Мисли за хляба... и живота

   Тъй като започнах да отговарям на един коментар, но той провокира в мен мисли, които витаят отдавна и отговорът стана много дълъг, реших просто да го пусна в един нов пост. Конкретно става въпрос за вредата от „купешката мая” и има ли такава. А като цяло за мен тук се засяга един основен принцип с който взех много често да се сблъсквам напоследък.

   Нещата по конкретния въпрос тръгнаха от там, че прочетох една статия в която се говори за това, че купешката мая е напълно изкуствена и доста вредна. Под самата статия има много коментари в някои от които се казва, че това са пълни глупости. Четох коментарите и от всичко събрано най-много ми харесва последния отговор на Милен от 04/06/2012. За мен той съвсем отговаря на истината. За мен въпросът не е просто - вредна ли е тази мая или не? За мен въпросът е много по-всеобхватен. Въпросът е по-скоро – убеден ли съм аз, че натуралното е най-добро за мен или не?

   Лично моето мнение за всичко свързано с храненето е, че няма по-добро от суровоядството, яденето на собствено произведени и приготвени с минимална обработка плодове, зеленчуци и ядки. За съжаление обаче, в нашия свят, за мен лично това е изключително трудно изпълнимо и дори граничещо с невъзможното. Поне засега. Та, по този повод ми е напълно ясно, че НАЙ-хубаво друго няма. Обаче, тук идва сблъсъкът ми с много хора напоследък. Това, че няма НАЙ-хубаво, не значи, че не можем да се опитваме ежедневно да правим поне малки усилия към ПО-хубавото. Не може (поне за мен) това, че не се храня ИЗЦЯЛО добре, да значи, че не трябва да се опитвам да правя поне онова, което мога, за да се храня МАЛКО ПО-добре.  

   Това като общо казано до тук. Конкретно за маята - и аз в момента правя хляб с купешка мая. За мое голямо съжаление. Точно сега нямам времето, силите и психическия капацитет да се впрегна да си подредя готвенето и да си завъдя пак натуралната закваска. Убедена съм обаче, че ще го направя пак отново, може би доста скоро. И независимо от това какво казват учените АЗ ще се чувствам по-добре от това. Защото УСЕЩАМ разликата. Страшно много хора ми се смеят като им кажа, че съм убедена, че има Бог (това е друга тема, но принципът е долу-горе същият от тази гледна точка). Много хора ми се смеят и когато кажа, че от свинско месо ме боли главата. Ами - и за двете - не си измислям. Както съм виждала и виждам как Бог работи в живота ми, така и наистина, без да си внушавам, имам сериозно главоболие след всяко ядене на свинско месо, повече от 1-2 хапки. И в този ред на мисли и за маята. Като цяло имам предубеждения за всичко идващо до мен в пакетче. И защо, ако мога да си го завъдя реално, да не го направя? За мен самият факт, че от нещо на пръв поглед безжизнено (брашното) се получава нещо живо, и то само от водата и бактериите във зъдуха, ме кара да се се чувствам като един вид създател (въпреки че аз реално нищо не правя), да виждам как въздуха около мен е изпълнен с живот – за мен това е ценно. Губела съм си времето - ами да, губя го, ама то си е моето време - време, което другите губят за друго.

   Като кажа – четох еди си какво – много хора реагират с – ох, то вече сега учените какво ли не промениха, вече всички са изумели – не трябвало това, не трябвало онова. Ами то и преди много години като различни неща с които днес сме свикнали са били измайсторени или открити за първи път – сигурна съм, че е имало достатъчно хора, които са казвали и на ум и на глас, че този или онзи е луд. Много хора са смятали – Е, толкова години така сме живели, дай сега всичко да променим. Аз така или иначе съм приела, че има много неща, които не знаем и много малко неща, които са 100-процентова непоклатима истина, която няма други страни и 'странични ефекти'. Затова гледам да чета умерено, за да съм в крак новото, но и да не се втелявам в този си стремеж. И докато чета, гледам да приложа каквото успея и на практика, като следвам поне принципа, че по един или друг начин няма как нещо създадено, отделено, преработено по изкустен път, подложено на супер висока температура и пакетирано в още по-изкуствено нещо, да е по-добро от суровото, прясното и приготвено пред очите ти нещо.

   И тъй, както и за вярата, така и за храненето, че така и за ваксините дори... АЗ избирам за СЕБЕ СИ. Казвам на глас, за да имат и другите избор. Като не искат да го вярват - отговорността си е тяхна. Както е и моя за мен и детето ми. Нито ще осъждам някого, нито ще се бия в гърдите, че само аз съм права. (Или поне ще се опитвам да не го правя, макар че като видя дете заведено в Макдоналдс, трябва да си призная, че ми се повдига.)

   Та, по този повод - хайде тази вечер да хапнем една салата! J