http://vbox7.com/play:c4ace196
.
четвъртък, 31 март 2011 г.
Слушаме ли?
Едно кратко, но съдържателно видео за родители, а и не само. Коментарът е излишен. Благодарности на Яни!
http://vbox7.com/play:c4ace196
http://vbox7.com/play:c4ace196
сряда, 30 март 2011 г.
Как се прави ориз за суши
Оризът за суши всъщност не е кой знае какъв специален вид. Ако решите да си правите суши няма никакъв смисъл да си купувате от онзи скъпия ориз в картонена кутия на който пише "Ориз за суши". Е, ако искате да сте съвсем оригинални и държите всичко да е от Япония, в някои специализирани магазини продават японски ориз за суши. Но да отбележа - това не е нито дивия ориз, нито някакъв азиатски вид с дълго зърно. Оризът за суши е с къси, по-обли зърна, на мен най-много ми прилича на нашия бисерен ориз. Затова аз купувам какъвто и да е вид стига да е с къси зърна. Този, който ще ви покажа тук изглеждаше добре, но нещо много му се начупиха зърната при миенето, а щях да имам гости и нямаше как да правя нов. Та, да пристъпим към същинската част.
1. Първата много важна стъпка при приготвянето на ориз за суши е миене. Слагаме желаното количество (за 4-ма души би трябвало да са достатъчно около 3 чаши ориз, но аз правя по повечко и слагам цял пакет) в един гевгир/цедка и взимаме съд, на който гевгирът пасва, най-добре тенджера. Ако има как да е с две дръжки и да си стои сам на тенджерата, така ще ви е най-удобно. Но става и с цедка с една дръжка. Оризът трябва да се мие, докато водата, която изтича през него е що-годе чиста и ясна. Между всяка смяна на водата е добре да се разбърква и претрива с ръка, за да може при търкането едно в друго зърната да свалят излишното нишесте.
2. Когато оризът е добре измит трябва да се остави известно време да изсъхва (аз го оставям в гевгира) за около 30 мин. През това време можем да направим "подправката" за ориза. Към 1/3 чаша оризов оцет се прибавят 3 супени лъжици захар и 1 чаена лъжичка сол. Tова се слага в тенджерка и се загрява на котлона, докато се разтопи захарта. Не трябва да завира! Щом захарта се стопи се маха и се оставя да изстине.
3. След като е поизсъхнал, оризът се слага в тенджера с вода в съотношение 1:1,1 т.е. количеството на водата е само с 10% повече от това на ориза. Това е по японската технология. Не мен лично обаче това ми се струва малко и слагам по 1,5 чаши вода на една чаша ориз. Моята приятелка Анита, която също прави суши слага мисля дори по 2 чаши вода на една чаша ориз. Но не прекалявайте. Слага се на котлона и докато завира може да се поразбърква, но веднъж заври ли не трябва да отваряте много капака. Оризът се вари на тих огън, докато водата се попие. В зависимост от количеството ориз, което правите това може да отнеме от 5 до 10 минути средно. Това за мен е най-трудната част, хем да не го прегоря, хем да е попил водата. Но с времето човек започва да ги усеща тези неща. Щом смятате, че е готов, отваряте, разбърквате веднъж, затваряте и оставяте да престои около 10-20 мин.
4. Изсипвате ориза в купа, която е най-желателно да е дървена и с плоско дъно. Аз за щастие имам такава, преди време си бях купила за салати, защото много обичам дървото. Тя е различна от японските, защото те са плитки и с много широко дъно, но смятам, че върши достатъчно добра работа. Не трябва да се използва метална купа, защото оризът реагирал с метала (казват японците). Предполагам, че ако нямате дървена тогава най-добре пластмасова. Изсипвате и подправката към него и започвате да го бъркате с движения подобни на рязане с нож. Бърка се с дървена шпатула, най-добре ако имате леко заострена отпред (такива са японските), но и да нямате, предполагам че е почти същото с нормална дървена шпатула за готвене. Бъркането е много забавно, защото трябва с една ръка да бъркаш (все едно режеш с нож), а с другата ръка да вееш с ветрило ориза. Не се шегувам! За това, разбира се, си има причина - така оризът става лъскав и изстива по-бързо, докато се бърка.
5. Оризът ви за суши е готов! Трябва да е станал много лепкав и да е с леко кисело-сладък вкус. Най-добре е да се използва веднага, но ако трябва да почака се покрива с навлажнена кърпа, докато сте готови да завивате суши.
понеделник, 28 март 2011 г.
Печено месце
Онзи ден ми дойде на ум да спретна една мръвчица във фурната. Дано не прозвучи много наперено, ама на мен лично ми хареса наистина как се получи. Просто страшно вкусно ми беше. Не очаквах честно казано. Идеята е от Руло "Стефани" донякъде, но повечето е всъщност от английския вариант за така наречения "meat loaf" ( в превод нещо като хляб от месо). Съставките се различават обаче и от двете. Като начало използвах пилешка кайма, около 400-500 гр. (най-накрая успях да намеря едно място, където да ми я смелят от месо пред мен). Прибавих и 100 гр. суха соева кайма (накисната в подсолена вода предварително и после изцедена от водата, със стискане). Сложих и един лук нарязан на ситно. Подправих с черен пипер, чубрица, червен пипер и кимион. Омесих всичко заедно с едно яйце. Винаги, когато правя кюфтета и каймата ми стане по-рядка/течна (обикновено се случва така, когато правя кюфтета с елда или нещо друго подобно в опит да бъдат по-здравословни) прибавям пшенични трици или ако нямам, дори овесени трици, може и пшеничен зародиш, за да "попие" рядкостта. В този случай сложих малко пшенични трици. В тавичка застелена с фолио капнах мъничко олио да не залепва месото. Застлах с 4 ивици суров бекон. Разстлах половината от сместа. В средата наредих ивици кисела краставичка и морков (имах случайно от туршия, иначе мислех да е суров). Сложих останалата част от сместа и постлах още 4 ивици бекон отгоре като по крайщата го застъпах с долния. Изпекох във фурна с лист фолио отгоре за около 30-40 мин. Леко трабва да поизстине, за да се реже добре. Може да се яде и напълно студено, да се сложи в сандвич или към салата. Да ви е вкусно!
неделя, 27 март 2011 г.
Салата с ориз
събота, 26 март 2011 г.
Един страхотен блог
Открих един страхотен блог днес. На английски е, но сигурно доста ще "крада" рецепти от там.
петък, 25 март 2011 г.
Изварена изненада - лек и вкусен обяд
Още един мой любим 'пълнител' за сандвичи (от sandwich filler) от серията "Какво да сложим на филията" - извара с маслини. Преди купувах маслините и сама си ги пасирах, но тия дни се измързелявих и си купуваме готова маслинова паста. Струва ми се достатъчно истинска, макар че може и да греша. Обърквам добре с изварата и готово. Държа си тази смес в хладилника поне седмица без проблем. Върви прекрасно на филийка, в някакъв сандвич, дори без други пълнежи. Добре пасва и на моите оризовки, както и на другия ми заместител на хляба - прясното зеле.
Опитайте, няма да съжалявате!
четвъртък, 24 март 2011 г.
Табуле
Една от салатите, които ми станах любими напоследък. Доколкото знам това е азиатска салата, за точната оригинална рецепта не мога да коментирам, тези които намерих варират доста, явно всеки както си я модифицира. Основните съставки са булгур (аз го накиснах с гореща вода по препоръка на Яни и съм много доволна как се получи), пресни домати, пресен магданоз (тук се мери във връзки, а не в стръкчета, защото той е основна съставка, а не подправка), сокът от един лимон, един нарязан лук. Всичко се обърква и се оставя да престои поне някой час в хладилника, да се омесят вкусовете добре. Едно време в Халите в София на втория етаж правеха такава салата и им беше много хубава. Но мисля, че не беше с булгур, а нещо друго, приличащо повече на парченца юфка, което така и не можах да разбера какво е.
сряда, 23 март 2011 г.
You say a soup and I say a salad. You say...
От как се помня в нашето семейство се яде салата от домати, лук и сирене. Ще кажете - е какво му е странното? Ами странното е, че доматите не са пресни, а стерилизирани, иначе казано - от буркан или консерва. И салатата всъщност не е точно салата, а по-скоро студена супа.
Както и да я наречете обаче, за мен това си е класика като вкус. И сега често си я правя и си я излапвам с лъжицата. За онези които ядат хляб - върви много добре. Ако сте като мен - само с лъжицата и 'мааайте', докато свърши. :-) Дано ви хареса!
Супа за работа
Ники обича да взима храна от вкъщи със себе си за обяд на работа. Така не му се налага да се съобразява с колегите си кой кога ще обядва, не му се налага да мисли къде и какво ще яде, знае какво има в храната му, яде по-разнообразно, а и в повечето случаи излиза доста по-евтино. Имахме обаче проблем с това, че трябваше да е най-вече по-суха храна, защото там няма къде си я стопли. Напоследък обаче, 'откраднахме' идеята на едни наши чуждестранни приятели и използваме най-обикновен термос за течности за целта. Оказа се, че върши прекрасна работа. Ако сипя храната вряла дори му се налага да чака да поизстине, когато го отвори. Вече успешно сме изпитали как става със супа, а дори и тази седмица с кебап. Когато е супа му я пасирам, за да му е още по-лесно. Днес му сготвих една такава супа, която споделям с вас и до края на работната седмица няма да го мисля. Голям кеф!
Тези супи са гениален начин да 'очистя' хладилника, защото слагам какъвто зеленчук ми дойде пред очите. Взимам тенджерата и пълня наред. Като ще я пасирам не ми се налага и да я режа на по-дребни парченца и има по-малко занимавка.
Днешната супа се състоя от една средна глава броколи, солидно парче тиква, 2 стъбла целина, един лук, 4-5 скилидки чесън, 2-3 картофчета за вкус, пулпата от 2 моркова и 2 ябълки*, мъничко олио, подправки - червен пипер, черен пипер, чубрица, кимион**, морска сол.
След като стана готова така добре ухаеше, че не се стърпях да си сипя една купичка и на мен. Докато беше още много гореща сложих овесени ядки, които се накиснаха добре, докато стане време да я ям. Беше ми много вкусно. :-)
*Отскоро правя сок сутрин на Ани преди закуска - морковче и ябълка. Най-накрая имам известен успех с това да я накарам да пие сокове, та дано продължаваме в този дух. Естествено пулпата ми е много неприятно да трябва да я хвърля. Суровоядците я използват в своите крекери и хляб изсушени в дехидратор, но докато успея да си набавя такава машинка, се чудех по какъв начин да я употребя. И днес го открих!
**Напоследък се опитвам да експериментирам и с някои различни подправки и сега на дневен ред ми е кимиона. Ще го видите да присъства в много рецепти тук най-вероятно. Страхотно мирише просто. Пристрастяващо някак.
Тия дни имахме гостенка от Англия и тя ни направи къри в индийски стил. То вече е станало до голяма степен част от английската ежедневна кухня (да не кажа традиционна хайде), разбира се в поангличанчения му вариант. Ние сме му големи фенове. В него се използва доста кимон... Мммм!
Един вълнуващ разказ
Въпреки умората си обаче, реших да се поровя из любимите си български суровоядски сайтове. Има нещо различно в тях, нещо простичко, естествено и гениално, което откривам във всички тях. Вдъхновяват ме тези хора и ме карат да им завиждам. На живота и на живеца, който имат.
Докато се ровех, някакси попаднах на ето този сайт и по-конкретно на този разказ -
Въпреки, че бях страшно уморена, го прочетох на един дъх. Удивително разказана история... Като изключим рейки отклоненията и някои други богословски несъгласия, които имам - ей това искам и аз да изживея един ден. След безумното и мъчително раждане на иначе прекрасната ми дъщеря, си пожелавам поне още едно детенце, което този път да се появи на бял свят с поздрав за добре дошло, вместо да бъде посрещнато от самота, стерилност и намусени лица.
Дай Боже всекиму! (или по-скоро на всяка от нас...)
събота, 19 март 2011 г.
Салата с кълнове от люцерна 2
Още една вариация с люцерната, но с малко по-млади кълнове, около 4-ти ден.
Сложих морков, тиквено семе, чесън и кълновете. Тази комбинация ми беше предложена с майонеза, но ми беше свършила. Овкусих само с оцет този път.
петък, 18 март 2011 г.
Салата с кълнове от люцерна
Свежо и вкусно!
четвъртък, 17 март 2011 г.
Кълновете от люцерна
Няма как да не ви споделя невероятните кълнове от люцерна...
Това са много уникални семена за мен. Само за 5 дни от 3 лъжици семена се получи цял буркан кълнове.
Следвах указанията на пакетчето, което си купих от Пикадили. Но се оказа, че 3 лъжици са малко множко и препоръчвам да се слага само по 1-2 на буркан. Иначе всичко си е по указанията. Накиснати за една нощ, миене по 2 пъти за денонощие. Особеното е само, че първите три дни трябва да са на тъмно, а следващите два дни да са на открито. Имат много лек вкус и много свежа текстура. Опитайте, няма да съжалявате!
сряда, 16 март 2011 г.
Тортааааааа
Вчера прекрасното ни детенце стана на 1 годинка. Леле, къде отлетя това време...
Малката голяма Анита е нашето огромно и неизмеримо благословение. Събрахме приятелчета и отпразнувахме подобаващо с голяма торта, направена от моята братовчедка Славена, която сега учи сладкарство. Аз уж помагах, но май по-скоро се пречках и мъдрувах, отколкото нещо друго, но въпреки това вкусният резултат е налице. Всички много я харесаха и дори моят мъж, който не е от хората дето много се ентусиазират от храна, а камо ли от торта, за целия ден изяде цели 4 парчета! И коментираше колко била лека и вкусна. :-)
понеделник, 14 март 2011 г.
Праз + Сирене + Кисело мляко = Салата!
Тази салата винаги е била голям хит у нас. Майка ми изнамери рецепта за нея с майонеза преди години и след малко домашно "нагаждане" на вкуса - разбирайте смяна на майонезата с кисело мляко :-) - стана наистина любима на нашето семейство.
Единственото, което ви трябва е точно праз, сирене и кисело мляко. Аз обикновено нарязвам един голям праз (как ще го нарежете си е по ваш избор, аз обикновено го режа през средата надълго и след това на тънички полумесеци, този път на снимката ми се прииска да има друг вид и го направих на четвъртинки и след това по-широки парченца). Към него слагам около 200 гр. сирене (за щастие ние взимаме козе сирене от село, но много хубава става и с краве сирене). Прибавям и една кофичка кисело мляко (може и повече, зависи каква консистенция ще ви хареса). Бихте могли да добавите и майонеза, но според мен няма нужда изобщо. И после бъркате и това е! Хапвате си на филийка, със сухарчета или само като салата - много свежа комбинация.
събота, 12 март 2011 г.
Прилича на cole-slaw, ама не е... Що е то?
В Англия опитах нещо, което ми беше представено като най-доброто cole-slaw. Беше различно, но въпреки това вкусно. Освен традиционните зеле, моркови, лук и майонеза, имаше и стафиди.
Тъй като първия рожден ден на дъщеря ни наближава и ще имаме доста гости наведнъж, трябваше доста да мисля какво меню ще да приготвям. И то да мисля, да мисля, най-много салатите трябваше да реша, защото основното е ясно, месо в бавната тенджера и картофки за гарнитура, това поне се знае, че ще се хареса на всички. Още не съм се престрашила да експериментирам за гости много с основното, защото все ми се пада някой нещо да не яде.
Та умувах ги салатите и много ми се прияде едно табуле. И го включих в списъка. После обаче ме зачовърка отвътре защо не знам друга залата с булгур, или поне не съм правила такава. На всичкото отгоре табулето все го пишат, че се правело с накиснат булгур, а не с варен. А пък аз все не се осмелявам да пробвам така. И още същата вечер накиснах един булгур. То пише за час, два, ама на мен ми се стори много твърд все още и го оставих цяла нощ. На сутринта вече ставаше за ядене, ама сега какво да го правя я? С какво да го комбинирам?
Първо го изцедих и го сложих в една купа. Реших, че все ще го избистря по някое време. И така тази салата всъщност се прави през целия ден. (Хубаво, че още беше по-хладно...) Чакаше вдъхновение. Първо реших, че едни кисели краставички ще се вържат добре с булгура. После поумувах - нямаше и суров зеленчук. След малко чудене, морковите ми се сториха много тривиални - спрях се на тиква. Смело напред... Настъргах я и прибавих. След това погледнах към семената и слънчогледа сякаш направо ми кимаше да го сложа. Поръсих шепа, две. На този етап пък ми се струваше много суха салатата и я обърках с бадемовата майонеза - не сложих много, колкото да даде вкус и 'влага' :-). Опитах пак и ми липсваше само още нещо като че ли, нещо по-остро, по-пиперливо или просто... аха, лук. Нарязах на ситно една малка глава. И тук вкуса толкова ми заприлича на колсло вече, че не се стърпях и хвърлих вътре и малко стафиди. Салатката се хареса дори на баща ми, който е с МНОГО консервативен вкус и разбирания. Дори той отсече - "Не е лоша". Като го попитах според него какво е оранжевото в нея, той каза - "Е, това е лесно - моркови." "Да, ама не," ухилих се аз. Единственото, което бих променила следващият път е да опитам да бланширам булгура. Не да го варя, а само да го залея с гореща вода. Мисля си, че така ще стане по-"влажен" и може би това ще обогати още малко тази салата.
петък, 11 март 2011 г.
Риба тон за лекото ежедневие
Една наша любима комбинация за сандвичи, открита в зелена Ирландия - риба тон, лук и майонеза.
Там те намазваха филийките на сандвича с малко майонеза, слагаха рибата тон направо върху нея, а след това нареждаха лук нарязан на тънки шайби и затваряха с втората филийка.
Аз обаче се изхитрих и един ден обърках всичко, като на салата, и то взе, че стана още по-апетитно. Оттогава си го правим често. Вече, разбира се, е само със суровата бадемова майонеза. Пасват си прекрасно. Тъй като аз не ям хляб - добрите стари оризовки ми вършат много добра работа за един бърз, вкусен и смея да добавя, здравословен обяд.
Дано ви хареса и на вас!
* Чудя се каква салата мога да спретна на тази основа. Ама още не мога да реша кой зеленчук (или зеленчуци) ми се вързва най-много с рибката и лука. Да имате предложения?
четвъртък, 10 март 2011 г.
Една простичка, но МНОГО вкусна салата
Просто настържете в една купа моркови, кисели краставички и чесън (на вкус), хвърлете малко кълнове от ръж и накиснат слънчоглед, добавете няколко лъжици от сока на краставичките, за да не ви е сухо, и грабвайте лъжицата.
сряда, 9 март 2011 г.
Футомаки суши вариации
Най-накрая ни пристигнаха водораслите за суши от Корея. Във възторг сме! Толкова обичаме суши, а тук корите нори са толкова скъпи... От Южна Корея ги поръчахме много евтино, пристигнаха без проблеми и в отлично състояние. И снощи пирувахме - футомаки вариации с пушен лефер, пушена пъстърва, краставица, моркови, авокадо, сусам и т.н. Итадакимасу! (Добър апетит! на японски)
Страхотен здравословен ресторант! И с добри цени!
Ех, софиянци, пак вие намазахте... Днес случайно попаднах на този здравословен ресторант в София -
Менюто изглежда повече от впечатляващо, а приятна изненада бяха и достъпните цени. Имам ли път към Шоплука задължително ще го посетя.
Предлагат и собствено производство продукти - сейтан (направен от соя) и темпе (направено от пшеничен глутен). Ето тук има повече за тях -
За щастие има магазини и във Варна в които се продават, така че веднага щом имам път към тях ще 'изследвам' що за чудо е това. Разбира се, ще споделя и с вас.
вторник, 8 март 2011 г.
Старата салата на нов глас
Спретнах набързо една салата от печени пиперки (за софиянци - да, за чушки става въпрос) с много чесън и оцет. И за да разнообразя в сурово-здравословен стил добавих и кашу накиснато за около 1-2 часа във вода. Паснаха си много добре. Салатата бе омахана за нула време.
Кашуто произхожда от Виетнам. Всеки виетнамец би казал едно Ăn ngon nhé за Добър апетит! при вида на тази салата.
Последствия от неправилно хранене (в зародиш)
Един факт, който ми направи впечатление днес:
Британски учени смятат, че неправилното хранене на майката по време на бременността влия върху ген, който отговаря за производството на инсулин в тялото на детето, като това може да доведе до проблеми в по-наттаъшния му живот, например диабет.
Интересно до какво ли още трябва да открием, че води неправилното хранене, за да започнем да обръщаме истинско внимание на това, което ядем?
понеделник, 7 март 2011 г.
Круша и авокадо?
Лек пухкав крем. Без варене или водна баня. Свеж и прекрасен.
Просто разбийте една круша с половин авокадо в блендер/чопър.
Ако имате желание може да поръсите с шоколад и да гарнирате със свежа мента.
На мен този път ми потъмня много бързо. Използвах круши Доайен, със сорт Конференс ми оставаше много свежо зелено за по-дълго. Но независимо от цвета вкусът не се променя.
неделя, 6 март 2011 г.
Салата с китайско зеле
Още една салатка ще ви споделя днес. Тя се е превърнала в моя запазена марка и честичко присъства на трапезата ни. За разлика от другите неща, които биха се сторили твърде странни на някои по-голeми традиционалисти, мисля че тази салата би спечелила дори и тях. Освен това е супер лесна и се приготвя много, много бързо, защото повечето от нещата са предварително готови. Необходими продукти:
1/2 китайско зеле (смешното за мен е, че на английски му викат "Chinese lettuce", в буквален превод "китайска маруля")
1 консерва царевица
1 бурканче мариновано цвекло в оцет (в Кауфланд продават малки бурканчета с готово нарязано на кубчета цвекло, аз използвам от него)
майонеза на вкус (за нас вече суровоядска, разбира се)
сол на вкус
Останалото е простичко. Зелето се нарязва на малки парченца. Аз лично го омачквам малко въпреки че е доста по-сочно и крехко от обикновеното зеле, така то попива по-лесно от вкусовете на другите съставки и се обърква по-добре с майонезата. Царевицата и цвеклото само ги изцеждам и изсипвам в купата. Прибавям майонезата (не голямо количество, обикновено 2-3 лъжици за една цяла купа салата). И обърквам. За който не иска да слага нито суровоядска, нито магазинна майонеза, има вариант и да си я овкуси с олио и оцет предполагам, но не гарантирам какъв ще е вкуса. Аз веднъж я бях направила само с оцет мисля и ставаше, но човек има усещането, че нещо липсва. За мен това беше майонезата.Аранжировката е въпрос на фантазия.
За Добър апетит! китайците казват - mànmàn chī! - което означава - яж бавно! :-)
събота, 5 март 2011 г.
"Спанилата" - вкусна салата със спанак
Тази вечер бяхме на гости у братовчедка ми Мира, нейния съпруг Краси и сина им Гаврил. Прекарахме си страхотно. Те са невероятни кулинари (готвачи са и двамата) и от тях само имам какво да науча. Мира беше спретнала богата трапеза с големи вкусотии. Наистина преядох, ама с кеф, защото всичко беше и супер здравословно. Една от салатите й ме грабна страхотно и реших, че просто трябва да ви я споделя.
 |
| "Спанилата" от Мира Иванова |
Нужни са ви:
суров спанак
моркови
портокал
ролца от раци
риба тон
сусам
суров слънчоглед
(последните две препоръчвам да накиснете във вода предварително)
за дресинга:
изцеден лимон
зехтин Предупреждавам - направете си голяма купа, защото просто няма да можете да се спрете. Толкова е вкусно!
*Спанакът произхожда от Персия, така че ви пожелавам
Добър Апетит! на персийски...
Добър Апетит! на персийски...
Хайвер от кашу
Бях обещала доста отдавна, че ще публикувам рецептата за това, което ние нарекохме хайвер от кашу. Всъщност намерих тази рецепта, докато търсех рецепта за суровоядска майонеза, но на нас този й вариант не ни се вписа в идеята за майонеза, та решихме да го наречем суровоядски хайвер.
Ето и рецептата:
Необходими съставки:
1 чаша кашу, накиснато за поне 1-2 часа и отцедено
1/2 ч.л. червен пипер
2 скилидки чесън (малки)
1 ч.л. лук на прах
3 с.л. сок от лимон (аз нямах и го направих с ябълков оцет)
1/4 чаша зехтин
2 с.л. вода (количеството варира според нуждата, аз сложих малко повече, че ставаше много гъсто)
по желание:
2 с.л. нарязан на ситно магданоз (аз нямах и не сложих)Всичко освен магданоза се изсипва в блендер и се пюрира, докато не се получи гъста плътна маса. Магданозът се прибавя по желание след това. Може да се съхранява в хладилник до една седмица.
Според нас се получи нещо много вкусно, което ние използваме за намазване на сандвичи, крекери, оризови блокчета, като дип (сос за топене или намазване) за зеленчуци и т.н.
Добър апетит! :-)
петък, 4 март 2011 г.
Пилешки дробчета... (with a twist)
Това е една хипер-мега-супер експериментална щуротия, която ми дойде на ум вчера. И реших да я изпълня. Менюто за вечерта беше пилешки дробчета - an all-time favourite в нашия дом. И тъй като бях на тиквена вълна ме осени тази смахната идея. Е, оказа се, че не е толкова смахната все пак. Двата вкуса си допаднаха изненадващо добре.
 |
| Порция 1 |
Убедена съм, че много от вас се смръщиха веднага щом видяха снимката. Също така убедена съм и че много от вас никога няма и да си помислят да направят тази рецепта. Но ако все пак съберете кураж да го пробвате или да съчетаете тези два вкуса под друга форма, няма да съжалявате.
Ето какво направих аз - Отрязах една тиква "цигулка" около 2-3 над кухината. След това отрязах наполовина частта с кухината, така че да се оформят две своеобразни купички. Махнах семето от тях. Всяка "купичка" сварих цяла, едната я направих на пара, другата в тенджера с малко вода, около 2 см. Ключът е в това, че при варенето сложих сол. Тъй като аз готвя с морска сол просто посипах кристали по ръба на всяка от двете части. Това някак "подготви" тиквата за срещата й със соса и дробчетата.
 |
| Порция 2 |
След това направих дробчетата със соса. Аз лично избягвам да използвам брашно, когато не е нужно и затова го правя без да ги овалвам в брашно. Тъй като гледам и да не запържвам, задуших един лук нарязан на едро в малко олио и вода и започнах да прибавям едно по едно дробчетата. Ако сте като мен и обичате лука да не омеква напълно при готвене на подобни сосове може да отцедите лука (както направих аз всъщност) и да слагате дробчетата само в течността, която той вече е овкусил. Докато дробчетата се запечатват от всяка страна сложих подправките - черен пипер, чубрица и индийско орехче. После залях с вода и оставих да си къкрят. Накрая сгъстих с оризово брашно* и върнах лука обратно.
*Забелязах, че имам някаква чувствителност към пшеничното брашно, и особено към бялото такова, та напоследък опитвах дали няма нещо друго с което мога да сгъстявам яхниите и сосовете си. Имахме домашно смляно оризово брашно останало от дните в които правех оризова каша на Ани и тъй като у нас нищо не се хвърля освен ако не е развалено, реших да опитам и с него. Засега то печели определено и редовно ще четете в рецептите ми, че го използвам. Днес видях в Пикадили, че се продава и такова готово, така че ако има желаещи да опитат - има и лесен вариант. Дава много много лек отенък на ястието, който за нас е по-скоро положителен, така че ако не прекалявате със сгъстяването, мисля, че би трябвало да допадне на всеки.
Остана само да сложа тиквата в чинии и да изсипя и аранжирам ястието. На нас ни беше много вкусно, дано бъде така и за вас!
(Друг вариант на тази комбинация си мисля, че може да се направи нещо като пюре от тиквата, без да се пюрира с машина, само намачкване на ръка, и да се сервират дробчетата на канапе от тиква да кажем. Или тиквата може да я опечем на парчета и да сервираме върху тях. Но не трябва да забравяме да я посолим предварително.)
четвъртък, 3 март 2011 г.
Серия Тиква - различни рецепти с този зеленчук
Да, правилно прочетохте в заглавието - зеленчук. Тиквата може да бъде смятана и за плод, и за зеленчук. И тъй като в българската кухня има предостатъчно рецепти за нея като плод, аз ще споделя опита си с това да я приготвям като зеленчук. Тези ми подвизи започнаха съвсем експериментално, но трябва да призная, че аз самата бях удивена от резултатите. В нашето семейство не сме много по използването на плодове в зеленчукови ястия, но някои комбинации се оказват много приятни дори за нашия вкус.
Та, обратно към тиквата. Първото ястие в което я добавих "за проба" беше гювеч. И то постен. Стана наистина "finger-licking food", както се изразяват англичаните. Просто го пренесе на едно ново ниво. Следващият път като го сготвя ще публикувам и тук. А за утре съм приготвила една специална изненада, но за нея - като му дойде времето. Ще започна съвсем тривиално с една простичка супа, която направих вчера.
Супата е едно от най-лесните за експериментиране ястия. Щом един мой приятел беше направил супа с краставица... (И не говоря за таратор или някоя студена суровоядска супа!)
сряда, 2 март 2011 г.
За Покълването
Още в началото си мислех да напиша за това що е то покълването и колко лесно се прави, но го оставих на заден план. Днес обаче една приятелка повдигна въпроса и реших да го опиша тук.
Аз самата започнах съвсем наскоро да си покълвам всякакви неща и все още се уча, но мога да споделя опита и наученото поне, ако не друго. Та цялата философия е в буркани (толкова на брой колкото са и семената с които искате за започнете), марля (по-добре е от тензух според мен, защото има по-големи дупки) и ластици (каквито и да са, стига да стават на диаметъра на бурканите).
Слагат се малко семена в буркана, отгоре се покрива с марличката и се закрепя с ластика. Пълни се с вода, разклаща се и се отцежда. Така колкото пъти сметнете че е нужно, за да се измият семената. (Ако искате вместо това може да ги измиете в гевгир и да ги сложите измити, на мен лично не ми се занимава с гевгир и затова направо така ги мия.) Накрая оставяте буркана пълен да кажем 2/3 с вода, да има както се казва. И така престоява една нощ. На сутринта отцеждате, измивате пак, но този път оставяте без вода, добре отцедени. Така се намокрят и измиват поне 2 пъти дневно, да кажем сутрин и вечер (лятото ако е много горещо може и един път на обяд). И го правите докато кълновете прорастат колкото е нужно. Във филма, който гледах, се казваше, че е добре да не се оставят да прорастват повече от толкова колкото е дълго самото семенце, но не знам защо. Не мисля обаче, че е фатално да станат и малко по-дълги. И това правило доколкото знам е само за семена като слънчоглед, жито и бобови култури. Има едни други семена на зелено-листни треви и зеленчуци, които вече се оставят да станат цели малки растения преди да се ядат. Но за мен те са цяла друга материя, с която още не съм си имала вземане даване, но и до нея ще стигнем.
 |
| Първи стъпки в покълването - жито, бяла киноа, слънчоглед |
От опит тук трябва да добавя, че трябва да се внимава с количеството семена, които се слагат за едно покълване. Аз нали гледам да оптимизирам (с малко да свърша повече) и сложих много семена наведнъж, почти половин буркан. И се чудя защо толкова бавно става. После се зачетох малко и се замислих и установих, че е съвсем логично да е така, защото нямат достатъчно пространство и са много притиснати т.е. ще прорастат много по-бавно. Та имайте го това предвид. (Ето защо от "тримата мъдреци" :-) на предната снимка, киноата в средата покълна най-добре.)
 |
| кълновете ми от разноцветна киноа |
По въпроса за покълването на ядките, четох, че всъщност е само накисване. Прави се същото като със семената, но не се чака да прорастат, достатъчно е 2 дни да се оставят да "покълват" и след това са готови.
А за тези от вас, които се чудят какво съдържат някои покълнали семена, ето едни Good Sprout News (не се шегувам!) - http://www.isga-sprouts.org/nutritio.htm
Ами - Happy Sprouting!
Салата с цвекло... и други работи
С Ники сме много въодушевени от тази салата и почти всяка вечер си хапваме от нея. Разбира се, разчупвам скуката като експериментирам със съставките. Тази вечер се спряхме на:
цвекло
моркови
до тук тривиално, но
тиква (сурова)
1 малък червен лук
сок от 1 грейпфрут
слънчогледово семе (накиснато от предния ден, леко покълнало)
Интересно нали? А и много вкусно. За който не може без солчица и зехтин може да си добави, за нас без тях е дори по-хубава. :-)
Онзи ден пък салататa ни изглеждаше така:
цвекло
моркови
покълнало слънчогледово семе
кълнове от киноа
половин лук
сок от 1 лимон
Общо взето тази салата има толкова варианти, колкото въображение има човек.
Абонамент за:
Публикации (Atom)