Страници

петък, 12 октомври 2012 г.

Днес сготвих... (5)


Днес сготвих... бързи пълнени пиперки и тиквички.

   Говорила съм си с много работещи майки, че понякога е много трудно да "измисляш" различни неща за готвене през седмицата, обикновено поради липсата на време и изискването да бъде направено "набързо". Аз съм на мнение обаче, че доста традиционни наши ястия имат и "бързи" варианти. Човек просто трябва да си зададе въпроса - С какво мога да опростя? Коя операция мога да пропусна? Кое не е чак толкова важно за яденето?
   Уверявам ви, много интересни идеи могат да ви хрумнат така. Та ето и моите пиперки. Стандартно първо се запържва лук и кайма, слагат се подправките и ориза, налива се доматен сок или пюре и вода, оставя се да поври, изчаква се да попие водата и чак тогава се пълнят и варят пиперките. Е, аз не правя почти нищо от това. Взимам купа, в нея нарязвам един лук и няколко скилидки чесън. Слагам каймата и доматеното пюре. Започвам хубаво да бъркам с лъжица така, че каймата да се "поразмие" с пюрето. Т.е. късчетата вече да не са слепени така добре заедно. Прибавям подправките - сол, червен пипер, черен пипер, чубрица - и ориза. Хубаво обърквам всичко. До тук работим основно в стил - "Бухвам всичко в купата". :-) Изтърбушвам си пиперките и ги напълвам, 1 см под края на пиперката, защото оризът ще се надуе. Надупчвам всяка пиперка 2-3 пъти с вилица.
   Този път нямах достатъчно пиперки. И, разбира се, реших да експериментирам. С една лъжичка и въртеливи спирални движения издълбах надълго тиквички, напълних ги и ги наредих при пиперките. Сварих ги и ммм, как ухаят само! :-)
   И за протокола - отне ми половин час при положение, че сума ти време умувах в какво да напълня останалата ми смес, докато измъдря как да стане номерът с тиквичките. И нарочно не ги обелих, а само добре ги почистих - останаха по-вкусни и не се развариха. Харесват ми, че не са изобщо пихтиети откъм текстура.
   И още нещо, това е от яденетата, които стават и за "казармено готвене". Тази вечер сготвих една цяла голяма тенджера. Значи 2-3 дни има какво да ядем. А това е доста важен момент понякога. :-)
   

Няма коментари:

Публикуване на коментар