В Англия опитах нещо, което ми беше представено като най-доброто cole-slaw. Беше различно, но въпреки това вкусно. Освен традиционните зеле, моркови, лук и майонеза, имаше и стафиди.
Тъй като първия рожден ден на дъщеря ни наближава и ще имаме доста гости наведнъж, трябваше доста да мисля какво меню ще да приготвям. И то да мисля, да мисля, най-много салатите трябваше да реша, защото основното е ясно, месо в бавната тенджера и картофки за гарнитура, това поне се знае, че ще се хареса на всички. Още не съм се престрашила да експериментирам за гости много с основното, защото все ми се пада някой нещо да не яде.
Та умувах ги салатите и много ми се прияде едно табуле. И го включих в списъка. После обаче ме зачовърка отвътре защо не знам друга залата с булгур, или поне не съм правила такава. На всичкото отгоре табулето все го пишат, че се правело с накиснат булгур, а не с варен. А пък аз все не се осмелявам да пробвам така. И още същата вечер накиснах един булгур. То пише за час, два, ама на мен ми се стори много твърд все още и го оставих цяла нощ. На сутринта вече ставаше за ядене, ама сега какво да го правя я? С какво да го комбинирам?
Първо го изцедих и го сложих в една купа. Реших, че все ще го избистря по някое време. И така тази салата всъщност се прави през целия ден. (Хубаво, че още беше по-хладно...) Чакаше вдъхновение. Първо реших, че едни кисели краставички ще се вържат добре с булгура. После поумувах - нямаше и суров зеленчук. След малко чудене, морковите ми се сториха много тривиални - спрях се на тиква. Смело напред... Настъргах я и прибавих. След това погледнах към семената и слънчогледа сякаш направо ми кимаше да го сложа. Поръсих шепа, две. На този етап пък ми се струваше много суха салатата и я обърках с бадемовата майонеза - не сложих много, колкото да даде вкус и 'влага' :-). Опитах пак и ми липсваше само още нещо като че ли, нещо по-остро, по-пиперливо или просто... аха, лук. Нарязах на ситно една малка глава. И тук вкуса толкова ми заприлича на колсло вече, че не се стърпях и хвърлих вътре и малко стафиди. Салатката се хареса дори на баща ми, който е с МНОГО консервативен вкус и разбирания. Дори той отсече - "Не е лоша". Като го попитах според него какво е оранжевото в нея, той каза - "Е, това е лесно - моркови." "Да, ама не," ухилих се аз. Единственото, което бих променила следващият път е да опитам да бланширам булгура. Не да го варя, а само да го залея с гореща вода. Мисля си, че така ще стане по-"влажен" и може би това ще обогати още малко тази салата.
