Страници

сряда, 2 март 2011 г.

За Покълването

Още в началото си мислех да напиша за това що е то покълването и колко лесно се прави, но го оставих на заден план. Днес обаче една приятелка повдигна въпроса и реших да го опиша тук. 
Аз самата започнах съвсем наскоро да си покълвам всякакви неща и все още се уча, но мога да споделя опита и наученото поне, ако не друго. Та цялата философия е в буркани (толкова на брой колкото са и семената с които искате за започнете), марля (по-добре е от тензух според мен, защото има по-големи дупки) и ластици (каквито и да са, стига да стават на диаметъра на бурканите). 
Слагат се малко семена в буркана, отгоре се покрива с марличката и се закрепя с ластика. Пълни се с вода, разклаща се и се отцежда. Така колкото пъти сметнете че е нужно, за да се измият семената. (Ако искате вместо това може да ги измиете в гевгир и да ги сложите измити, на мен лично не ми се занимава с гевгир и затова направо така ги мия.) Накрая оставяте буркана пълен да кажем 2/3 с вода, да има както се казва. И така престоява една нощ. На сутринта отцеждате, измивате пак, но този път оставяте без вода, добре отцедени. Така се намокрят и измиват поне 2 пъти дневно, да кажем сутрин и вечер (лятото ако е много горещо може и един път на обяд). И го правите докато кълновете прорастат колкото е нужно. Във филма, който гледах, се казваше, че е добре да не се оставят да прорастват повече от толкова колкото е дълго самото семенце, но не знам защо. Не мисля обаче, че е фатално да станат и малко по-дълги. И това правило доколкото знам е само за семена като слънчоглед, жито и бобови култури. Има едни други семена на зелено-листни треви и зеленчуци, които вече се оставят да станат цели малки растения преди да се ядат. Но за мен те са цяла друга материя, с която още не съм си имала вземане даване, но и до нея ще стигнем.
Първи стъпки в покълването - жито, бяла киноа, слънчоглед
От опит тук трябва да добавя, че трябва да се внимава с количеството семена, които се слагат за едно покълване. Аз нали гледам да оптимизирам (с малко да свърша повече) и сложих много семена наведнъж, почти половин буркан. И се чудя защо толкова бавно става. После се зачетох малко и се замислих и установих, че е съвсем  логично да е така, защото нямат достатъчно пространство и са много притиснати т.е. ще прорастат много по-бавно. Та имайте го това предвид. (Ето защо от "тримата мъдреци" :-) на предната снимка, киноата в средата покълна най-добре.) 
кълновете ми от разноцветна киноа
По въпроса за покълването на ядките, четох, че всъщност е само накисване. Прави се същото като със семената, но не се чака да прорастат, достатъчно е 2 дни да се оставят да "покълват" и след това са готови.
А за тези от вас, които се чудят какво съдържат някои покълнали семена, ето едни Good Sprout News (не се шегувам!) - http://www.isga-sprouts.org/nutritio.htm

Ами - Happy Sprouting!

Салата с цвекло... и други работи

С Ники сме много въодушевени от тази салата и почти всяка вечер си хапваме от нея. Разбира се, разчупвам скуката като експериментирам със съставките. Тази вечер се спряхме на:

цвекло
моркови
      до тук тривиално, но
тиква (сурова)
1 малък червен лук
сок от 1 грейпфрут
слънчогледово семе (накиснато от предния ден, леко покълнало)
Интересно нали? А и много вкусно. За който не може без солчица и зехтин може да си добави, за нас без тях е дори по-хубава. :-) 

Онзи ден пък салататa ни изглеждаше така:

цвекло 
моркови
покълнало слънчогледово семе
кълнове от киноа
половин лук
сок от 1 лимон

Общо взето тази салата има толкова варианти, колкото въображение има човек. 

С две думи - вкусно и здравословно, а смея да отбележа - радва и окото!