаше нужда да слагам сол в овкусяването. Като опитах, не усетих и нужда от олио, но онези от вас предпочитащи по-мазните неща - спокойно може да си прибавите шарлан или зехтин.

    Ами това е, щом мъжът ми отбеляза, че е много вкусно и не коментира изобщо присъствието на нещо необичайно, значи съм успяла да комбинирам нещата така, че да не е 'много странно' за традиционалист като него. Добър апетит! :-)






.

Блиц ядково песто

   След дълга "творческа" пауза, реших да ви споделя един трик, който използвам напоследък. Дали вместо кисело мляко или вместо майонеза, дали защото съм нямала мляко в наличност или защото не ползвам майонеза, или пък просто защото така ми се приисква понякога, използвам в салатите си ядково песто. Не му казвам ядкова майонеза вече, защото хората се дразнят когато им дам да опитат нещо, което няма нищо общо на вкус с онова с което са свикнали те. Затова си го кръстих "ядково песто".
   Напоследък правя най-вече от слънчоглед или от кашу. Най-неутрални са ми като вкус и най-мазнички от финансово достъпните ядки и семена. Защо обаче "блиц"? Ами защото повечето пъти се сещам, че ми трябва такова песто 10 минути преди да ми трябва всъщност. Идеите ми за салати се раждат като започна да приготвям вечерята и включват всичко, което си пасва от зеленчуците у дома. И тогава идва нуждата от "още нещо". Да, ама повечето рецепти говорят за часове на киснене. Въпреки че не е най-идеалният вариант от към запазване на абсолютно всичко от ядката/семето, все пак е много по-хубав вариант от магазинските алтернативи.
   Та, "тайната" е само една - гореща вода. Взимам ядките/семената и първо ги измивам добре със студена вода в цедка. След това ги заливам обилно с вряла вода. Оставям да набъбват поне 2-3 минути, може и малко повече. След това ги изсипвам във висок съд за пасатор и добавям леко топла вода и сол. Мисля, че е излишно да казвам, че може да се ползва и чопър, но с пасатор е малко по-гладка сместа накрая. По желание добавям - чесън, лук, магданоз, копър, чубрица, червен пипер, черен пипер и въобще каквото се сетите. Пасирам качествено. Следва задължителният ябълков оцет или лимонов сок - каквото ви е най-близко до сърцето и до вкусовите рецептори. После пасирам пак, докато преценя, че по-гладко няма да стане. Нарочно не слагам мерки, защото зависи колко ядки или семена имате и колко киселичък вкус обичате. Аз слагам вода, колкото да покрие ядките/семената първо и после ако ми се стори гъсто слагам още след киселата компонента.
   От там нататък въображението на каква салата да сложите пестото е ваше. Може да си го хапвате направо като пастет върху крекери, хляб и т.н. На салата върви с почти всичко - маруля, краставица, домат, пиперки, картофи, моркови, праз - всичко, което би могло да бъде комбинирано с кисело мляко или майонеза.
   Моите две предложения са:

Печеният пипер комбинирах с накисната елда, праз и песто

И се получи това - вкусно си беше...

Станалата вече известна моя салата с праз, сирене и кисело мляко в ново амплоа.

Праз, накисната елда, малко сиренце и песто - воала...

   Естествено и в двата варианта може и без елдата. Но с нея става направо едно завършено ястие за деня.
   Да ви е... солено! Образно казано де... :-)

Тортата за тати

Това заглавие почти стана скоропоговорка... :-) За рождения ден на Ники реших да съчетая няколко мои идеи плюс разни неща, които прочетох из нета и да направя торта. Слава Богу, повечето гости я харесаха много, получи се много лека и свежа. Аз самата бях много доволна.

Та, да започнем с блата. Направих го от сместа, която ползвам да направя бонбони (от предната публикация) - кокосови стърготини, какао и фурми. Притиснах добре сместа във форма за торта и подравних. Оставих в хладилника да стегне. Като цяло тортата се прави бързо, само че няколкото стъпки са разкъсани от време за изчакване да стегнат отделните блатове.

Преди да започна бях накиснала 200 гр. кашу за 8-10 часа. Сложих го в блендера и прибавих половин чаша прясно изцеден сок от лимон, който можете да замените с портокал, ако не обичате киселичкия вкус на лимона. Всъщност това се оказа единствената критика към тортата от 2ма от присъстващите, които не си падат по тази комбинация. Сложих още половин чаша разтопено кокосово масло и половин чаша мед. Прибавих и половин ванилова есенция и малко какао. Получи се много гладка смес. Изсипах върху блата и оставих да се стегне няколко часа.

Най-горният слой направих пак в блендера с 2 плода авокадо, мед на вкус (колкото ви е сладко, аз слагам около 4-5 лъжици...), половин до една чаша портокалов сок в зависимост колко ви е твърдо авокадото (можете да заместите и с някакво мляко) и 2-3 лъжици какао. И пак изсипах и оставих да стегне. Когато я извадих обаче от формата, средният пласт се разплу леко настрани и не стоеше стабилен. Затова реших да сложа за няколко часа във фризера. След 5-6 часа беше стегнала толкова, че да се реже и сервира идеално, но без да е замръзнала изцяло. Украсих с топчета от бонбоните, като запазих малко тесто от блата за тях. Освен това поръсих с малко заделени стърготини и корите на използвания портокал. Получи се точно както трябва да е - лека и прекрасна. :-)

Снимките ги правих по-късно, когато вече парчетата бяха замръзнали напълно и затова топките и самият блат са заскрежени. Не се сетих и да отрежа парче начисто, за да се види колко добре се открояват блатовете един от друг и колко ефектни са.

И страшно ни хареса! Добър апетит!

Бонбонките на Ани и шоколадът на мама

Първото нещо, което правим с производните на кокосите, които си чупим у дома е да си направим бонбонки и шоколад. Ани много обича бонбонките, а аз й ги давам без никакво притеснение и дори с радост. Защото са сурови и натурални, а на вкус почти не се различават от такива направени с брашна, яйца, захар и т.н. А щоколадът е специалната глезотия на мама. Ето как ги правим.

Кокосови  бонбонки

Изсипваме кокосовите стърготини в кухненския робот. Тук се работи основно на око. Количеството обикновено е толкова колкото се получава от 2-3 кокоса - около 150-200 гр. Сипваме какао - колкото какаово обичаме да е. Това е единствената несурова съставка. Могат да се правят и с рожково брашно, но за мен то има много специфичен вкус, към който така и не успяваме да привикнем. Пускаме робота. Прибавяме малко по малко накълцани на ситно около 10-15-20 фурми, пак зависи колко сладко искате да бъде. Сега ползвам едни ирански в кутийка, от новата реколта. Страхотно мармаладени са! Вече съм върл фен на фурмите в кутийка.... И тъй като на нас само с фурмите не ни е достатъчно сладко на вкус, слагам около 15, а накрая слагам и една лъжица мед. Ако стърготините ви са прекалено сухи и се притеснявате да не се чупят лесно бонбонките, бихте могли да сложите и малко овесено брашно, около 3-4 лъжици. Но при моите обикновено няма нужда. При оформянето на топчетата са леко ронливи, но като престоят след това в хладилника поне час-два, стават идеални и стегнати. Ние си ги хапваме само така, но иначе можете да им сложите глазура, като например от следващата рецепта за шоколад, или да ги ползвате за украса на торта, като таки, която ще ви покажа в следващата публикация.

Шоколад от кокосово масло

Готовите тарелки

Разтапям чаша кокосово масло в гореща вода. Не си играя да слагам тенджерка на котлона, а стоплям кана с вода и я наливам вряла в един тиган. В него слагам по-дълбока купичка, която държа с ръкавица и леко разбърквам, докато се разтопи кокосовото масло. Към средата на разтапянето слагам и кафява захар мусковадо, около 2 пълни супени лъжици. Започвам да бъркам енергично с бъркалка за яйца. Когато захарта се разтопи добре, добавям и какаото. То е на вкус. Аз обичам наситен вкус и слагам към 2-3 с.л. какао. Разбърквам хубаво, докато всичко стане една хубава, лъскава, леко сгъстена течност. Така може да се ползва и като глазура на каквото ви хрумне. Аз лично после слагам стафиди и/или сурови какаови парченца в едни тарелчици и изсипвам сместа бавно и внимателно. Може да изсипете и в бурканче или да добавите и всякакви млека или добавки като стърготини от лимон, портокал, ванилия и въобще каквото ви дойде на ум. След няколко часа в хладилника се получава шоколад, който е по-мек от купешкия, но пък сто пъти по-хубав, че и по-евтин. :-) 

Истината е в кокоса

Преди разглеждах кокоса като странен „плод”, който може да се ползва за украса и разни арт-инсталации. Единствената причина поради която съм се замисляла как се „отваря” е била като съм виждала чаши направени от черупката му или аксесоари към играчки, например люлка за малка кукла.

Взаимоотношенията ни обаче еволюираха с времето и сега винаги се оглеждам за кокоси като пазаря, винаги търся добри оферти и по-свежи плодове. Всъщност, да ги наричаме плодове е доста неправилно. Кокосът е ядка, и то каква!

Ще кажете – какво ги правиш тия кокоси? Ами, ще ми трябват няколко поста да изброя всичко...

Да започнем с избора.

Добре е да се търсят колкото се може по-свежи ядки. Повечето пъти по-наситеният кафев цвят говори а това. Но най-важното нещо е дали ядката е без нарушена цялост. Когато я разклатитев до ухото си трябва да се чува бълникане, защото това значи, че сокът е все още вътре. Колкото по-тежък е кокосът и по-слабо, глухо бълникане се чува, толкова по-добре. Идеята е да е максимално пълен със сок.

Отварянето си има трик.

Едното от трите „очи” на кокоса е достатъчно меко, за да може да се пробие без усилие с обикновен нож. При пробиването се чува едно „цссст”, все едно се отваря кенче с напитка. През него можете да извадите сока от кокоса. Следващите стъпки включват една по-яка отвертка, която можете да промушите през дупката, докато стигнете отстрещната стена. След това удряте с малък чук или с дръжката на здрав нож срещу отвертката докато тя излезе от другата страна. Следва още малко „млатене” по страните, докато се разчупи така, че месото на ядката да се отлепя от черупката. Аз лично после го измивам добре и ако имам време го понакисвам няколко часа във вода. Кафявата кора се обелва и се ползва само бялата месеста част.

стърготини и масло

„Продуктите” оттук нататък са два.

След като вече сте си изпили вътрешния сок (ммм, вкусотия!...) идва времето на машинната обработка. Тук ще ви трябва или сокоизтисквачка или блендер. Ако имате сокоизтисквачка просто минавате парчетата кокос като всеки друг плод. Съберете маслото в бурканче, а остатъкът са идеалните кокосови стърготини. Сложите ли бурканчето в хладилника получавате твърдо кокосово масло, което е прекрасно на вкус и може да ползва за шоколад, сурови кейкове и торти, както и за мазане на бисквити, палачинки, та дори филийки. Ако нямате сокоизтисквачка, нарежете месото на по-малки парченца и сложете в блендер с обилно количество вода, така че месото по-скоро да плува в нея. Блендирайте и след това прецедете през фина цедка или тензух. Млякото сложете в буркан или купа и оставете в хладилника. Когато се охлади, маслото ще се отдели от водата и ще оформи втрд пласт над нея. Отделете го от водата и ползвайте по предназначение. А добре отцедените частици „разрошете” в една купа и оставете да поизпръхнат – те са пак кокосови стърготини, идеални за бонбони, сладкиши, украси, абе... каквото се сетите.

В следващите постове ще следват рецептите. :-)

"Бавна тенджера", "уред за бавно готвене", "слоу кукър" (slow cooker) или "крок-пот" (crock-pot)

   Отдавна мисля да ви "представя" чудото наречено "slow cooker" или "уред за бавно готвене". Баща ми го нарече "бавна тенджера" :-). Досега се въздържах, защото аз моят си го донесох от Англия преди повече от 5 години, а тук можеха да се намерят само апокрифно, от магазините за преоценена английска стока. Сега обаче това чуденце взе да навлиза на пазара и мисля, че е време да ви споделя някоя и друга тайна с него.
   Какво представлява всъщност? - Ами едно керамично гърне с нагревател с много ниска мощност, обикновено не повече от 250 W.
Каква му е идеята? - Да готви бавно, с часове.
Какво може да се готви в него? - Почти всичко, от яхнии и манджички, през печено месо и бобец, до мляко с ориз, крем карамел и дори сладкиши. Последно открих, че различни хора го ползват даже за заквасване на мляко!

Бонусите са, че не се нуждае от наглеждане и с бавното си готвене прави дори най-жилавата кокошка и най-трудния за увиране боб да се топят в устата. Не се шегувам! Докато живеехме в Англия си купувахме едни малки маломерни пиленца, които след 10 часа на ниска степен не можеха да се отделят костите от месото, защото се разпадаха. А бобът ми - без предварително киснене и занимавки, след 8 часа вътре вече почти е към разкашкване.

Принципът е, че сутрин отделяте 10 минути преди да излезете за работа и бухвате всичко в малкия готвач. Заливате със сгорещена течност (вода, вино, бира, бульон - в зависимост какво ще готвите). Вечерта, когато се приберете, кухнята ухае на топло сготвено ядене, а вие само трябва да скълцате една салатка и да седнете на масата. Идеята е да ви спести време и усилия, а на масата все пак да има домашно сготвена прясна храна. Новите уредчета имат и функция да поддържа яденето само топло, но аз си карам с моя и без тази "екстра", не ми се струва чак толкова необходима. Едно стандартно малко слоу кукърче може да се вземе само за 30-тина лева от английските магазини. А в наши дни не всяка домакиня може да отдели 100 лева много лесно. Но, ако можете - струва си! 

Малките ми тайни в готвенето с него -
   Не винаги нужно да покривате всичко с течност, за да се сготви. Едни от най-хубавите ми печени пилета си покъкрят в него към 4 часа на висока степен или 8 на ниска (за вечеря след работа) само с пръст вода и малко подправки. А за коричка от всички страни после ги запичам за 20-тина минути на силна фурна само отгоре.
   Освен това, празното пространство над месото винаги може да се уплътни с няколко цели картофа. Слагам някоя жилава кокошка, наливам вода и върху нея подреждам добре измити цели картофи с кората. Оставям 8 часа на висока степен и после - стой та гледай. :-) 
   За най-добри резултати - НЕ слагайте подправките в началото! Каквото и да готвите, ако сложите подправката в началото тя видоизменя цвета и вкуса си, и повечето пъти откривам, че не прави храната по-вкусна, а дори напротив - понякога дава по-странен аромат. Затова за мен лично е най-добре да се започва само със сол, чесън, лук. Всичко останало слагам щом е готово. Изключвам уреда, слагам подправките, разбърквам леко и оставям още 15-20 минути на затворен капак, тъкмо докато направя салата и сложа масата. И за да не съм голословна, ето и последното ми бобче с домашно ярешко. (Да са живи и здрави баба и дядо!)

   А най-новото ми откритие с него са десертите. Идват ви гости и се чудите как ще смогнете да сготвите, че и десерт да има. Вместо да даваме пари за някой готов боклук от магазина, защо да не сложим един крем карамел или пък едно необикновено мляко с ориз? Опитайте да му сложите течна сметана (растителна е дори!), една течна ванилия "Butter vanilla" на Йоткер, малко портокалови кори и стафиди. И го сервирайте топло с топка сладолед отгоре. Ммммм... голямо въглехидратно изкушение! Да не говорим за топлия шоколадов пудинг, който направих в него и сервирах по същия начин със сладолед. Още ми се пълни устата като се сетя... (Тия неща само за гости се правят у нас!) И така не само имате пресен, домашен десерт, не само не ви е отнело никакво време, защото само сте сложили всичко и сте го оставили да се готви сам, ами на всичкото отгоре и гостите ви са ахнали, впечатлени от вкусовото пиршество.

Има ли някой, когото още не съм убедила, че това уредче е страхотно? :-) За протокола, в новия ни дом смятам да се пренеса само с него и един газов котлон, а готварската печка може да почака. :-) 

Днес сготвих... (5)

Днес сготвих... бързи пълнени пиперки и тиквички.

   Говорила съм си с много работещи майки, че понякога е много трудно да "измисляш" различни неща за готвене през седмицата, обикновено поради липсата на време и изискването да бъде направено "набързо". Аз съм на мнение обаче, че доста традиционни наши ястия имат и "бързи" варианти. Човек просто трябва да си зададе въпроса - С какво мога да опростя? Коя операция мога да пропусна? Кое не е чак толкова важно за яденето?
   Уверявам ви, много интересни идеи могат да ви хрумнат така. Та ето и моите пиперки. Стандартно първо се запържва лук и кайма, слагат се подправките и ориза, налива се доматен сок или пюре и вода, оставя се да поври, изчаква се да попие водата и чак тогава се пълнят и варят пиперките. Е, аз не правя почти нищо от това. Взимам купа, в нея нарязвам един лук и няколко скилидки чесън. Слагам каймата и доматеното пюре. Започвам хубаво да бъркам с лъжица така, че каймата да се "поразмие" с пюрето. Т.е. късчетата вече да не са слепени така добре заедно. Прибавям подправките - сол, червен пипер, черен пипер, чубрица - и ориза. Хубаво обърквам всичко. До тук работим основно в стил - "Бухвам всичко в купата". :-) Изтърбушвам си пиперките и ги напълвам, 1 см под края на пиперката, защото оризът ще се надуе. Надупчвам всяка пиперка 2-3 пъти с вилица.
   Този път нямах достатъчно пиперки. И, разбира се, реших да експериментирам. С една лъжичка и въртеливи спирални движения издълбах надълго тиквички, напълних ги и ги наредих при пиперките. Сварих ги и ммм, как ухаят само! :-)

   И за протокола - отне ми половин час при положение, че сума ти време умувах в какво да напълня останалата ми смес, докато измъдря как да стане номерът с тиквичките. И нарочно не ги обелих, а само добре ги почистих - останаха по-вкусни и не се развариха. Харесват ми, че не са изобщо пихтиети откъм текстура.
   И още нещо, това е от яденетата, които стават и за "казармено готвене". Тази вечер сготвих една цяла голяма тенджера. Значи 2-3 дни има какво да ядем. А това е доста важен момент понякога. :-)
   

Днес сготвих... (4)

Днес сготвих... пилешко с грах (без сос).

Особено подходящо за малки деца, които се учат да се хранят сами! Това ми е една от любимите бързоманджи. Да, знам, че няма такава дума, но мисля така да нарека една поредица, която искам да започна.:-)

Та, имах едни селски пилешки гърди. Нарязах един лук в един тиган почти без мазнина, бухнах месцето на малки късчета в него и позадуших. Добавих от замразения градински грах на баба (няма такава вкусотия, невероятен е да се яде и неготвен, като е пресен). Налях малко водичка и оставих да покъкри. Накрая добавих сол и изключих. Сега си хапваме с Ани. Дори си приказваме, че лукът не е лош, а вкусен (тя все го отделя). Добър апетит!

Ред мисли... (3)

"Fairy tales do not tell children the dragons exist. Children already know that dragons exist. Fairy tales tell children the dragons can be killed." G. K. Chesterton

.

Ред мисли ... (3)

"There are certain moments in life when you just have to do certain things..."

Език и смешки 4

Много ми харесват някои нови думи от речника по Ани-шки език:

"Мичкото" е мъничкото - всичко, било то чашка, топче, бобче.
"Мишката" е книжката, но мишката и тя е "мишката".

"Нагъзъна" е магазина от който купуваме "соти", което е същото като солети.
"Добчка" е добричка от песента за мама.

"Зайката" е зайчето от "Ну, погоди", което гледаме на "купите", което всъщност е компютъра. "Дизата" пък е телевизията, която гледа Ани, когато е при баба и дядо.


"Пецето" са принцесите от шоколадовите яйца, които Ани получава за "нагада", когато е била послушна, като разбира се обещава, че ще "шушам".

"Кисии" е Ани, когато е с рокля или нещо различно с което смята, че е красива.
"Синце" е сиренцето от баба, което Ани си хапва, а "кисето" е млякото, което мама кваси.
На филийката си мажем "суо", което е толкова обичаното масълце.

"Данчо чичо" е чичо Данчо от село. Иначе на всички казва по име, защото е по-лесно въпреки разликата от има няма 50-70 години. Понякога членува и имената, ако така е по-лесно за изговаряне - "Илкото". :-) "Аден" пък просто е Андрей от детската градина.

Когато Ани се удари винаги първо казва, че "ш-ши мини". Гадното е когато се удари някой друг, защото пак казва същото. :-) Види ли пък раничка, пъпка или нещо подобно, Ани веднага заключава, че еди кой си "има комарче".

Според Ани мама сутрин пие "кахе", а "кохите" за любимите й картофки. 

Ред мисли ... (2)

 
"Your true friends are not those partying with you you for weeks, but those you could call in the middle of the night even after many weeks of parting." 



.

“Писмо до Малкия Принц”

/ автор: caribiana /

Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди – монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.

А пък Земята … бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием… Може би от срам…
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото…И така…Мълчим…/
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.
…
Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.

Източник: 

http://caribiana.blogspot.com/2009/11/blog-post_1198.html

Днес сготвих... (3)

Днес сготвих... пилешки късчета на тиган със сушени домати и риган и гарнитура - салата от настъргани моркови с тиквички. 

На това му викам бърза и питателна вечеря. Отнема 20-30 минути, а има от всичко в нея. Най-много се радвах на салатата - стана страшно вкусна. Като моркови и зеле, ама още по-сочна. Само настъргах двата зеленчука и сложих шарлан (олио), оцет и сол. Май започвам да им хващам цаката на суровите тиквички. Страхотни са и с домати, пипер и лук. :-)

Иначе пилешкото - нарязано на произволни късчета. Сложих един голям лук в тигана, а след него 3 скилидки чесън - много добре овкусяват, не просто чеснов вкус. После пилето, оставих да се задушава в собствения си сос. След 15-тина минути сложих сушените домати (да е жив и здрав свекърът!), ригана и след малко сол и черен пипер. Изключих котлона и оставих на остатъчна топлина. М-м-м... Не можах дори да я снимам! :-)

 Но пък снимах тази дъга, която ни посрещна днес отивайки на работа на летището. Беше хубав подарък! :-)

Пъпешови вариации

   Имах 2 големи пъпеша, които трябваше да бъдат спешно изядени, тъй като "заминаваха". И се отдадох на експерименти.

   Първо, реших да опитам да направя полу-суровоядско пъпешово кремче. Казвам полу, защото с агар-агар не мога да желирам, ако не е затоплено, а аз не исках да обработвам топлинно. Та използвах стандартен желатин. В блендера сложих малко вода и половин пъпеш. Бих опитала с ядково мляко също, вместо само с вода, последващ експеримент по-късно ми "отвори очите"... Прибавих желатина, както стандартно се прави, разсипах в купички и добавих стафиди, като ги разбърках, да се разпределят що-годе равномерно. Изчаках да се стегнат и сервирах поръсени със сироп от фурми, който Ники донесе от Дубай.
Ами, на всички им хареса. Нестандартно, но пък приятно.

   Второ, реших, че ще замразя ледени пъпешови кубчета за коктейли, смутита и там каквото ви дойде на ума. Ето ги и тях в употреба после...

   Накрая, откровението ми по повод едни накиснати орехи... Така и не бях успяла да намеря начин да ядем сурови орехи с удоволствие. Сухи са ми стипцави едни такива. Накиснати пък е много пипкаво да ги белиш. А имаме домашни - срамота да не ги използваме както си е му е редът. И така, реших да направя орехово мляко в блендера (предварително накиснати орехи и вода), да го прецедя през фината цедка и комбинирам с пъпеш в едно смути. Липсваше му малко сладост и добавих мед на вкус. Получи се много добро следобедно "зареждане".

   Добър апетит и приятно 'вариантстване'!



* Остатъка от цеденето на орехите пък комбинирах с маслинова паста и се получи много сносен заместител на комбинацията от извара и маслинова паста, която много ми липсва сега, когато се опитвам да избягвам млечните продукти, особено от крави произход. Освен с тиквички, много ми върви и за пълнене на сурова пиперка. Може би ще пусна дори допълнителен пост за това.

Днес сготвих... (2)

   Днес сготвих... Патладжанени пицички (ей, това ако не е име да ти върже езика на фльонга!).

   Никой у дома не обичаше патладжан. До неотдавна. Аз го възприемах като не толкова долюбваната добавка към кьополу и гювеч. А сега, вече няколко седмици подред готвя по веднъж патладжан.  У нас тази рецепта вече е хит.

   Малко предистория - Когато живеехме в Ирландия преди години хазайката ни правеше рецепта подобна на тази, но включваше едно предварително запържване на тиган с всяка филийка патладжан потопена в яйце. Можете да си представите, че това освен неполезно е и доста времеотнемащо - време, което не мога да си позволя да отделя за готвене в момента.
   Та след като бях казала тази рецепта от ирландско на майка ми на нея й хрумнала друга идея, после на мен пък му хрумна друго подобрение и така дойдохме до този вариант, който освен, че е доста вкусен, е много лесен и бих казала почти изцяло полезен. (Малко имам резерви за кашкавала, но като е от хубавите не е чак такава болка за умиране предполагам, при положение, че не се яде толкова често и количеството не е много.)
  Е, след тази дълга прелюдия, ето я и съвсем простата рецепта.

4 средно големи патладжана

             (в зависимост колко ви е голяма тавата в която ще печете)

сол

две глави лук (може и една) 

2 скилидки чесън (може и без, ама е по-вкусно с него)

голям буркан домати

              или едно купено пюре, картонена опаковка от 500 гр.
200-300 гр. кашкавал
подправки по желание


   Нарязвам патладжана на филийки, осолявам и оставям в купа да си пуснат черния сок (поне половин час). подреждам филийките върху скаричката на тостера/скара и ги пооопичам леко от всяка страна. Трябва да са поизсъхнали, но не меки. Подреждам в тавичката намазана с олио.       Междувременно в тиган слагам чесъна и лука, добавям доматите и подправките (босилек, риган, на кой каквото му харесва с домати). Последният път го правих с купено пюре и понеже се притесних дали количеството сос ще ми стигне, прибавих и замразена царевица към него още в началото - стана много добре. Оставям да се извари соса. През това време си върша друга работа (хем чакам сос, хем се пекат филийките патладжан на които не се налага да бая. :-)    След като е готов сосът и филийките са подредени в тавата, на всяка филийка слагам по голяма лъжица от соса, така че да покрие, но да не излиза извън филийката. Настъргвам кашкавала в чиния и гледам да разпределя по едно снопче върху всяко парче, а не да покривам нацяло всичко. Мятам във фурната на печене само отгоре за 15-тина минути колкото да се разтопи и запече кашкавалът. И сервирам със салатка. Ммммм...

Хубавото на това ядене е, че може да се направи "заготовката" по-рано през деня или дори предната вечер. И като се приберем да запечем само с кашкавала, докато правим салата и да седнем на масата.

Ред мисли ... (1)

Ако един сляп човек може да 'напише' творба като "Изгубеният рай" (Джон Милтън), какво ли бихме могли да направим аз и вие? 









*Това е поредица, която реших да започна от една страна, за да 'записвам' мисли, които са ми дошли в конкретен момент от деня, месец, живота като цяло, а от друга, за да ги споделя и може би чуя и ваш коментар или сходна мисъл. 





.

Език и смешки 3

 
*Установих, че този пост не е бил публикуван, но реших да го оставя така както си е бил, когато съм го написала.  


След като се прибере от работа Ники обикновено взима Ани на ръце и се разхождат из къщи. В един момент идват при мен и той сочи мен с пръст я пита - "Кой е това?" Тя отговаря: "Мама". Ако има други хора наоколо следват и въпросите поотделно кои са те, както и отговорите на Ани. Най-накрая Ники пита за себе си: "А аз кой съм?" Ани много често, като че ли съвсем нарочно с усмивка първо казва "Мама". Той се усмихва, казва "Не съм мама, кой съм аз?" и тя отговаря още по-широко усмихната "Тати!" :-)  Един ден той се прибра и Ани беше в много смешно настроение. Той я беше взел и дойдоха при мен, но с него си говорехме нещо. Ани, хилеща се, посочи мен с пръст и като погледна към него каза: "Кой това?" :-)
   Ани има една кукла от афро-американски произход (ох, тази политическа коректност съвсем не я умея...), която казва мама и тати на испански (подарък е от наши приятели в Испания) и плаче. Ани вече научи думичката за 'плаче' и когато бебето се разплаче тя казва: "паче". От онзи ден обаче реши вече и да го успокоява бебето. Гушва го и започва "шш-шшш-шш", както ѝ правя аз когато нощем е неспокойна и нещо я тормози. И накрая завършва, като казва на бебето да не плаче - "Паче не."
   Разглеждаме книжки с животни. Вече повечето от тези във фермата ги знаем, как се казват и какви звуци долу горе издават: кàва, пàсе (прасе), пѝйе, кóне, пате, зазо/зауо (зайо) и т.н. Но африканските животни са й доста трудни още. Засега само мука (маймунка) и сóне (слон) казва уверено. Питам я аз обаче за крокодила "Кой е това?", а тя най-уверено ми отговаря днес: "Зъби!" :-)