"Мичкото" е мъничкото - всичко, било то чашка, топче, бобче.
"Мишката" е книжката, но мишката и тя е "мишката".
"Нагъзъна" е магазина от който купуваме "соти", което е същото като солети.
"Добчка" е добричка от песента за мама.
"Зайката" е зайчето от "Ну, погоди", което гледаме на "купите", което всъщност е компютъра. "Дизата" пък е телевизията, която гледа Ани, когато е при баба и дядо.
"Пецето" са принцесите от шоколадовите яйца, които Ани получава за "нагада", когато е била послушна, като разбира се обещава, че ще "шушам".
"Кисии" е Ани, когато е с рокля или нещо различно с което смята, че е красива.
"Синце" е сиренцето от баба, което Ани си хапва, а "кисето" е млякото, което мама кваси.
На филийката си мажем "суо", което е толкова обичаното масълце.
"Данчо чичо" е чичо Данчо от село. Иначе на всички казва по име, защото е по-лесно въпреки разликата от има няма 50-70 години. Понякога членува и имената, ако така е по-лесно за изговаряне - "Илкото". :-) "Аден" пък просто е Андрей от детската градина.
Когато Ани се удари винаги първо казва, че "ш-ши мини". Гадното е когато се удари някой друг, защото пак казва същото. :-) Види ли пък раничка, пъпка или нещо подобно, Ани веднага заключава, че еди кой си "има комарче".
Според Ани мама сутрин пие "кахе", а "кохите" за любимите й картофки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар