Откакто Ани се роди, на дневен ред излезе и бебешкото готвене в нашия дом. Как, кога, с какво, в какво, колко... Въобще - свят да ти се завие. Никак не е лесно и съчувствам на всяка мама, която е на този етап в момента. Желанието и старанието да дадеш най-доброто на детето си взимат своя данък върху спокойствието на майката (най-вече на нейното що се отнася до храненето).
След доста месеци умувания, пробвания и търсения изработих някаква система за себе си, която ми се ще може би да бях измислила по-рано. В началото беше сравнително лесно - кашите и пюретата са еднокомпонентни и няма какво да експериментираш или разнообразяваш. После обаче си е мъка. Аз изработих следния принцип за себе си:
1. Готвех й основното пюре веднъж на два или на три дни. Знам, че много от вас ще направят забележката, че най-добре е всеки ден. Да, така е. Само че аз работех 2 различни неща, които не можех да си позволя да прекъсна и вместо да направя компромиса с това да я записвам на детска кухня, аз реших да го направя с всекидневно прясната храна. Лично аз не смятам, че: 1. даването на съмнително месо, бяло брашно, нишесте, обикновено рафинирано олио; 2. добавянето на краве мляко в почти всичко; 3. липсата на зеленолистни зеленчуци или 4. даването на пюре от бурканче от магазина, било то и 3 лева едното и с огромен надпис Био - е по-добро хранене за детето, та макар и било то прясно приготвено. И аз съм давала пюрета от бурканче, но определено не се гордея с това и смятам, че е било минус и моя слабост, за да ми е по-лесно в един момент. Не налагам мнението си на никого, но се опитвам да насърча майките, които имат желание да готвят на детето си сами, че има начини. И не е чак толкова трудно.
2. Един път готвех с месо, един път с риба, един път постно. Тъй като Ани си е месарка от малка и постните хич не ги обичаше гледах да разнообразявам месата. Взимахме по един цял заек от едно село, разделях го на малки порцийки наведнъж целия и ги замразявах. Така винаги ми беше удобно да имам готово месо, което да сложа в тенджерката. Същото правех с по едно пиле, пак взето от село, този път от баба ми. Ако ми попаднеше и домашно пуешко, веднага ставаше на порции за Ани. Същото и с телешко, но се оказа, че то е сред противопоказните храни на Ани заради дерматита и се наложи ние да си изядем порцийките. :-)
3. Бях си купила една тенджерка специално за Ани. Тя беше достатъчно малка за 2-3 яденета, но и достатъчно малка, за да не се оливам с количеството, ако се отплесна.
4. Всеки път редувах различен въглехидрат - картоф или вариво. Мелех всичко каквото ми дойде на ум - елда, киноа, просо, ориз, камут, спелта, нахут. Аз не можех да давам на Ани леща, но една моя приятелка готвеше често на момченцето си например. Мисля, че предимно червена леща, че е обелена и много полезна.
5. Слагах тенджерата на котлона с малко вода и започвах да прибавям последователно всичко - месо или риба (ако има), зеленчуци (от по-твърди към по-меки) и накрая смляния въглехидрат (уж като за сгъстяване). Спирах котлона и винаги гледах да завърша с нещо зелено, което прибавям последно на изключен котлон. Ако е магданоз, го режех по-ситно, защото остава по-твърд, ако е спанак или лапад ги пусках и на цели листа, защото топлината и пасирането са им достатъчни. Когато имах броколи или тиквичка, правех пости същото и с тях. Добавях ги нарязани в края на готвенето, с най-много 1-2 минути топлинна обработка, останалото го свършваше пасатора и остатъчната топлина в пюрето. Не се притеснявайте да пасирате, докато е още твърдо, защото миниатюрните парченца ще си омекнат идеално в последствие.
6. Вместо вода понякога добавях домашен почти безсолен доматен сок, без люспи и без семки.
7. Солта (когато вече се прибавя сол в пюретата, не от самото начало разбира се) беше задължително или морска , но на кристали, за да съм сигурна, че е такава, или хималайска (розова, каменна сол) - пак на кристали.
8. Преди пасирането, но на задължително изключен котлон, слагах 2-3-4 лъжици студено пресован зехтин. Може да ви се струва, че ще стане мазно или ще стои отделен - нищо подобно, омесва се идеално в пюрето. Дори да ви струва, че миризмата е силна в момента, когато изстине до температура за хапване - вече не е така.
9. Не се притеснявах да слагам в пюрето неща, срещу които съществува едва ли не 'стигма' в правилата за детско хранене, според някои хора. Примери: лук, чесън, маслини, коприва и т.н. Дори напоследък опитах да сложа мъничко чесън в края на готвенето. Ани беше хремава малко и реших, че ще се опитам да 'пробутам' някой естествен антибиотик. Сложих 1-2 скилидки. Миризмата на чесън остана и след пасирането и остатъчната топлина, което значи, че и 'хубавото' все пак е била там в голяма степен. Личеше си, че й е странно на вкус малко, но определено не се противеше чак. Дори съжалих, че не съм се сетила да опитвам по-рано. Но пък на нас ни беше забранен и чесънът заради пустият дерматит, та чак сега след 2 годинки, когато вече очевидно надраства този проблем се сещам да експериментирам и с него.
10. Накрая пасирах всичко още горещо и веднага напълвах 2 бурканчета, като затварях плътно капачките. Оставях да изстинат (понякога ги обръщах с капачката надолу, понякога не. Изстинали ги слагах в хладилника за следващите 2 дни. Останалата 1 порция давах веднага, винаги гледах да готвя пюрето като наближава хранене, разбира се.
11. Плодовите пюрета правех по същия начин - 1-2 плода, мъничко вода, на котлона, прибавям елда или ориз накрая за сгъстяване и пасирам. Винаги, когато имах възможност да дам суров плод - го правех. Ние бяхме доста ограничени в това кои можем да ядем, заради дерматита, но се справихме някакси.
12. Една от най-честите закуски на Ани, която и досега си хапва е така нареченият 'porridge' - овесена каша сварена при съотношение 1 овес : 3,5 вода плюс щипка сол. Затова и не споменах овесените ядки като възможен сгъстител по-горе. Просто при нас те влизат в друго ядене. Та, оставя се да заври, ври не повече от минута (за толкова малко количество), разбърква се и се оставя да се поохлади. Когато достигне температура за консумация се слага малко кафява захар - мусковадо (има я във всеки супермаркет вече и в България) и малко канела. За възрастни или по-големи деца става супер и като се прибавят и малко стафиди и кашата постои малко с тях, да набъбнат.
13. И накрая да кажа, че за мен лично вкусовите качества се заформят още от бебе. Има изследвания, че дори от утробата започвало формирането още, в зависимост какво яде майката. Дали е така или не - не мога да кажа със сигурност, НО според мен децата не бива от бебета да се оставят да имат кой знае какви прищевки на тема какво ще ям и какво - не. За КОГА и КОЛКО е отделен въпрос - там е най-добре да слушаме тях определено. Но аз лично не съм отстъпвала много много на тема КАКВО ще е то. Освен ако, разбира се, не видя, че детето е тотално отвратено и наистина не му понася даденият вкус. Но това се е случвало много рядко. Обикновено ключът е бил в правилната занимавка, защото за моята дъщеря храненето винаги е било или активен процес (ще цапам и мажа всичко и всички) или пълна загуба на време, която не бих желала да толерирам. Дълго време се хранехме с филмчета, за да яде нещо различно от прищевките си (солети, бисквити и тем подобни глупости). И на мен ми беше трудно да го преглътна, защото това ми се струваше като най-ужасния ми кошмар понякога, НО пък мога да кажа на онези, които бяха много притеснени за нас, че въпреки това, Ани не стана телеман и вече не яде с филмчета, защото порастна и гледаме да възпитаваме у нея интерес и апетит към храната.
Ами май е това, дано съм била полезна или поне да съм ви дала идеи и материал за мислене, за да достигнете и вие до вашата формула. Успех и не се отказвайте, дори да се провалите веднъж дваж! Practice makes perfect, както се казва. :-)
Та, да започнем с блата. Направих го от сместа, която ползвам да направя бонбони (от предната публикация) - кокосови стърготини, какао и фурми. Притиснах добре сместа във форма за торта и подравних. Оставих в хладилника да стегне. Като цяло тортата се прави бързо, само че няколкото стъпки са разкъсани от време за изчакване да стегнат отделните блатове.
